Радев и Борисов отгледали вътрешната ѝ опозиция, сега плаща цената, че мълчала в името на единството

Изненадващ хеттрик нанесе Корнелия Нинова с оставката си. Лидерката на БСП пое отговорността за 4-ото място на партията след вота в неделя, но едновременно с това удари силно по вътрешната си опозиция, по президента Румен Радев, че дори и по Бойко Борисов.

В Би Ти Ви не даде отговор на въпроса дали в неделя ще гласува за Радев: "В неделя ще разберете. Моите гласувания са публични, така че ще се разбере дали ще гласувам". 

Така броени дни преди балотажа за президент тя сериозно разбърка политическите карти и за първи път огласи проблема в отношенията между нея и Радев. Реално Нинова извади на светло войната между “Позитано” 20 и “Дондуков” 2, която тихо се задълбочаваше през последните месеци.

Председателката много умело извъртя играта - пое отговорност за вота, но думата оставка прозвуча като обвинение към други. Стигало се дотук, защото е мълчала за проблемите през тези години в името на единството на партията, вместо да обясни, че става въпрос за борба със задкулисието в БСП.

Нинова остава начело поне до януари. (Какви са сценариите - виж долу)

Тя започна отдалеч. Определи резултатите на БСП като катастрофални и пое и лично отговорността. Но посочи и обективни причини - машинният вот и коронакризата, и субективни - вътрешнопартийни.

После направи изричното уточнение, че това, което ще каже, е от нейно име и не ангажира с него нито партията, нито колективните ѝ органи.

Всъщност не била впечатлена от исканията на представители на вътрешната опозиция за оставката ѝ - правят това от 5 г., докато други звънят и пишели на “Позитано”, че подкрепят лидерката.

Но е абсолютна изненада, че оставката ми иска служебното правителство чрез говорителя си Антон Кутев. Който не прави това искане на пленум, а публично, в качеството си на говорител на служебния кабинет, каза Нинова и продължи:

Абсолютна изненада е, че инициативният комитет на президента Радев и на вицепрезидента Илияна Йотова ми искат оставката. Да, имаме писмо със социалистите, членове на инициативния комитет, които ми искат оставката.

На тези две структури предлагам да не се занимават с партийно строителство.

Служебният кабинет да си

гледа кризите, има достатъчно проблеми за решаване - цените, здравето, да не инженерства в БСП. А инициативният комитет да си гледа балотажа, а не да се занимава с ръководството на БСП, предупреди тя.

Повод за думите ѝ стана позиция на над 60 знакови червени имена - членове на Националния съвет, кметове и местни лидери, с която те поискаха оставката на Нинова. Сред тях са и повечето кметове на левицата, които влизат в комитета на Радев - Станислав Владимиров на Перник, Донка Михайлова на Троян, Пламен Чернев на Сухиндол, Емануил Манолов на Павликени, Йордан Младенов на Пещера, Николай Митков на Първомай и др.

Веднага последва отговор и от комитета на Радев и Йотова, в който се припомня, че той включва над 190 души с различна идейно-политическа принадлежност.

Всеки член на Инициативния комитет е свободен да изразява лични възгледи и преценки, за които носи своята обществена отговорност. Категорично заявяваме, че Инициативният комитет не се намесва във вътрешнопартийни въпроси на която и да било партия в България, в т.ч. не иска ничии оставки. Смятаме, че това са проблеми, които трябва да се решават от членовете на всяка партия, се казва в нарочната позиция.

Нинова обаче остава на тезата, че е мълчала досега, “за да има единство в партията, да няма разправии и публични караници, да изглеждаме авторитетни и да помагаме на президентската кампания”. Това е моята вина и аз я поемам, като подавам оставка като председател на БСП, заяви председателката.

