НЕУДОБНИ ДУМИ: ЗА ПРОВАЛЕНИТЕ И СЛЕД ТОВА

Защо Румен Радев и неговото служебно правителство се провалиха? И защо се провалиха последните два парламента?Тези въпроси мнозина си задават. Същевременно провалилите се, т.е. президентът и т.нар. партии на промяната, мълчат и не отговарят. Или пък се правят на улави и се опитват да ни пробутат поредни манипулации, като широко рекламираният„нов проект” на бившите министри Петков и Василев. Ясно е, че провалилите се си остават затворени в провала. А той е видим. Всички български граждани са негови потърпевши.

Президентът Радев и служебните му министри не успяха да се справят с поредната вълна на пандемията от Ковид-19, защото не организираха ваксинационна кампания, т.е. нещо което направиха всички останали европейски държави. Единственото смислено нещо, което сториха бе да продължат мярката 60/40 в подкрепа на бизнеса и трудовата заетост, която бе приета от последното редовно правителство на страната.

„Служебните” се провалиха и в дейността си в сферата на сигурността. Затова и мигрантите навлизат в страната ни вече свободно. Имат си я за бащиния. Плащат си и преминават границата. Констатиран е и рязък ръст на престъпността, включително убийства, грабежи, телефонни измами и др.
Нищо добро не се случи и в социалната сфера по време на управлението на „служебните”. Рекламираното „увеличение и актуализация на пенсиите” предварително ще бъде изядено от инфлацията, предизвикана от служебната управленска некадърност. Затова пък „двигателите на промяната” си монтираха свои хора за шефове на ключови институции с покровителско отношение към "големите пари" - банки и агенции. И олигархията потри радостно ръчички и зачерви бузки.

Провал бяха действията на „служебните” в сферата на строителството, туризма, културата, отбраната. И това е така, независимо че депутатите от „партиите на промяната“ превърнаха 46-то Народно събрание в подиум за реклама на служебните министри. След този експеримент е необходимо парламентарната трибуна да бъде усърдно дезинфекцирана.

В историята ни ще остане като куриоз, че сме имали за министър на икономиката лице, което така и не се разбра дали е имало конституционно право да заеме този пост. В същото време президентът абдикира от основни свои конституционни задължения. Точно от това се е възползвал най-вероятно „оправният” гражданин Петков.

Върховенството на закона бе само празна фраза в устата на президента, на министри, на депутати “протестъри“. В Парламента дебати реално нямаше. Наблюдавахме клоунада, циркаджилък. Превърнаха народното събрание в цирков манеж. В Комисията по конституционни и правни въпроси направо я бяха подкарали през просото. И никак не бяха случайни гафовете, които допускаха постоянно депутати като Иванов, Дончева, Манолова, Капон и много, много други. Медиите обръщаха внимание главно на словесните излияния на депутата Тошко Йорданов, но е факт, че доста други депутати „протестъри“ го надминаха по неадекватност и антипарламентаризъм.

С начина по който ръководеше парламентарните зседания председателката на двата последни парламента само доказа максимата, че от всеки чиновник парламентарен председател не става. Такава ще я запомним: фръц, пръц, дънки с кръпки, говорен дефект и папагалското: правилника, правилника, правилника. И още една „председателка” „блесна” в последните два парламента. На основата на конституционното право да ръководи като най-възрастен член на парламента първото му заседание Мика Зайкова влезе „напълно” в ролята си и доказа, че с годините шега не бива. Затова и веднъж говореше едно, а веднага след него точно обратното, като мисловните й лапсуси се превърнаха в хитове. Има възраст, която неслучайно се нарича зряла. Смешно миловидната депутатка Зайкова все още не е достигнала до нея.

Служебното правителство се провали, защото бе назначено от Румен Радев. Друг президент да го бе назначил, то със сигурност щеше да свърши поне малко полезна за народа работа. Провалът му бе изначално заложен още в 2016 година, когато мнозинството от българите сами си избраха лошите дни, гласувайки за Румен Радев. Затова и днес все повече хора правят сравнение между сегашната криза, несигурност, хаос и дестабилизация на страната, и сигурността, предвидимостта и успешното развитие, които поддържаше последното редовно правителство. При това в кризисно за цял свят време.

