Данните от проучване на агенция "Тренд" бяха изнесени по време на конференция за стереотипите спрямо участието на жените в бизнеса в България, организирана от Либералния институт за политически анализи по проект на ЮНЕСКО

44% от българите предпочитат мъж да е техен шеф, а едва 23% са склонни да бъдат ръководени от жена. Запитани обаче дали имат проблем жена да им е шеф, 60% отговарят отрицателно, а едва 26% признават, че имат проблем с това.

Почти паритет има в мнението на българите за това дали има достатъчно жени на ръководни позиции в бизнеса в България - 38% са отговорили утвърдително, а 36% смятат, че не е така. Подобно е съотношението и в мнението за това нормално ли е управленските позиции да се заемат от мъже - 40% казват "да", а 49% - "не".

Тези данни от проучване на агенция "Тренд" бяха изнесени по време на конференция за стереотипите спрямо участието на жените в бизнеса в България. Форумът се организира от Либералния институт за политически анализи (ЛИПА) по проект на ЮНЕСКО.

Специални гости на конференцията бяха цар Симеон II и бившият генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Сред участниците бяха главният секретар на Националната комисия за ЮНЕСКО Христо Георгиев, бившият вицепремиер Лидия Шулева, ексдепутатките от НДСВ Теодора Дренска, Деница Димитрова и Марина Дикова, Ирена Комитова и други представителки на Дамски форум, както и на Съвета на жените в бизнеса в България.

За 90% от европейците темата за равнопоставеността е изключително важна. Но често едно се говори на думи, а друго се прави в тази посока, затова виждаме регрес в позициите на жените на места в света, обясни Евелина Славкова от "Тренд". Проведеното социологическо проучване е въз основа на 1008 ефективни интервюта с хора на възраст над 18 г.

Тревожни са дяловете на младите хора, които вярват в стереотипите, че в България не може жена да направи кариера, като такова мнение се споделя дори от млади жени, анализира данните Славкова.

56% от българите смятат, че жените и мъжете са с равни възможности за кариера. 34% обаче не са съгласни с това твърдение, което е тревожен дял, защото това са над 1 млн. души, коментира социоложката. Влияние върху мнението оказват възрастта - по-възрастните хора са по-традиционно настроени за ролята на жената, както и населеното място - в столицата и големите градове кариерата на жените се възприема по-добре, отколкото в селата.

Малка разлика има в мнението на анкетираните да това дали мъжете са по-добри лидери от жените - 41% отговарят с "да", а 47% - с "не". Интересното тук е, че жените са тези, които в по-голямата си част не са съгласни с това твърдение - 72% от тях са отговорили отрицателно.

С голям превес обаче е мнението, че мъжете у нас могат да се реализират по-лесно в бизнеса от жените. 66% са отговорили положително, като голям процент от тях са жени - 62 на сто. 36% от хората с висше образование смятат, че мъжете могат да се реализират по-лесно от жените в бизнеса.

Също по-разпространено е мнението, че жените трудно правят кариера - 51% го споделят, а според 34% не е така. На въпрос дали жените разбират от бизнес по-малко от мъжете обаче повече от половината отговарят отрицателно - 54%, а 30 на сто - положително. Според 23% от българите жените нямат необходимите качества да са бизнесмени и предприемачи, но 63% не споделят това мнение.

57% от българите смятат, че има ли мъжки и женски професии. А като най-подходящи професии за жени се посочват: преподавател и учител - 32%, медицинска сестра или акушерка - 14%, лекар - 13%, административна работа (секретар, рецепционист) - 8%, икономист, финансов анализатор, счетоводител, касиер - 8%.

Има стереотипи, които трябва да бъдат преодолявани и това трябва да започва от семейството и училището, коментира Славкова.

46% от анкетираните смятат, че мъжете трябва да печелят повече в семейството. Едва 1% биха преглътнали жената да е с по-голяма заплата. 39 на сто са на мнение, че и двамата в едно семейство трябва да печелят.

Темата за равноправието на жените е колкото стара, толкова и нова, има нужда да се говори за това, защото смятахме, че естествено ще се променят нагласите. България е на добри позиции в рамките на ЕС, но стереотипите се чупят трудно. Важно е да има политическа воля тези стереотипи да бъдат преодолявани и в политиката, и в бизнеса. Това заяви бившият генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Тя даде за пример ЕС, където не бе постигнато разбирателство за въвеждането на квоти за жени в Управителните съвети на големите фирми. И допълни, че ситуацията покрай пандемията от COVID-19 се отразява много по-лошо на жените, отколкото на мъжете.

Има прогрес в тази тема, но е бавен, а в някои случаи има и регрес, коментира Бокова. Тя разказа, че като първата жена начело на ЮНЕСКО е имала период на доказване. И до днес всяка жена трябва да се доказва във важна ситуация, защото не ни възприемат като лидери, допълни тя. И изтъкна колко е важно да има една критична маса от жени на такива позиции, които да вземат решения.

Когато казвам регрес, нямам предвид само регрес в ситуации като  Афганистан или някои други страни, а виждам регрес в много от развитите страни, с тема, която досега не е обсъждана, но е много е важна, защото ще определи вбъдеще много от стереотипите и нагласите - изкуствения интелект, каза още Бокова. И призова изкуственият интелект да се направи така, че да не утвърждава стереотипи, а обратно - да се бори срещу тях. Няма досега някакво по-особено усилие. ЮНЕСКО направи едно интересно изследване, което е наречено "Ще се изчервя, ако знаех", което показва по какъв начин изкуствения интелект и новите технологии утвърждават тези стереотипи, допълни тя.

Валидно е изследването на Световния икономически форум от 2016 г. за равноправието между жените и мъжете, който казва, че ако процесът се развива със същите темпове по отношение на разликите в заплащането, кариерата, образованието, то на човечеството му трябват 217 г., за да се постигне това равноправие, даде пример Бокова.

В началото на конференцията бе напомнено, че опит да се разчупят стереотипите по отношение на участието на жените в политиката бе направен за първи път през 2001 г., когато жените в правителството на царя бяха 40%.

Бившият вицепремиер Лидия Шулева пък поиска да се преосмислят политиките по отношение на майчинството и завръщането на жените в работата им. Според нея идеята за борене на демографската криза с дълго майчинство, което е най-дълго в ЕС, не е показала добри резултати. Тя цитира и цифри - през 2001 г. е имало 73 хиляди първолаци, а тази година - 59 хиляди.

Дългото майчинство води до кариерно изоставане, по-ниско заплащане на жените, а в национален мащаб не води до по-добра демография, обобщи Шулева. И поиска нова политика за кариерно развитие, като осигуряване на достатъчно и качествени детски заведения, където майките спокойно да оставят децата си, както и 100% плащане на майчинство, ако една жена се върне на работа. Предмет на законодателна инициатива трябва да е и подкрепата за работещи родители - мерките да са насочени към даване на помощи на жени, които се връщат по-рано на работа, но едновременно с това децата им да бъдат отглеждани в нормална и добра среда, обясни Шулева.