Решението на Конституционния съд е политически мъдро, но юридически е вътрешно противоречиво

Положена е на практика основата за правния статус на т.нар. интерсексуални у нас. (Интерсексуални са хората, родени с белезите и на жена, и на мъж.)

В решението си за Истанбулската конвенция от 2018 г. Конституцционният съд твърдо казва, че има само два пола по силата на нашата конституция - “биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол”. В решението си от 26 септември т.г. Конституционният съд, от една страна, твърдо застава на позицията, че понятието “пол” според конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.

Отхвърлено е искането на ВКС да установи дали Конвенцията за защита правата на човека има приоритет пред конституцията по отношение на понятието за “пол”. И правилно – КС се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с конституцията само преди ратификацията им. Така КС се занима с понятието “пол” само според конституцията.

Той съвсем правилно каза, че от него не е поискано да дава обвързващо предписание за уреждане на правното положение на транссексуалните. Сега имало

празнота в закона

по отношение на

транссексуалните, от което логически следва, че празнотата следва да се попълни.

ВКС, който е поискал тълкуването, трябва да си тълкува и в частност да попълва чрез тълкуване липсата на законодателна уредба. Дотук - много добре.

Но въпреки че отхвърли искането на ВКС да се занимава с тълкуването на понятието “пол” в международните правни актове, съдът се впусна в анализ на практиката в Европейския съд по правата на човека (съда в Страсбург) и на Съда на ЕС. И няма как да не установи, че липсва национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса на транссексуалните. А съдът в Страсбург осъжда България, че не е уредила нормативно правата на транссексуалните.

Решението на КС е политически мъдро, но юридически е вътрешно противоречиво. Вземаме за пример

мъж, който си

прави операция

и придобива

биологичните

белези на жена

Това няма как да стане 100%, но ще стане примерно 80%. По този начин след операцията въпросният бивш мъж вече е 80% биологично жена, защото КС казва: биологичният пол е определящ. Което е и в съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека.

Но от друга страна, в решението си от 26 октомври т. г. КС възприема и мотивите от 2018 г., че полът се придобива по рождение. Така излиза, че транссексуалният мъж, превърнал се в биологична жена, си остава мъж по смисъла на конституцията. Тоест дадено лице ще се явява и мъж, и жена, което си има редица предимства. За да не излезе наяве противоречието, вероятно ще я нарекат някакъв вид жена. Това противоречие се получава и заради противоречието на конституцията ни и на международноправни актове, по които България е страна.

Промени на пола се правят и сега – на основание преобладаващата практика на ВКС. За в бъдеще очакваме тълкувателно решение на ВКС и евентуална законодателна уредба, която едва ли скоро ще се случи.

КС обосновава решението си и с това, че понеже православието е наша традиционна религия и ние имаме традиционно разбиране за мъж и жена.

Човек ще си помисли, че изповядващите други разновидности на християнската религия или други религии като исляма, будизма и хиндуизма държави имат различно виждане за традиционното понятие за половете. Сякаш в развитите държави, където е възприето транссексуалното понятие за пол, изповядват различни от основните религии. Да, безспорно, има традиционна религия в България, но това е единствената информация от тази разпоредба в конституцията, а

не да се

възприемат

религиозните

норми,

които иначе вярващите следва да зачитат по убеждение.

Накрая съдът се аргументира с демографската криза, която даже не е упомената в конституцията. Сякаш, ако построи нещо различно от биологичните понятия за пол, мъжете и жените ще спрат да правят деца и масово ще станат транссексуални.

КС прави жест към транссексуалните и казва, че “правото на тези лица да се самоопределят към един или друг пол … не може да се поставя под съмнение.” И това право е защитено, както от Конвенцията за защита на правата на човека, така и от нашата конституция. По принцип това е правилно. Обстоятелството, че биологично си от един пол, не пречи да заявяваш, че си от друг. В крайна сметка има свобода на личността и на словото, но от това не следват никакви правни последици, вкл.

не е основание

мъжете да

ползват

дамските WC

Решението на КС от 2018 г. за Истанбулската конвенция повлиява практиката на ВКС. В последните години преди решението, ВКС постанови, че основания за промяна на пола е наличието на състояние на транссексуалност и непоколебимо решение на този човек да бъде от другият пол. И че промяната на пола подлежи на вписване в регистрите по гражданското състояние. Веднага след решението на КС, излезе и такова на ВКС, макар и с 2:1 гласа, което отрече възможността да бъде променян нечий пол.

КС се изяви повече като политически орган, отколкото като съд. Решението беше в стил “и вълкът сит, и агнето цяло”, което далече не е най-лошият вариант за държава като България, която не е стигнала етапа да приеме нещо различно.

Според решението на КС родените с белезите на двата пола, или т. нар. интерсексуални, при раждането си следва да бъдат вписани или като мъже, или като жени. Защото има само два пола - мъже и жени. Лекар определя това при раждането на детето, като гледа кои са преобладаващите външни полови белези. Естествено, след това може да се атакува грешната преценка на лекаря, но тя ще е грешна, само ако цялостното изследване показва преобладаващи външни и вътрешни белези на другия пол. А дали след като детето порасне ще се чувства мъж или жена – това си е негов проблем. Тук КС приема, че “половото самоопределяне може да е основание за промяна за вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която при отклонение на типичните комбинации на половите хромозоми, (ХХ при жените и ХY при мъжете), лицето притежава отличителни полови белези на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана…, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност”. Хайде сега де -

хем има

бинарност,

хем има трето

състояние

– интерсексуалност. Тоест съдът приема, че има и две, и три полови състояния. Не е виновна конституцията, а природата. Да бъдело така добро НС да реши дали трябва специална уредба за интерсексуалните. Така виждаме КС да дава препоръки за законодателна уредба, защото иначе няма как да се уредят проблемите на интерсексуалните.

Но от казаното следва, че тези, които не са интерсексуални, не могат да променят вписания си в актовете за гражданско състояние пол, което е най-важната и най-тежката последица от решението на КС.

Много е лесно да се критикува КС, поставен в такава трудна за него ситуация в страна като България. Постарали са се, но е можело малко повече, за да не са очевидни противоречията. Хубавото е, че решението на КС е такова, че позовавайки се на него ВКС да приеме каквото сметне за необходимо в тълкувателното си решение. Изключение прави вписването на промяната на пола в актовете за гражданско състояние. Така решението дали съдилищата да признават смяната на пола е в ръцете на ВКС и неговия прочит.