Психиатърът д-р Кимон Ганев е роден през 1959 г. Внук е на бившия министър-председател Кимон Георгиев. Кръстен е на дядо си. За разлика от повечето наследници на държавниците от миналото, той не се насочва към политиката и бизнеса. Отдава се на медицината. Днес приема пациенти в центъра за психотерапия "Динамика" след дълъг научен и практически стаж в най-престижните клиники и университети у нас. Признава, че бяга от медийни изяви, но все пак се съгласява да отговори на въпросите на "168 часа", които са свързани с дядо му, 9 септември и професионалната му реализация.
 "Не знам дали студентите ми са наясно кой е Кимон Георгиев. Преподавам психопатология и терапевтични умения. Не мога да го сравня с политик от настоящето, защото не е уместно - уточнява д-р Ганев. - Не съм се изкушавал от политическа кариера, никога не съм членувал в партия, но на избори гласувам."
 След като завършва медицина, Кимон Ганев започва работа като лекар в психиатричната болница в Карлуково. По-късно става аспирант в Медицинска академия и продължава да работи в Първа психиатрична клиника. През 1989 защищава дисертация за степента кандидат на медицинските науки. Работи като научен специалист към Програмата за комплексно изследване на човека и неговия мозък до 1990 година.
 "Във всички социални групи има хора с психични проблеми" - лаконичен е д-р Ганев на въпроса дали вижда политици с психични проблеми от позицията си на професионалист в тази област. Признава, че се е случвало да контактува с водещи политици и висши държавни чиновници, но никога не се е блазнил от тази кариера. Работи като психиатър, преподавател и е бил изпълнител и координатор на големи международни проекти в областта на психиатрията. Носител е на наградата на Дунавската психиатрична асоциация за научна статия. Освен това е преводач и научен редактор на няколко книги в областта на психиатрията и психологичната медицина.

