Заради откритото си несъгласие с новите властници около ген. Златев Кимон Георгиев заедно с Александър Цанков дори е заточен на остров Света Анастасия между 1 и 9 април 1935 г. - инцидент, умело използван от царя за отстраняване от власт на неуспелия автократор Пенчо Златев на 21 април 1935 г. Любопитен щрих от взаимоотношенията им е фактът, че Пенчо Златев умира на 24 юли 1948 г., без да бъде репресиран от стария си противник Кимон Георгиев.

Именно през 1935 г. настъпва сериозната еволюция у българския държавник. Той окончателно се насочва към сътрудничество с БЗНС "Пладне", а през 1936 г. вече търси и единодействие с БКП, за да го видим като

кандидат-депутат “народофронтовец”

на изборите на 27 март 1938 г.

През 40-те години Кимон Георгиев е все така смел, решителен и пресметлив. На 1 ноември 1940 г. подписва писмо до премиера Филов, обявявайки се против гласувания Закон за защита на нацията, след 3 години е вече член на НК на ОФ, създаден на 17 юли 1942 г., а на 7 август 1944 г. заедно с 12 дейци на опозицията подписва декларация до правителството и регентите с искане за коренна промяна във външната ни политика, излизане от войната, сближаване със СССР и създаване на ново правителство.

Ще мине малко повече от месец и желанието на Кимон Георгиев ще се осъществи - с помощта на Червената армия от 9 септември 1944 г. именно той ще бъде новият премиер на България, за втори път в своята политическа кариера. В тази връзка се разказва любопитен случай - когато видни членове на ръководството на БКП като Цола Драгойчева, Добри Терпешев, Антон Югов и други

по предварителна инструкция

се били събрали заедно и чакали по установения канал със съветската столица да им съобщят кой ще бъде новият министър-председател, от Москва загадъчно им казали, че човекът ще е първият, който ще отвори вратата на помещението, в което се намирали, и на вратата неочаквано се появил Кимон Георгиев.

Но каквато и да е истината за конкретните събития, явно именно той се е ползвал с необходимото доверие на Съветския съюз, за да оглави правителството на ОФ. Кимон Георгиев възстановява Народния съюз "Звено" на 1 октомври 1944 г., на чийто изпълком веднага е избран за председател, какъвто остава до закриването на съюза и вливането му в ОФ на 19 февруари 1949 г. До 22 ноември 1946 г., когато сдава поста на Георги Димитров, Кимон Георгиев ще е министър-председател и министър без портфейл. По-късно той става и военен министър след оставката на Дамян Велчев на 25 септември 1946 г., когато заради конфликт с комунистите е свален от власт и пратен на заслужен отдих като пълномощен министър в Швейцария.

Като премиер Кимон Георгиев

сключва

примирието

с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г., а по-късно участва и в подписването на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г.

Същевременно на 3 октомври 1944 г. е обнародвана наредбата закон за т.нар. Народен съд съгласно правителствената програма от 17 септември, в резултат на което на 1 февруари 1945 г. е разстрелян елитът на страната, създават се първите концлагери, а през първите три месеца на организирано беззаконие на новата власт изчезват безследно около 26 000 души.

На 2 юли 1946 г. 26-ото ОНС предвидливо гласува закон за ръководството и контрола върху армията от страна на БКП, от 7 юни 1946 г. се пристъпва към

създаване на македонска нация

у нас по заповед на Сталин, а на 8 септември 1946 г. правителството на Кимон Георгиев провежда и т.нар. референдум, с който страната е обявена за република. На 27 октомври 1946 г. се провеждат и оспорваните избори за Шесто ВНС, спечелени с насилия и манипулации от ОФ.

Кимон Георгиев води и мирните преговори като външен министър. На 11 декември 1947 г. предава властта на завърналия се от Москва Георги Димитров, но остава негов заместник. Такъв ще бъде и при Васил Коларов до 20 януари 1950 г.

След това за него са запазени редица министерски кресла - на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство е от 11 декември 1947 до 16 март 1959 г. в кабинетите на Димитров, Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов, като председател на комитета по строителство и архитектура в кабинета на Антон Югов е от 16 март 1959 до 25 декември 1959 г. Накрая

Кимон Георгиев е отново вицепремиер

от 25 декември 1959 до 17 март 1962 г.

През 50-те години на миналия век името му се свързва с Баташкия водносилов път, каскадата "Белмекен - Сестримо", язовирите "Искър" и "Студен кладенец". Неговият подпис като вицепремиер полага основите и на атомната енергетика у нас!

Сложната и своеобразна еволюция на този политик наистина няма аналог у нас, но и българският Талейран най-накрая си намира майстора в лицето на Тодор Живков. Освобождаването му от МС предшества, но е и свързано с възхода на Живков към еднолична власт. След като правешкият хитрец отстранява Антон Югов от ЦК на БКП на 4 ноември и от МС на 27 ноември 1962 г., за Кимон Георгиев остава синекурата на зам.-председател на бутафорното Народно събрание, съответно на Фердинанд Козовски и Сава Гановски.

Кимон Георгиев става два пъти "Герой на социалистическия труд" за кръглите си годишнини през 1962 и 1967 г. Умира на 28 септември 1969 г. на 87 години.