Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Повечето съвременници, независимо дали харесват или не Тодор Живков, го възприемат като човек, УПРАВЛЯВАЛ България 35 години. Според едните добре, според другите - зле.
Но на Живков и върхушката около него се гледа като на самодръжци на независима и свободна държава. Това е дълбоко погрешно и невярно съждение, което обаче показва силно продължителна устойчивост. България през 45-те години реален социализъм, а и след това не е била независима и суверенна държава.
Ние сме окупирани от съветската армия, плащаме репарации - например Булгартабак, ТАБСО и дори всяко важно кадрово решение до ниво директор на “Козлодуй” или някое друго по-голямо предприятие се съгласува с Москва.
 Чаталът на Кремъл е бил толкова тесен, че един министър на вътрешните работи Ангел Солаков е бил махнат скоропостижно, защото изказал някъде одобрение за Румъния в периода, в който Чаушеску се заиграва с Щатите.
Популярна е версията, че Солаков е отстранен, защото организирал погребение на Гунди и Котков, което засенчило траура по загинали съветски космонавти. Разсекретените архиви обаче потвърждават първата версия.
Самият Живков е назначен за генерален секретар от Никита Хрушчов и махнат от Михаил Горбачов. Да се смята нещо друго, е наивно и смешно. Както е наивно и смешно да се твърди, че той сам и еднолично е предприемал решения като преименуването на турците. За това също се носи градска легенда, че е станало без санкцията на Москва. Не, не е. Възродителният процес хронологично следва асимилирането на някои по-малки малцинства в СССР като например на българското. През седемдесетте са закрити българските гимназии и започва постепенно порусначване на имената на нашите сънародници от Бесарабия. Това е сигналната ракета за възродителния процес.
 Впрочем ролята на Москва в създаването на българския капитализъм вероятно някой ден също ще бъде проучена и тогава неясният произход на някои "инвеститори" ще се изясни. Може би.
Всички хора, които сега тъгуват по Живков, всъщност тъгуват по съветската окупация. Но ако ги попитате, те не биха си признали, че им липсва съветският ботуш.