Васил Коларов прескача Москва, за да започне по-бърза имунизация

Над 100 г. страх от имунизационните кампании и атаки срещу учените, които спасяват човечеството от испанския грип, туберкулозата и паралича

В средата на миналия век в страната тече процес на масова имунизация срещу туберкулоза.

БЦЖ ваксината вече е задължителна в България за всички новородени и деца до 18-годишна възраст с отрицателен тест Манту.

Подобно на днешната ситуация с COVID, населението подхожда с недоверие към препарата. Болестта от години измъчва населението, но неизвестността около ваксините обърква и хората, и лекарите.

В редица документи от онова време се описват подробности около кампанията и цялостния процес, чрез който властите информират обществото.

С цел качествено приложение на БЦЖ ваксината

се създават образователни програми за всички общопрактикуващи лекари в страната, които преминават задължителен обучителен курс през пневмофтизиатричните отделения. През есента на 1949 г. стартира ваксинация на новородените и на децата в държавните детски ясли в София, а след това и в Пловдив, Варна и в някои други градове, като се провеждат и кратки курсове за подготовка на лекарите, които я прилагат.

Започва прилагането на ваксината и на незаразени ученици от първоначалните, основните училища и от гимназиите. До края на 1949 г. в София са изследвани около 13 000 ученици, от които са ваксинирани над 5000. Макар и в по-ограничени количества, ваксини се изпращат и в други градове. Така се стига до задължителната имунизация през 1951 г.

За година са ваксинирани почти 300 000 деца - първо в градовете. В селата процесът е много по-бавен. "Необходим е голям брой обучени лекари, както и да се повиши на първо място познанието на хората за ваксината", пише в Националния план за борба против туберкулозата от онова време. Цитирано е, че за успеха на кампанията са нужни "усилия на лекарската, инженерската, учителската гилдия, на

пропагандата на цялата интелигенция

сред населението за прилагането му". Многократно се подчертава, че всички образовани хора трябва да казват на недостатъчно образованите за ползите от БЦЖ ваксината.

Записано е и кои други дейности от ежедневния живот са основни в борбата с болестта -

миенето със сапун; чистотата на храната и предметите,

на мястото на работа и живеене; проветряване; къпане; разходки; прахът и метлите – да се избягват; храченето; чисти кърпи; да не целуват децата по устата.

Записано е също така, че учителите трябва да се запознаят с допълнителна информация за БЦЖ ваксината, за да могат да я предават на населението. Макар в съвременни източници често да се посочва, че ваксинацията с БЦЖ започва в периода 1948 г - 1950 г., в действителност за първи път тя е тествана в България още през 1926 г. Това потвърждава и книгата на Милена Ангелова – "Социалната болест. Туберкулоза в България през първата половина на XX век".

През следващите десетилетия продължава да се използва като имунизационно средство, но твърде ограничено. Заради което и не се постигат добри резултати в битката с болестта.

С края на Втората световна война нараства обществената тревога по отношение на туберкулозата като глобален проблем и в частност в България. Започват все по-активни кампании в посока масова ваксинация, организирани от Детския фонд на обединените нации (УНИЦЕФ) и Скандинавските общества на Червения кръст. Някои западни страни бързо напредват, но България не предприема решителна стъпка за масова ваксинация.

В края на 1947 г. УНИЦЕФ отправя официално предложение и на българското правителство за започване на изследвания и

ваксиниране на подрастващите

до 18 години

Здравният министър по онова време Трайчо Доброславски подготвя доклад до правителството, в който ги запознава с предложението и с повече подробности по кампанията. Записано е, че Държавният серумен институт в Копенхаген е разработил най-подходящия щам.

На 15.01.1948 г. в Министерството на народното здраве се свиква специална конференция, която да обсъди приложението на ваксината в България. Решено е да започне организирано и добре контролирано имунизиране с БЦЖ. Прочетен е и доклад на здравния министър, според който "положението става неудържимо и се налага да се решат по спешност основните проблеми на

борбата

с туберкулозата”.

По това време вече е създадено Коминформбюро - Комунистическо информационно бюро. Това означава, че България трябва да информира останалите социалистически държави какво смята да предприеме по отношение на ваксинирането на населението. Георги Димитров лично трябва да информира съветските здравни органи за решението. Това е и едно от последните решения на Димитров.

Малко след това съветският вестник "Правда" публикува статия, която

остро критикува Димитров заради изказвания за създаването на т.нар. Балканска федерация

Това е една обсъждана след края на Втората световна война идея, която е предвиждала създаването на обща държава на всички южни славяни, между които българите и македонците.

След случката външният все още по това време министър Васил Коларов поема комуникацията с Москва, но така и не дочаква отговор от Москва.

Издава постановление с с твърдението, че "методът за борба с туберкулозата чрез ваксиниране е отдавна изяснен и се прилага във всички страни". Постановлението е утвърдено през май 1948 г. Договорено е да започне веднага изучаване на датския опит за производство на противотуберкулозна ваксина, с оглед бъдещото й приготвяне и в български лаборатории.

До реален процес на ваксинация така и не се стига.

