Понеже е Задушница (Dia de los muertos) искам да помена единствения ми първи братовчед Светльо (д-р Светослав Марков), който бе рядко талантлив лекар (дерматолог). Наблюдавайки го, за първи път приех медицината като чудо.

Един мой любим и верен приятел докато беше в казармата (а той служеше на възможно най-гадното място - стражевите кораби, т. нар. СКР-и, а именно на флагманския "Дръзки"), получи една отвратителна кожна болест - алопеция ареата или на български гнездовидно оплешивяване - цялата му глава бе на ужасни плешиви петна. И никой не можеше да му каже от какво е станало това и как да се лекува.

Обикаляше по военни болници - Варна, София, Одеса и получаваше само вдигане на раменете и идеята да му извадят всички!!! зъби, за да премахнат евентуално неоткрит източник на фокална инфекция. Един ден Светльо зърнал въпросния мой приятел заедно с мен и ми каза: "Извикай това момче, аз ще го оправя!". Заведох го, беше доста топло и затова седнахме под една малка вишна в двора на къщата му.

Бръкна в едно чекмедже и извади някакви инжекции. Инжектира му Celestone chronodose интрадермално (особена техника, при която инжекцията влиза в дермата - не подкожно, а в самата кожа) след това го намаза с маз с екстракт от люти чушки (пиперазин) и чудо, след седмица започна да му расте коса и днес, ако го видите изобщо не може да допуснете, че този човек е бил без половината си коса.

Сега го разказвам сладкодумно, но всъщност зад това чудо стоеше много ноухау и перфектна логистика. През 80-те да си в курса на най-съвременното в медицината не беше много проста задача - трябваше много да четеш и да полагаш много усилия да си набавяш надеждни източници за най-новите лекарства. Нямаше телефони, в които пише всичко, нито гугъл, който те залива със спам за нови препарати, ако веднъж си споменал думата оплешивяване.

Логистичният проблем при набавянето на лекарства в икономиката на дефицита при соца не беше за пренебрегване. Въпросния Celestone chronodose той купуваше от валутната аптека в Албена. Преди това купуваше долари от черния пазар (тази вметка е за всички носталгици, които се прехласват по здравната система при социализма)- дейност, заради която можеше да попаднеш в затвора. Активното вещество в този белгийски препарат е бетаметазон в ретардирана форма.

И до днес с бетаметазон лекуват всякакви нелечими състояния от нехочкинов лимфом до ковид-19. Изобщо хормоналните препарати като кортизоните или инсулините са истинското чудо на медицината. Както впрочем и ваксините и тяхната поява винаги е ставала като проява на Божията промисъл - изведнъж и с големи последици за човечеството(btw - ваксинирайте се, ако не сте го направили досега - това е дар от Великия архитект на Вселената).

Да продължа със спомена за Светльо. Тъй като по време на студентството си се е занимавал с нелегален чейндж, Светльо живееше с чувството, че неговото призвание е големият бизнес. И затова вместо да си гледа медицината, от която много разбираше, през 90-те той с очарователна наивност се опитваше да стане главен доставчик на бои за голяма държавна фирма, която се занимаваше със задгранично строителство. Това в разгара на входно-изходната икономика?!

Не му се получаваше, но гледаше с голямо упование на завръщането на царя. Баща му на Светльо - моят свако Здравко Марков, демобилизиран царски офицер му бе предал латентния си монархизъм. А този Здравко бе от породата на заклетите патриоти. Той завършва Богословие в буковинския град Черновци (днешна Украйна)- по време на неговото следване и Черновци и Силистра се намират в Romania Mare. Но след Крайовската спогодба, зарязва богословието и става български кавалерийски офицер в Осми конен полк и участва във втората фаза на Втората световна война.

Воюва с германците от СС дивизията "Скендербег" при освобождението на македонския град Куманово в състава на втора конна дивизия. Операция, която югославските партизани наблюдават с интерес. От времето на службата на Здравко Марков в дома им се намираха разни интересни вещи като събувалка за ботуши и трофейна лъжица със свастика. През 1952 година след Виенските преговори Здравко Марков е демобилизиран като царски офицер и става гимназиален учител буквално по всичко - химия, френски, физкултура и история. Кариерата му приключи като директор на Селскостопанския техникум в Силистра.

Бог да ги прости и двамата!

От фейсбук