 - Дядо Ви Кимон Георгиев е дългогодишен държавник преди и след 9 септември 1944 г. Кой е най-яркият Ви спомен за него?
- Дядо ми (бях на 10 години, когато почина) беше сдържан човек, към когото хората изпитваха респект. Вкъщи неговата дума (и дори поглед) тежеше. Мисля, че заради това си спомням как един ден - с поредица от дивотии, които правих - успях да го ядосам много, така че хукна да ме гони около масата. Всъщност това беше единственият път, когато съм го виждал вън от себе си. Изглежда, тогава това ми даде усещане за по-голяма значимост, щом съм успял да направя нещо, което никой друг не бях виждал да постига.
- Той става министър-председател след 9-и. Какво знаете от него и Вашите родители за събитията около този ден, което досега не е попадало в публичното пространство?
- Тук нямам какво интересно да кажа - мисля, че почти всичко, което знам, по един или друг начин е било в публичното пространство. По-скоро бих споменал, че като дете и юноша винаги съм усещал, че говоренето за времето около 9 септември е трудно. Например много
по-лесно беше на дядо
да разказва за участието си в Първата световна война, загубата на окото си
и други страхотии, които силно ме впечатляваха тогава, отколкото да се коментира случилата се промяна около 9 септември 1944 г.
 - Как оценявате неговия принос за смяната на властта тогава?
- По-добре е да оставим историците да изясняват ролята му в събитията от този период. Струва ми се, че има още много какво да се направи, за да се видят тогавашните събития в тяхната дълбочина, без да се заслепяваме от пристрастията и травмите, свързани с тях.
 - Какво е за Вас 9 септември ?
- Това е началото на внезапно спиране на еволюцията на обществото ни в икономически, културен и политически аспект с последвала подмяна на основни ценности и ориентири за развитие - както индивидуално, така и национално.
- Утопия ли е социализмът и кои са факторите, които доведоха до краха на тази система?
- Не съм аз, на когото се полага да дава такива оценки. Личното ми преживяване на
социализма е като
период на ограничения, полуистини и страх, гарнирани с подвеждащото усещане за относително удобство и сигурност. Акцентът, поставян върху колективното и върху единствено правилните позиции, е в дълбок разрив с убеждението ми, че развитието се основава на индивидуалност и лични избори.
 - Разкажете случка, когато името на дядо Ви е помагало или пречило в живота Ви?
- Да нося името на дядо ми, често ме е карало да се питам какво отношение получавам - към мен самия или към известния ми дядо. Случвало се е хора да се отнасят със симпатия очевидно заради него или пък да ми завиждат, защото смятат, че животът ми - по един или друг начин, е по-лесен.
- Какви са били отношенията им с Георги Димитров, който го сменя на поста министър-председател? А с Тодор Живков?
- От близките ми съм чувал, че с Георги Димитров са обсъждали важни политически въпроси, но повече не знам. Мисля, че отношенията му с Тодор Живков са съвсем ограничени.
- Много от наследниците на висши кадри на БКП направиха завидни политически и бизнес кариери. Познавате ли се лично с Борис Велчев, Сергей Станишев и други политици или мастити бизнесмени, които са наследници на държавници отпреди 10 ноември, и какви са отношенията ви?
- Не, пътищата ми не са се засичали с никого от тях.
- Защо и как решихте да се посветите на медицината и в частност психиатрията, а не да градите политическа или бизнес кариера?
- Първоначално исках да се занимавам с биология, но поради несигурността на възможностите за реализация в тази област кандидатствах медицина с идеята, че мога и да работя биология. В хода на следването си започнах да се интересувам от емоционалния живот на човека, започнах да посещавам кръжока по психиатрия и ...
- Внукът на Кимон Георгиев е работил в психиатричната болница в Карлуково! Какво си спомняте от този период и работата си там?
- Тогава бях много доволен, че на разпределението след завършването получих възможността да започна работа по специалността, която исках. В психиатричната болница Карлуково бях само четири месеца. Посрещнат бях много добре там и правих първите си стъпки с помощта на колегите ми.
- Държавата полага ли достатъчно грижи за психично болните у нас и какво трябва да се направи в тази насока?
- Краткият отговор е не. Би било арогантно в такова интервю да се опитам да дам отговори на много сложните проблеми в областта на психичното здраве.
- Кои са факторите, които най-силно влияят за отключване на психически проблеми у българина днес?
- Мисля, че в днешно време се случват
бързи промени, които
водят до несигурност
около редица житейски ориентири - семейни, социални, ценностни.
Това ни поставя пред сериозни изпитания, когато правим избори - все по-малко можем да се позовем на предишни образци на поведение и като че ли имаме все повече възможности. Последното изглежда, че не е лошо само по себе си, но също носи много стрес и напрежение.
 - Наблюдава ли се тенденция в България хората да осъзнават психическите си проблеми и да търсят по-често помощта на специалисти?
- От моя опит - да. Има такава отчетлива тенденция през последните 10-15 години. Освен това хората са по-склонни да търсят помощ за все по-разнообразни проблеми и въпроси, свързани с живеенето и отношенията между хората.
- Всеки лекар има "любим пациент" в кариерата си или поне такъв, чиято съдба го е заинтригувала силно. Бихте ли разказали за подобен ваш случай, без споменаването на имена и подробности за него?
- Няма как да отговоря точно, защото това в една или друга степен би разкрило част от нещата, които съм научил в условията на професионална тайна. Иначе искам да кажа, че когато работим с хора и сме отворени към случващото се помежду ни, можем да научим много за себе си.

 Кой е Кимон
Георгиев

На 8 срещу 9 септември 1944 година правителството на Константин Муравиев е свалено и на власт идва Отечественият фронт, начело с Кимон Георгиев.
Събитията тогава са определяни през годините като народно въстание, социалистическа революция и военен преврат.
Рано сутринта на историческата дата новият министър-председател Кимон Георгиев казва по радиото: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел."
67 години по-късно 9 септември не се празнува като национален празник. За сметка на това българите почиват на 6 същия месец - Ден на съединението. Кимон Георгиев, човекът, който поема кормилото на държавата, е изместен от съзнанието на хората. Днес те знаят много по-малко за него, отколкото за вожда Георги Димитров, който го наследява на поста, и естествено - Тодор Живков, чиято 100-годишнина е шумно проклами-ана напоследък. Той е абсолютен рекордьор по заемане на министерски постове в различни ведомства преди и след 9 септември. Кимон Георгиев е роден през 1882 година в Пазарджик. Завършва военното училище в София през 1902 г. Участва в Балканските войни като командир на рота и в Първата световна война като командир на дружина. През 1916 губи окото си на фронта. На два пъти е министър-председател на България - от 19 май 1934 до януари 1935, както и след 9 септември 1944 до ноември 1946 година. На поста го наследява Георги Димитров. Въпреки това Кимон Георгиев остава в Министерския съвет като вицепремиер и министър в правителствата на Вожда, Васил Коларов, Антон Югов и Вълко Червенков. Умира през 1969 година. Има две дъщери - Мария и Корнелия. Първата се омъжва за дългогодишния депутат и доскоро омбудсман Гиньо Ганев. От брака им се раждат двама синове - Кимон, който е кръстен на дядо си, и Ивайло.