НЕУДОБНИ ДУМИ: НЕ ЗАКЪСНЯВАЙТЕ ЗА ЖИВОТА!
През октомври миналата година изкарах много тежко Ковид-19. Прескочих трапа и докато съм жив ще бъда благодарен на екипа на Инфекциозната клиника към ВМА. Благодаря на проф. Камен Плочев и доц. д-р Райничка Михайлова - Гарнизова, на техните колеги и на медицинските сестри, на санитарите доброволци. За мен и за всички нас, изолираните в Ковид отделението, те бяха ангели спасители.
Днес, когато безотговорното поведение на президента Румен Радев и неговото служебно правителство вкараха страната ни в смъртоносна ковид спирала, само ще споделя, че в бялата болнична стая всичко става прозрачно ясно. Там няма политика. Денем и нощем там броди само призракът на смъртта. И плахо трепти свещица живот.
Аз бях в тази бяла стая, затова и днес, година по-късно, още повече съм убеден, че безумци са всички, които се гавреха и продължават да се гаврят с опасността от Covid-19. Имам предвид не само онези шантави политици и техните ненормални подръжници, които по площадите крещяха, че маските им отнемали свободата. Не маските и предпазните мерки, не ваксините, а тяхното безумие отне свободата и живота на хиляди български граждани. Отвращава ме тяхната наглост. Гади ми се от политическото лицемерие, проявено главно от т.нар. лидери на „партиите на промяната“. Те именно посяха отровата на омразата и недоверието в българското общество. Отвращават ме, защото демонстрираха публично, че за тях е по-важна борбата за власт, отколкото спасяването на човешкия живот. Те използваха ковид трагедията, за да извлекат политически дивиденти. И два пъти се дотътриха до парламента, но именно в него - в 45-то и 46-то Народно събрание, стана ясно, че всички те са политически коронавирус. Без тяхната подкрепа, главният виновник за днешната криза у нас - Румен Радев, не би изкарал и ден на президентския пост. Без техния властови мерак куриозният Стойчо Кацаров никога не би станал здравен министър. А това във всички случаи би означавало живот. Защото сега не означава.
Изключително долен и циничен е опитът на Радев, Кацаров, Рашков и подобните на тях популисти от „партиите на промяната“, да вменят „вина“ за кризата, в която се намира днес страната, на последното редовно правителство с премиер Бойко Борисов. Истината е, че докато Борисов управляваше и независимо от критиките, които търпеше, страната ни се развиваше успешно, нормално, сигурно. Това документира безпристрастната статистика. Нещо повече. Правителството на Борисов се справи по-добре от много други европейски правителства с първите вълни на пандемията от Ковид-19. И стори това в период, когато още нямаше яснота относно необходимото лечение, нямаше ги и спасителните ваксини. Не съм забравил как всяка сутрин назначеният от правителството Национален оперативен щаб и лично премиерът Борисов, заставаха пред гражданите на България. Умоляваха ги да спазват мерките, да пазят себе си и близките си. Борисов отговаряше дори на най-тъпите журналистически въпроси, преглъщаше незаслужени обиди от кретени. Говореше, обясняваше, действаше и не се криеше като мишок, както това днес прави служебният премиер Янев. Затова и в Брюксел сочеха страната ни за положителен пример на държава, справяща се успешно с ковид кризата. Сега не е така.
Не е така от момента, в който т.нар. протестиращи коленичеха пред Радевия юмрук и решиха да използват смъртоносната пандемия за постигане на политически цели. И с всеки изминал ден става ясно, че президентът Радев и министрите му не са в състояние да се справят с кризата в страната, те са субект на тази криза, бавно вдяват и загряват, действията им са винаги закъснели и неадекватни или казано с прости думи: не са в час! Единственото, което всички констатираме е, че имат огромен мерак да си запазят властта. Да бъдат пак министри. И Радев да им бъде отново президент. Да, те могат да бъдат още на власт. Но на страшна цена - смъртта! С цената на гибелта на хиляди хора. Прегазвайки техните мъртви тела те искат да стигнат отново там... на върха!
Много журналисти омаскариха достойната професия, ставайки част от лъжата и дезинформацията в българското общество. Те мангърееха. Тази „обратна“ журналистика се вписа в политическия сценарий, целящ създаване на хаос в страната. На унижение бяха подложени достойни лекари като проф. Венцислав Мутафчийски, проф. Тодор Кантарджиев, проф. Асен Балтов, които своевременно ни предупредиха за трагедията, която предстои, ако масовото празноглавие победи. И е факт, че днес сме свидетели на „победния марш“ на празноглавците. Това е маршът на смъртта. Но също днес все повече хора разбират, че ако едно общество ампутира добрината и човещината в себе си, то за него свободата и демокрацията вече няма нищо да значат.
Продължавам да вярвам, че трагедията през която преминаваме ще ни отрезви. Вярвам, че тя ще ни припомни изначалното предназначение на човека. Ще ни припомни, че можем да бъдем добри хора. Защото всеки човек, освен права, за които проглушава често с гласа си площадите, има и дълг към обществото. Дълг, за който най-често ние, българите, често не се досещаме. ОСНОВЕН ДЪЛГ НА ЧОВЕКА Е ДА ТВОРИ ДОБРО. Това е дългът ни да бъдем добри хора. Защото задълженията на човека са този етичен кодекс, който никой не ни принуждава да спазваме, но без който не е възможно да съществува доброто на този свят. ВСЕКИ ЧОВЕК НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБЩОТО ДОБРО, ОТГОВОРНОСТ ЗА ЖИВОТА. Добра държава се гради от добри, а не от зли хора. Все още вярвам, че не сме народ от самоубийци. Че можем да отхвърлим от себе си злата власт и да си върнем нормалността.
Хора, българи, прегърнете живота! Ваксинирайте се, за да направите добро на себе си, на своите семейства, на сънародниците си. Не се оставяйте да ви завлече мътната вълна на антиваксърството и политическото безумие. Не гласувайте погрешно на изборите. Защото след това ще бъде късно. Както е вече безвъзвратно късно за 23 316 българи. Не закъснявайте за живота!