Изпратените конски каруци са недостатъчни да придвижат софиянци до работата им

Столичани недоволстват от неудобството

Предшественицата на БКП не постига исканията си

През месец май 1914 г. ежедневието в София е сериозно разстроено. Гражданите и гостите на столицата масово кръстосват града пеша, след като от началото на века са свикнали да се придвижват с трамваи. Причината е нестандартна и непозната до този момент. Ватманите и служителите обявяват стачка в защита на своите права след сериозни спорове и конфликти между концесионера и обслужващия персонал и дисциплинарни уволнения.

На 17 май 1914 г.

София осъмва

без трамваи

Движат се само две мотриси, карани от кондуктори, по линията между Централната жп гара и площад "Славейков". Жителите от далечните квартали са принудени да ходят пеша до местоработата си. Всички се надяват, че това е само временна ситуация, ала неприятно са изненадани. Оказва се, че работниците и служещите по трамваите обявяват стачка.

В недоволството се включват 340 души, а протестът се ръководи от Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) БРСДП (т.с.). Нейната позиция не е случайна.

Това е най-лявата политическа формация в страната. Тя има свои представители в Столичния градско-общински съвет (СГОС), сред които се открояват лидерите Димитър Благоев, Георги Кирков и Георги Димитров. Дните минават, а движението на трамваите не се възстановява. По линиите циркулират десетина изпратени от Дирекцията на трамваите конски каруци, които по никакъв начин не могат да задоволят нуждите на столичани. Това предизвиква техните негативни реакции. На няколко пъти тълпи обграждат трамвайното депо и офиса на фирмата концесионер.

Отправят се остри закани и настояване за възстановяване на трамвайното движение. Но резултат няма.

Стачниците организират митинг против "експлоататорската компания". Екзалтирани ватмани се изказват агресивно. Основните им искания с

да се пуснат

нови вагони

по ремонтирани и изправни линии, както и да се възстановят на работа несправедливо уволнените през последните две години техни колеги. Настояват да се намали работният ден от 9 на 8 часа, надница от минимално 5 лева и редовно обезщетение с допълнително възнаграждение за извънредния труд, създаване на комисия от самите служители за контрол върху глобите и други неоснователни удръжки, работодателят да осигури 36-часова платена непрекъсната седмична почивка.

Концесионерът обаче излиза със сериозни доводи в защита на своята политика. Според Дирекцията на трамваите стачката избухва без никакви сериозни причини. Основният мотив на протестиращите е, че заплащането е мизерно и те са поставени при нетърпими условия за работа и живеене. От компанията изпращат официални документи до ежедневната преса. От приведените в тях данни става ясно, че за 30 работни дни служителите във фирмата

получават от

115 и 130 лева,

т.е. между 3,5 и 4,5 лева дневно. Заплатите им са по-високи от тези на работниците в много фабрики, където дневната надница е 2 лева. Освен това са осигурени с работно облекло и обувки, а през зимата и с якета и ботуши, 50 % от стойността на които са платени от работодателя.

Стачниците активизират своите изяви. Те са част от Транспортния синдикален съюз, който се ръководи от БРСДП (т.с.). Ето защо и

двете организации застават зад

техните искания

и дори им отпускат финансова помощ. На 20 май трамвайните служители провеждат общо събрание в Народния дом в близост до Лъвов мост. В двуетажната сграда се помещават ръководството и редакциите на изданията на тесносоциалистическата партия. Разменят се мисли за по-нататъшния развой на борбата. Решено е стачката да продължи докато не бъдат удовлетворени техните искания. След това десетки трамвайни служители манифестират по булевардите "Княгиня Мария Луиза", "Княз Дондуков" и "Цар Освободител". Демонстрацията завършва с бурни акламации пред офиса на компанията. Седмица по-късно този сценарий се повтаря. Стачният комитет свиква на площад "Света Неделя" общограждански митинг, за да изразят протестиращите възмущението си от "упорството на концесионера". Речи произнасят Димитър Благоев,

Георги Кирков и Тодор Данаилов.

Те се обявяват против позицията

на работодателя

Концесионерът предприема някои помирителни действия. Задоволява искането на стачниците да им изплати заплатите за периода до спиране на тяхната работа. Това се извършва в трамвайното депо при строги мерки. Градоначалникът изпраща голяма група стражари за охрана.

Предварително той се среща и с членове на стачния комитет. Те поднасят обещание, че няма да допуснат изстъпления и впоследствие го спазват. В същото време компанията търси изход от положението. Директорът осъществява контакти с бивши ватмани и ги кани да се върнат на работа. Набира се и нов обслужващ персонал. Някои от стачниците изменят на идеята и се връщат на работните си места в депото. Това дава възможност да се пуснат в движение 6 до 10 трамвайни коли. По всичко изглежда, че стачката няма да има успешен край.

За решаването на проблемите се намесва Столичната община. Тя влиза в посредничество между двете страни и търси постигане на вариантно споразумение. Избраната тричленна комисия води преговори в продължение на 12 дни, за да намери модус за преодоляване на спора между работниците и собствениците. Организирана е среща със стачния комитет. Неговите членове се оказват

извънредно отстъпчиви и коректни

в поведението си. Демонстрират своята лоялност спрямо посредника и фирмата. В същото време възникват сериозни препятствия в позициите на концесионера. Той не е готов на почти никакъв компромис. Директорът на компанията се среща няколко пъти с общинската помирителна комисия. Изразява съгласие да се приемат обратно на работа трамвайните служители, с изключение на тези, които са се провинили в явни насилия по време на стачните действия.

СГОС започва да налага глоби

на трамвайната компания. Отправя заплахи, че ако до 14 дни не се възстанови напълно движението, съгласно договора концесията ще бъде отнета за една година.

След направени взаимни отстъпки вечерта на 1 юни 1914 г. стачката е прекратена и участници в нея се връщат на групи по работните си места.

Никой от тях не е санкциониран

На следващия ден всички трамвайни маршрути функционират нормално. Дирекцията на трамваите се задължава да изпълни поетите обещания пред общинската комисия. Тези отстъпки са далеч от това, което е предявявала БРСДП (т.с.) от името на стачниците. Така тази нейна изява в борбата между "труда и капитала" завършва неуспешно.

Най-дългото трасе е 8259 метра

Идеята за изграждането на трамвайна мрежа в София се ражда в края на ХІХ век. Предприета е старателна подготовка за нейното осъществяване. Потърсено е експертното мнение на чуждестранни специалисти. През 1898 г. Столичната община провежда търг, който е одобрен от Министерството на вътрешните работи. Концесията е предоставена на Анонимно белгийско дружество "Електрически трамваи за София".

Сключеният договор е изпълнен в срок и на 1 януари 1901 г. тържествено е пуснато в експлоатация трамвайното движение. Композициите се движат по 6 маршрута с обща дължина 23 километра единичен коловоз. Пътниците се превозват с 25 мотриси и 10 ремаркета. Най-използваните линии са от Централната жп гара, през Лъвов мост, до площад "Славейков" и от църквата "Свети Крал" (днес "Света Неделя") до Княжево.

Последната е и най-дълга – 8259 метра. За снабдяването на трамвайните коли с необходимата енергия концесионерът построява електроцентрала при трамвайното депо, което се намира в близост до жп гарата. Така мечтата на първите управници на столицата е осъществена, а по уредбата на своето трамвайно дело София се нарежда сред най-напредналите европейски градове. През следващите години мрежата се разширява.