Съветският съюз се обявява против

прилагането на ваксината, изготвена в Дания, и се призовава българското правителство да търси друг път за изработване на своя. Декларира се готовност за помощ от страна на Русия. В България пристига съветският "специалист профилактик" проф. Николай Иванов. Едва тогава, както посочва ученият Христо Михайлов в свой труд – след предаване на съветския опит, започва подготовката за по-широкото прилагане на БЦЖ ваксината, по-масово и напълно планово.

50-те години на миналия век са период на мащабно разработване и проучване на нови методи в

борбата срещу детския паралич, тифа и шарката

Учените, работещи върху ваксините, се изправят пред предизвикателството да убедят населението в тяхната безопасност, което никак не е лесно.

Това се случва с доктор Джонас Солк през 1953 г., когато споделя за първи път по националното радио в САЩ, че разработваната от група учени ваксина под негово ръководство се е оказала успешна в предварителните тестове. “Тези проучвания внасят оптимизъм и изглежда, че ваксината може да доведе до желаната цел - казва Солк. - Но това все още не е постигнато.” Може би, обяснява той, след по-обширни изпитания би могла ефективно да помогне на младите хора и децата срещу заплахата от полиомиелит.

Настъпва масова тревога как в употреба ще влезе ваксина, за която няма доказателства за абсолютна ефикасност. Вместо подкрепа екипът, заел се с разработването й, получава обвинения, че премълчава информация.

След изказването на Солк медиите със седмици отразяват неговата предпазливост и че

думите му звучат

твърде неубедително

за това дали наистина учените са на прав път. В свои репортажи журналистите от Асошиейтед прес обявяват ваксината за безопасна и обещаваща, но подчертават, че много въпроси остават без отговор най-вече за страничните ефекти от нея. Научната общност публично изразява съмнения в избрания от екипа на Солк метод за разработване на ваксината, лекарят се превръща в обект на критика и съперничество от колеги. Вестниците съобщават как нужните дози няма да бъдат достъпни поне още една, а може би три години.

Междувременно излизат информации, че по-ранни опити за разработка на други ваксини са спрени, защото могат да причинят възпаление на мозъка или по друг начин да засегнат децата със симптоми на полиомиелит. Нещо, което се оказва напълно невярно.

Основен източник на безпокойство е решението на д-р Солк да използва инактивиран полиомиелит в своите ваксини, а не живи, но отслабени щамове на вируса. Медицинската общност се позовава на ваксината срещу едра шарка и твърди, че ваксина от “убит” вирус, каквато е настоящата към онзи момент, няма да защити ефективно срещу инфекцията.

През август 1953 г. няколко лекари изказват публично опасения, че може ваксината на Солк да “защити децата за няколко години и след това (...)

да ги остави в голяма опасност да получат тежък полиомиелит”

Радиостанция официално предупреждава аудиторията си, че ваксината “може да бъде убиец”, тъй като службите за обществено здраве са установили как в 70 процента от партидите, които тестват, вирусът изобщо не е инактивиран.

Планираната масова имунизация не се случва. Междувременно заразата все повече се разпространява.

Учените и правителството са в патова ситуация. Ако не продължат клиничните изпитвания, готова ваксина няма да има, а само това може да спре болестта.

Група майки и деца от Питсбърг застават зад учения Солк.

Техните истории постепенно променят отношението

на обществото. Вестниците започват редовно да съобщават за нови доброволци и разкази на ученици от началното училище, преодолели собствените си страхове от иглата, често насърчавани с обещанието за бонбони.

Родителите, които преди това подписват доброволни откази за децата си и организират съдебни процеси срещу масовата ваксинация, започват да променят мнението си.

“Като родители сме благодарни да чуем, че тази ваксина ще бъде тествана, защото, ако успее, може да наближава денят, когато нашите деца наистина могат да бъдат защитени”, казва губернаторът на щата Юта. Така процесът на ваксинация започва постепенно и довежда до края на болестта.

Испанският грип от 1918 г. често е смятан за прототип на случващата се днес пандемия. В края на Първата световна война той се разпространява мълниеносно - първо сред войниците, а после

завръщащите се от фронта я пренасят по целия свят

Първите опити за разработване на ваксини са буквално потушени от обществено недоволство. Но това, което наистина предизвиква негативна реакция от страна на обществеността, са препоръките за маски. Хората по време на пандемията от 1918 г. ги наричат кални капани, а някои изрязват дупки, за да могат да пушат пури.

Пpeз 1971 г., вaкcинaтa, кoятo зaщитaвa c eднa дoзa oт мopбили, пapoтит и pyбeoлa eднoвpeмeннo, e oфициaлнo лицeнзиpaнa – дoкaзaтeлcтвo зa нaпpeдвaнeтo нa вaкcинитe. Това обаче води до 10-годишна битка, за да бъдат убедени хората за ползите от нея. Oт 1970 дo 1980 г. ce oфopмят paзлични движeния и opгaнизaции cpeщy вaкcинитe. Te изцяло пoдлaгaт нa cъмнeниe тяxнaтa eфeктивнocт. Пepиoдът e бeлязaн oт нapacтвaщи cъдeбни cпopoвe, кoитo вoдят дo нaмaлeнa peнтaбилнocт пpи пpoизвoдcтвoтo нa вaкcини.