Вътрешната опозиция се е оформила заради провежданата от нея реформа - с въвеждането на мандатността срещу пожизнените депутати и прекия избор на лидер. Тя 5 години водела борба със зависимостите в БСП, а в това време

Борисов и Радев “отглеждат” вътрешната ѝ опозиция

Защото тази опозиция през тези години се отглеждаше от Бойко Борисов - с обществени поръчки, с дупки във Варна и други неща. И работата на тази опозиция беше да руши БСП отвътре. Бойко Борисов падна от власт и тази опозиция се прехвърли в служебния кабинет. Тя диктува кадрови назначения, тя получава обществените поръчки и тя продължава със същата си работа вътре в БСП, допълни Нинова.

Разказа, че дори социолози и политолози са проумели, че вътрешната ѝ опозиция в кампанията е работила за “Продължаваме промяната”. Която отне между 10 и 15% от БСП, натърти Нинова.

Така, без да каже директно, тя

даде заден за подкрепата на БСП за Радев на балотажа

Което звучи много тревожно за президента, тъй като ПП и Слави реално нямат структури, които да работят тази седмица за преизбирането му, докато ГЕРБ със сигурност и ДПС с огромна вероятност ще впрегнат всички свои организации в подкрепа на Анастас Герджиков.

Това изказване на Нинова взриви червените редици. 5-имата леви евродепутати дори излязоха с призив за мобилизация на балотажа. Нека докажем, че с ярко лидерство и ясни ценности  можем да побеждаваме, обявиха в декларация Петър Витанов, Сергей Станишев, Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов.

Със своя 12-минутен монолог Нинова най-накрая извади на светло проблемите си с Радев. Когото преди 5 г. направи президент, налагайки на партията кандидатурата на непознатия дотогава за социалистите генерал от ВВС. Политическата ирония е, че тогава първо ѝ отказва поканата ректорът на СУ проф. Герджиков - опонентът му за поста днес.

Но това останаха и единствените спечелени от Нинова избори, откакто пое БСП. Оттогава показа, че е царица да губи почти спечелен вот - както през 2017 г., така и сега, когато социолозите твърдо даваха на БСП второто място. Сривът на партията, откакто тя е начело, е общо със 700 хил. гласа. (Виж долу) 

Никой не знае със сигурност в кой момент и защо отношенията между Нинова и Радев се счупиха, но още в средата на президентския мандат пролича, че вече не си говорят. А през последната годината разривът се задълбочи.

Именно неясното и двойствено отношение на “Позитано” към Румен Радев се сочи като една от основните причини за срива на БСП на трите поредни избора тази година. Много пъти Нинова публично отричаше проблеми, но близки до нея другари атакуваха Радев. Най-фрапантно тази линия чертае приближеният до БСП политолог Калоян Методиев. Той за кратко бе шеф на кабинета на президента, но след като бе засечен на партийна сбирка в много тесен кръг на Боровец, бе освободен от поста.

Така малцина се изненадаха, че ръководството на БСП си замълча през януари, когато Радев и Йотова обявиха кандидатурите си за втори мандат. От структурите заваляха декларации за подкрепа, “Позитано” не ги и прочете. Това повлече партията надолу на вота през април и Националният съвет прие набързо позиция уж за подкрепа, но с вратички - че и другарите по устав трябва да направят номинации за президент. Сред издигнатите от услужливи организации се появи дори името на Нинова...

И тогава се появи “Продължаваме промяната”, сочен за президентски проект, който окончателно взриви дружбата между Радев и Нинова.

Лидерката отглежда Вигенин за наследник, опозицията - Крум Зарков

Два са сценариите за първия стол в БСП оттук нататък, след като Корнелия Нинова подаде оставка.

Самата

тя остава начело на партията поне до януари,

за когато ще бъде свикано заседанието на червения конгрес. Най-висшият партиен форум само трябва да констатира оставката на лидерката, тъй като тя бе избрана с пряк вот от социалистите. Но може и да не го направи и да я отхвърли.

