За съжаление, духовността е осакатена. Това трябва да се промени. Някой ако иска да промени България, трябва да тръгне в тази посока, казва родственикът на писателя

Българинът има качеството, когато не разбира нещо или да го обругава, или да го величае. Ние още не можем да разберем Иван Вазов. Това каза пред БНР проф. Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, правнук на Кирил, един от братята на Иван Вазов.

Той направи паралел между времето на Вазов и сегашната действителност.

„Ще видите, че ние с нищо не сме се променили. Имаме онзи невероятен духовен и образователен бум, развитие на България веднага след Освобождението – първите поколения, които с романтичен ентусиазъм са искали да изградят нова България, след което отново всичко влиза в онова, което е в момента.“

Наследникът на Вазовия род сподели, че има мечта: „да задължа българина всяка година по един път да прочете „Чичовци“.

„Едно малко книжле, цяла България. 1300 години са събрани като народопсихология в онзи негов невероятен хумористичен стил. Той прави велики неща в тази малка книжка.“

„Българският Бог е жив. Ще оцелеем. Ще имаме парламент, ще имаме правителство и отново напред в следващите 1300 години“, изтъкна проф. Григорий Вазов. Според него нашите политици са „образовани, но без знания от гледна точка на духовност, от гледна точка на народ“.

„Това е големият проблем. Да, прекрасно, по пет, по седем езика има вече нови, млади политици, прекрасни експерти, специалисти, но всичко това не можеш да го направиш без духовността на българина, без по някакъв начин да го накараш. Той ще продължи да се смее, ще продължи да страда, но това е неговата съдба, това е нашата съдба.“

„Народът на Вазов си е народът на Вазов - той и преди, и сега чака своите водачи - духовни и административни. За съжаление духовните водачи, ако ги имаше, щеше да има и добри административни водачи. За съжаление, духовността е осакатена. И това трябва да променим. Някой ако иска да промени България, трябва да тръгне в тази посока. Но тук резултатът е далечен. Той не може веднага да се кешира“, коментира проф. Вазов.

В годините на социализма съществуваше само един Вазов, „застинал във времето“ и нищо друго, останалите ги нямаше, отбеляза проф. Григорий Вазов за Вазовия род, с чието проучване се е заел преди време и резултатът е в книгата „Хроники на Вазовия род“ на Катя Зографова.

„Но още много неща не са написани. Вазовият род не се е появил от нищото. Когато се появява Вазовият род, Сопот е бил един малък индустриален град, в Сопот е имало стъкларска фабрика, много силно развита манифактура. Навремето се е наричал „малък Манчестър“. Минчо Вазов, бащата и Кирко Вазов, неговият брат са имали невероятно развита търговия, два офиса – единият в Бущурещ, другият – в Молдова.“

„Този род не е икона, Иван Вазов не е икона. Това са обикновени хора. Моят прадядо не е бил икона“, каза още проф. Вазов.

За Иван Вазов има много „битки“ – първо баща му иска да го направи голям търговец, междувременно е избран от турските власти да учи медицина в Истанбул, но той категорично отказва, така на негово място заминава прадядото на Григорий Вазов – Кирил, и става един от първите дипломирани лекари в новоосвободена България, разказа проф. Григорий Вазов.