У нас „статуквото“ се оказа нормалност, а „промяната“ - ненормалност. Затова и в Брюксел с основание се питат: как при редовните правителства на България през последното десетилетие нещата се случваха нормално, европейските проекти се реализираха, България бе търсен и желан партньор в редица общоевропейски инициативи, имахме висок кредитен рейтинг, влязохме в "чакалнята" за приемане в еврозоната, а днес в страната ни владее тотален безпорядък и проклетия. Дори „служебните“ не успяха да предадат овреме националния План за възстановяване и устойчивост, та поне като няма други пари, европейски такива да има. Защото много, наистина много милиарди евро, гласувахме в Европейския парламент за България.

"Служебните" не успяха да убедят гражданите да се ваксинират и то след като последното редовно правителство на премиера Борисов успя да осигури необходимите за всички българи ваксини. Затова и логично в Брюксел се питат: защо само в България ваксинационната кампания се провали. Но е факт, че „служебните” с некадърността си я провалиха. И много народ без време си отиде от живота поразен от „обикновеното грипче“. Няма смърт без причина. Животът ни се оказа само на една ваксина разстояние. И просто трябваше да протегнем ръка към него. В условията на президентското служебно правителство това се оказа трудно изпълнимо.

И сега накъде? Вече е ясно. Президентът и провалените му служебни министри ни предлагат още от „същото“, т.е. още провал. Те ще задълбочат безредието и хаоса, ще ни задържат в безвремието. Мнозина нашенци ще разберат това с трагично закъснение.

Много се коментират и предстоящите парламентарни избори. Сам по себе си фактът, че в рамките на една година за трети път ще има избори е доказателство, че се намираме в политическа криза. А икономическата я виждаме всекидневно в цените на стоките в магазините, на горивата и електроенергията. Инфлацията вече изяде и прехваленото увеличение на пенсиите. В джоба на пенсионерите наистина ще влязат едни пари, но и бързо ще излязат от него. Това е „харвардски трик“, който у нас е познат на „бизнесмените” от „маалата”: тука има - тука нема!

„Протестърските“ политици, които от Великден насам не могат да изберат редовно правителство, сега се кълнат, че ще сторят това за Коледа. Така те демонстрират своята политическа партизанщина и тарикатщина. Неслучайно доста от тях са дечурлига на словоблудната комунистическа и ДС номенклатура. И мнозина разчетоха в проявената от тях некадърност родова обремененост. Но тях ги мори още егоизмът, нарцисизмът, неомарксизмът и комплексарщината, характерни за градския хаймана. Мнозина от „протестърите” се оказаха най-обикновени партийни партизани, хорица, които искат без много зор файда получат, келепирец да „намажат”, до туй-цък, онуй-цък да се докопат. Нима е случайно, че те все на видни олигарси от комунистически и ДС фамилии интересите защитават? А със забегналите от правосъдието в странство крадльовци сърдечен лаф по телефона разтягат. Да не би да си говорят за "Бялата лястовица" на Йовков? Сега ще искат отново да попаднат в парламента. Но прогнозата ми е, че част от тях ще изпаднат от файтона. И това ще бъде добре за България. Защото се провалиха. Последните социологически проучвания отново дават солидна преднина на коалицията ГЕРБ-СДС. Това е ясен знак за провала на „протестърските партии”.

От европейска гледна точка ще бъде нормално, ако наистина дясноцентристката коалиция ГЕРБ-СДС спечели поредните парламентарни избори. Още по-нормално ще бъде и отново от европейска гледна точка, ако поучилите се от погрешното си поведение в последните два парламента партии, подадат ръка на победителите. Защото така се прави в Европа.

И все пак: какво да се прави?

Първо. Не би трябвало Румен Радев да спечели отново президентски мандат. Стига им на „протестърите“ едно коленичене пред партизанския му юмрук. Хайде, холан!
Второ. Добре би било всички онези невзрачни партийки, които трудно прескачат дори 1%, изобщо да не се явяват на избори. Това ще е тяхното добро дело за България. Защото вече знаем: губи време и пари, разсей електорат.
Трето. Ако някоя от популистките „протестърски партии” не влезе в новия парламент, това ще е от полза за българската демокрация. Тя ще стане по-добра, по-сигурна и стабилна.
Четвърто. От кризата винаги се извличат поуки. Това подчерта дори председателят на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен в доклада си за състоянието на Съюза.

Ние, българите, също трябва да извлечем поуки от политическата криза в която ни набутаха Радев и „партиите на промяната“. Поука се извлича с негласуване за тези партии. Затова и за сетен път ще повторя, че както гласуваме, така и ще живеем. И ще припомня, че аз винаги гласувам правилно.

*От фейсбук!