Доган проговори публично след две години мълчание. И то няколко пъти. Предсрочни избори, та предсрочни избори, неуморно зове Сокола покрай твърденията за пълен провал в управлението и потъването на държавата. Като ехо думите на Сараймен се повтарят от най-близките му депутати.
За какво ли са му на ДПС (разбирай Ахмед Доган) тези предсрочни избори? Какъв ще е резултатът от тях? Нима иска пак да управлява? В коалиция с кого? Толкова ли пострадаха той и приближените му от управлението на ГЕРБ?
Доган може да е всякакъв, но трябва да му се признае, че гледа години напред и има дългосрочна визия за развитието на партията си. Точно затова трябва да е наясно, че след едни предсрочни избори догодина положението пак ще е същото. А резултатът - Бойко Борисов ще се бетонира на премиерския стол до 2016 година, когато са президентските избори, за които той вече се кандидатира. Така
няма да му се налага да прекъсва втория си мандат
като министър-председател точно по средата.
Да предположим все пак, че след изборите 2 в 1 за президент и местна власт Бойко се ядоса и каже: "Щом искате, отиваме на избори." Както неведнъж е избухвал, когато го дразнят "Атака" и Синята коалиция. 2012-а пак се редим пред урните. Ето такива са усреднените резултати от последните проучвания на социолозите за настроенията на електората, при положение че не се случат апокалиптични сътресения в политическия живот за следващата една година:
 ГЕРБ - 28 процента - около 105 депутати
 БСП - 18 процента - около 75 депутати
 ДПС - 6,2, айде 7 процента - 27 депутати
 Синята коалиция - 5 процента - 18 депутати
 "Атака" - 4 процента - около 15 депутати
"Повече ще вземем" - би казал всеки хард фен на Движението за права и свободи, но няма да е прав по три причини.
Първо, изборният туризъм вече е силно ограничен със закон. На евентуалните предсрочни избори ще броим с пъти по-малко автобуси на екскурзианти от Турция, които покрай посещенията на местни забележителности и срещи с роднини между другото се отбиват да гласуват с правилната бюлетина.
Второ, низвергнатият от партията Касим Дал ще откъсне поне процент от традиционната подкрепа за ДПС. Най-малкото, защото е градил структурите на партията и
лично познава 90 процента от активистите
 Трето, в последните 2 години ГЕРБ усилено работи за привличането на електората на Доган, като организира срещи в смесените региони, дава субсидии за тютюн и показва на хората, че няма да им сменя имената и да ги праща на голяма екскурзия, както ги плашат от върхушката на ДПС. Освен това издига кандидати с турски имена, които вече са се отърсили от феодализма.
По този начин Бойко и компания заобикалят Доган като леко и плавно му минават изотзад, вместо да го ударят фронтално с така широко прокламираното му вкарване в затвора преди изборите, което пък би уплашило и сплотило електората на движението. Вземат ли му най-милото - гласоподавателите, мигом ще изчезнат обръчите от фирми, двумилионните хонорари от консултации и култът "Най-големият политик", с който се сдоби в последните години.
Всичко това Ахмед Доган много добре го знае, но продължава да настоява за предсрочни избори. И то в момент, когато парламентарната му група е разколебана, а негови депутати са подозирани в прекалено близки отношения с управляващите от ГЕРБ.
 Спрямо посочените по-горе прогнозни резултати от евентуален вот единственият шанс на Доган да катурне това управление (ако въобще това е целта му) и пак да разпределя порциите на финансирането в държавата, е да направи коалиция с ... ГЕРБ. Само те останаха неприласкани в задушаващата му прегръдка. Така двете партии биха събрали абсолютно мнозинство, за да управляват безметежно до 2016-а, но едва ли ще го сторят. Това означава, че Бойко Борисов трябва да преглътне Догановите епитети за него като "мутра" и "мухльо", а премиерът е честолюбив човек. Ако управлява явно с подкрепата на Доган, Бойко със сигурност няма да седне на поредния набелязан трон - този на президента. Но принципите в политиката отдавна са в мъглата на взаимните икономически и финансови интереси на опонентите, така че няма невъзможни неща. Особено ако вотът на избирателя го налага, както се казва.
Втората възможност за ДПС да търси власт, е далеч по-реалистичната коалиция с БСП, въпреки че част от червените лидери не искат повече да чуят за Доган след провала на общото им управление. Ще им се наложи пак да преговарят с "политическия брокер", както го нарече Станишев преди 6 години. Така броят на депутатите им се изравнява и дори малко превишава тези на ГЕРБ в евентуалното 42-ро Народно събрание. Въпросът е дали "Атака" и Синята коалиция биха гласували за тяхното правителство. "Атака" - едва ли. А Синята коалиция до БСП за българите е като Осама до Обама за американците. Така че и този вариант за завръщането на Доган във властта пропада.
По едно време от ДПС заговориха за десен завой след олевяването покрай НДСВ и особено БСП. Да, ама партиите на Костов и Мартин Димитров в коалиция няма да вземат повече от 20 депутати, което е крайно недостатъчно за схема "Проклятието на България" за ръка с автора на това определение за Доган.
 Така че призивите на Сокола за предсрочни избори едва ли ще помогнат на ДПС отново да влезе във властта. Единствената изгода за Доган ще са по-ниските проценти на ГЕРБ, след което той ще може по-убедително да им предлага подкрепа в различни ситуации. Това, което е сигурно след лелеяните от него предсрочни избори, е, че пак ще е в опозиция. Което се оказа, че не е чак толкова зле за него. Е, ако беше на власт, нямаше да му бутнат барбекюто на сарая, но това да му е загубата.
 Най-вероятно е след тези лелеяни от Доган предсрочни избори ГЕРБ да стопли отношенията с "Атака" и Синята коалиция и заедно да направят правителство, примерно 10:3:3, по примера на прословутото от Тройната коалиция 8:5:3. Както и да го смятаме ДПС не може да се върне в управлението на национално ниво. Така че призивите на Доган и сие за предсрочни избори нямат никаква логика, ако, естествено, не искат да осигурят втори мандат на ГЕРБ. Лидерът на ДПС вече доказа, че колкото повече говори преди избори, толкова по-силно вдига гласовете за политическите си опоненти. Ако това е целта му, значи проговарянето му след 2 години мълчание е доста подло за верните му гласоподаватели, които бавно, но сигурно оредяват. Които влизат дори във физически сблъсъци с "враговете" от ГЕРБ в малките населени места, без да подозират за договорките на "враждуващите" лидери в столицата.