Решението за свикване на конгреса трябва да бъде взето от Националния съвет в събота. “БСП е партия на ред и правила. Аз съм юрист и съм човек на закон и устав”, обясни самата Нинова.

След като конгресът констатира нейната оставка, ще бъде избран и.д. шеф - един от сегашните заместници, който да организира и проведе пряк избор на следващ председател. В момента заместници на Нинова са Кристиан Вигенин, Атанас Зафиров, Владимир Москов и Ирена Анастасова.

Това е процедурата по устав в момента и по нея се развива първият сценарий за наследник на Нинова. В този вариант запознати виждат начело на партията Кристиан Вигенин. Той е диалогичен човек с трезва преценка за ситуацията, който търси баланса във всяко решение и внимателно премерва всяка казана дума. Затова може да намери верния тон към всеки в партията. 

През април Вигенин беше единственият, който взе областен град - БСП стана първа в Ямбол. След тази му победа бе издигнат до шеф на предизборния щаб и соцкампанията смени тона си, стана по-умерена. А на 15 ноември бе първият, който хвърли оставка от щаба заради катастрофалния резултат.

Разбира се, важна подробност е дали Нинова ще посочи Вигенин само за и.д. шеф, който да организира прекия лидерски вот. Ако, разбира се, конгресът не промени устава и не върне избор от делегатите на форума, а не гласуване от редовите социалисти. При пряк вот вариантите са два - самата Нинова отново да се включи в битката за първия стол на “Позитано”, или да лансира Вигенин за свой наследник и чрез избора. Така, както Румен Овчаров я призова преди време - смяната на върха да бъде с нейното участие.

Вторият сценарий е на вътрешната опозиция и според него начело на партията застава Крум Зарков. Младият социалист бе

единственият от Изпълнителното бюро, който поиска оставката на Нинова

още след изборите през април, когато БСП от втора стана трета сила. Не получи такава и бе изваден от тясното партийно ръководство. Всъщност той не критикува Нинова за определени решения и позиции само от април насам, а много по-отрано. Но доскоро никога не си бе позволявал да го прави през медиите, а основно на заседанията на Изпълнителното бюро и за това знаеха само членовете му. Което показва не само неговата принципност, но и коректност в отношенията. 

Юридическата школа от Сорбоната също си казва думата - в последните мандати почти всички закони на червените минаваха през него. Умерен и диалогичен, реално Зарков е харесван от всички в БСП - и от опозиционерите, и от тези около Нинова, колкото и последните да не си го признават. А че е фаворит и на Радев, стана ясно преди месец, когато майка му - журналистката Анна Заркова, знаково стана един от 3-мата съпредседатели на инициативния комитет за издигането му за втори мандат. Тази седмица Крум навършва 39 г., а догодина вече ще може да се кандидатира и за президент. Но пък младостта не е прецедент и нито е порок, нито непременно залог за успех - Станишев оглави БСП на 35 г.

Топенето: от 3 млн. гласа преди 30 г., днес - 267 000

На първите демократични избори след 1989 г. - на 10 юни 1990 г. БСП получи 2 890 000 гласа. Така България се прочу като единствената посткомунистическа страна, в която бившите комунисти печелят властта на свободни избори.

Голям спад на гласовете БСП имаше след кабината на Виденов - на изборите през 1997 г. (Виж графиката).

После подем през 2005 г. - след правителството на царя. За да паднат през 2009 г. след кабинета “Станишев” на тройната коалиция. Това бяха първите избори за НС, спечелени от Борисов. След кабинета “Орешарски” на вота през 2014 г. червените гласове се свиха до 500 000. През 2017 г. се върнаха до 1 млн. На 4 април пак намаляха до 565 000, а миналата неделя паднаха драстично на 267 хил.

През 1990 г. традиционните избиратели на БСП бяха по-възрастните и извън София и големите градове. През 2021 г. анализите на социолозите показват, че профилът на червените избиратели остава сходен, макар че вече включва и по-големи градове.