Русия няма интерес от силно царство България, което ще я конкурира в пътя й към Проливите и топлите морета

Англичани пишат, че разликите с Турция се набиват на очи, щом човек премине границата

Днешна България е синоним на неудачник. Поне в нашите собствени очи и в очите на "белите държави". Ние сме свикнали да виним за несполуките си останалия, враждебен по дефиниция свят. А също и лошия си късмет.

И все пак положението невинаги е било такова. Един от редките примери е 22 септември 1908 г., когато страната ни е обявила своята независимост. Дори

претенциозните англичани

оценяват по достойнство постиженията на младата българска държава, която се е превърнала в "икономически тигър" в началото на ХХ век.

"След обявяването на българската независимост на два пъти посетих България. Има отчетливи разлики, които се набиват в очи още щом човек премине турско-българската граница при Гюешево. Даже моят водач мюсюлманин (от най-правоверните, които стриктно спазват изискванията на своята религия) ми обърна внимание на тези неща, при това по своя инициатива. За да демонстрира своята съпричастност към България, той отиде дотам да ми заяви, че "където правителството е добро, всичко върви добре".

Българските пътища са прокарани не само добре, но и са грижливо поддържани

Пътническите коли могат да карат в тръс, като пътникът се друса не повече, отколкото ако пътува по някой английски селски път. Полетата се обработват добре. Всякакъв вид добитък е грижливо изведен на паша, а не както в Турция. Горите се разработват системно, като на мястото на изсечените дървета се засаждат нови.

След освобождението на княжеството през 1878 г. България се замогва постепенно. Населението постоянно нараства, българската армия е организирана ефективно, годишният износ нараства скокообразно и периодично. София, която през 1878 г. беше едно

кално и

занемарено селище,

сега е процъфтяващ модерен град. Ето как през 1908 г. България се оказа достойна да заеме позицията на водеща сила в Ориента." Това пише Хенри Чарлз Уудс (1881-1939), известен английски историк и публицист, носител на наградата на британското Кралско дружество.

Нещо повече, британският журналист едва ли не укорява новото Царство, че не се е възползвало от неоспоримата мощ на своята армия и не е решило всичките си проблеми само с един удар: "Със сигурност българите заслужават похвала за голямото спокойствие, което проявиха през цялото време на кризата.

През октомври 1908 г. бе лесно за армията на новопровъзгласилата се държава да превземе Одрин, ако ли не и да стигне до стените на турската столица. Въпреки удобния случай, който се предостави на България, за

да реши веднъж завинаги

всичките си проблеми, а оттам и македонския въпрос, българското правителство, основателно или не – според мен основателно, предвид на отношението на Великите сили към младотурците – се опита мирно да уреди конфликта между София и Високата порта."

Според цивилизования свят с обявяването на своята независимост Царство България и българите "напълно се откъснаха от контрола на Русия и изцяло работят за напредъка на своето отечество".

За жалост,

Руската империя има други планове

за Балканите. Едно голямо и мощно българско царство би било силен конкурент и пречка за старите руски домогвания към Проливите и топлите морета. Затова руската дипломация старателно разработва план за съсипването на България. Чиято кулминация е разгромът на България през лятото на 1913 година.