В някои африкански държави убиват и осакатяват хората с албинизъм, за да превръщат телата им в отвари и амулети срещу лош късмет

Някъде по пътя се ражда любовта. Първо е погледът, после усмивката, а след това милата дума и докосването. Щастието им придобива своята завършена форма с появата на детето. Та за какво друго сме на тази земя, ако не да оставим след себе си нашите подобрени версии, които да теглят света към светлината.

Но пак някъде там, по пътя на любовта, нещо сериозно се обърква. И той, и тя крият в организма си невидими частички, които е по-добре да не се срещат една с друга. Но понякога се случва и дефектните гени на родителите предизвикват аномалията албинизъм при тяхното безценно дете. И тогава, за съжаление, обичта може да се превърне в омраза, а щастието в безкраен ужас.

Дори при най-добро стечение на обстоятелствата вроденото намаляване или пълно отсъствие на меланинов пигмент неминуемо променя живота на човека. Бялата като слонова кост кожа и червеникавият цвят на очите отличават албиноса от милиардите други хора по земята, независимо от техните антропологични особености.

Първоначалният шок връхлита първо родителите. Те и не подозират, че притежават дефектните гени. Много редки са случаите да се прояви албинизъм, ако само единият от родителите предаде дефектния ген на детето си. Но когато това се случи, веднага идват предизвикателството на срещата с външния свят, който често пъти е враждебно настроен. Втренчените погледи, побутванията с лакът и усещането, че си по-различен от всички останали хора по земята, са само едната страна на монетата. Хората с подобна генна мутация са принудени да скъсат своята връзка със слънцето. Заради липсата на меланин и най-краткото излагане на пряка слънчева светлина може да провокира развитието на рак на кожата и тежки проблеми със зрението.

Звучи страшно и безнадеждно и въпреки че съвременната медицина не е измислила лек за албинизма, това в никакъв случай не е смъртна присъда. Честите нарушения в зрението са сериозен проблем, но не са болка за умиране. При добро планиране на живота и грижливо предпазване от слънчевата светлина хората с албинизъм доживяват до дълбока старост. И с подкрепата на близките биха опитали да се почувстват почти нормални хора. Има места по света обаче, където албиносите са лишени от шанса да получат тази нормалност, която всички ние приемаме за рождено право. Цивилизованият човек много трудно би могъл да повярва на тази история, но тя се случва точно тук и сега в така наречения разцвет на човешката цивилизация.

За лова на хора четете в сп. "Космос"