Министерството на енергетиката отказва да спре ремонт на турбините на Първи блок, при който се замърсяват съоръженията

През април 1980 г. справка за оперативната обстановка алармира за изтичане на голямо количество радиоактивна вода от басейните за отлагане на отработеното гориво. "Денонощно от басейна на Първи блок изтичат 24 кубика, част от които се просмукват и отиват в подпочвените води. Целият грунд под централата е радиоактивно замърсен", се казва в документа.

Оказва се, че още при строителството са били получени агентурни данни, че изпълнението на басейните не е качествено, а

отстраняването на тези течове води до дозово претоварване на персонала

Стигало се е до сериозно влошаване на радиоактивната обстановка.

На 24 май 1980 г. пък при радиационна авария се изтекли радиоактивни води и в атмосферата са изхвърлени опасни газови смеси.

"Анализирайки станалата радиационна авария, се стига до извода, че блокът е продължил да работи на пълна мощност. При достигането на пределно допустимата норма от 10 на 7 степен кюри на литър е трябвало да се изключи блокът аварийно, но това не е станало и като краен резултат се е стигнало до влошаване на радиационната обстановка в турбинния цех и около АЕЦ. Необходимо е да се обърне внимание на Министерството на енергетиката, че компромиси и рискове от подобен род са недопустими", е заключението на зам.-началника на ДС в Козлодуй, който описва подробно аварията в централата.

И през март 1982 г. се оказва, че е имало радиационно замърсяване на съоръженията при ремонт на турбините на Първи блок. Тогава според сигналната записка "дозиметристите направо са гонели хората от работните им места поради наличието на радиационно замърсяване над допустимите норми". Впоследствие се оказало, че това превишение е минимално, но все пак недопустимо. Поискано било разрешение от МЕ за спиране на ремонта, но такова не било дадено.

Последният регистриран инцидент е

от май 1991 г.

в реактора на Пети блок, когато се извършва ремонт и презареждане със свежо гориво. Два елемента се откъсват и падат върху реактора. В залата се получило светене поради силната радиоактивност и радиационният фон рязко се повишил. Работата е прекратена, а персоналът бил изведен навън.

Тогава

за първи път работещите са били информирани

за инцидента, като на местата за обяви в централата са поставени информационни съобщения. В тях се казвало, че такива инциденти е имало и преди години в по-старите блокове, но на тях не им е давана гласност. Центърът по радиология на ВМА е започнал проверка дали има облъчване над допустимите норми на лица, участвали в инцидента.

Години след пуска на централата се оказва, че няма план за действие на персонала и населението при възникване на авария от първи клас, която

изисква евакуация на разстояние

100 км

Не убягват от ушите и очите на тайните агенти и отношенията в колектива на централата. "В ръководството на АЕЦ няма единомислие. Авторитетът на главния директор пред персонала е снижен до минимум. Технически добре подготвен, но без необходимия морален облик за ръководител на такъв отговорен обект. Понякога нечестен спрямо органите на ДС.

Някои негови действия, подпомогнати от влошаването на радиационната обстановка и социалния климат в Козлодуй, доведоха до напускането на много добре подготвени атомни енергетици. Въпросът с напускането на енергетиците е комплексен и решаването трябва да стане от няколко ведомства. Малко са грижите по здравеопазването на децата, замрял е културният живот, лошо е устроена търговската мрежа", е констатацията на режимния офицер от ДС.

Редица секретни справки показват и повишения интерес на чуждите служби към нашата централа. От 1973 до 1979 г. по пътя край АЕЦ редовно е засичана да преминава колата на турския военен аташе, правени са снимки отвън на централата. През 1979 г. в Козлодуй е бил и първият секретар на американското посолство, който от Оряхово е пристигнал на Козлодуйското пристанище, за да си подпечата туристическата карта. Отчита се и засилен интерес от страна на югославските специални служби.

Най-сериозно приковават вниманието обаче действията на румънските власти. Северните ни съседи се притеснявали от радиационни аварии, които биха ги засегнали, както и от изтичане на замърсена вода в реката. През 1978 г. в съседния гр. Бекет е била създадена лаборатория със свръхчувствителна апаратура за радиационен контрол на водите на Дунав, която според нашите агенти била прикрита с надпис на хигиенно-епидемиологична станция.

На заседания на СИВ румънски представители са атакували нашата

централа, което наложило през 1978 г. да се проведе специална международна експедиция по Дунав за вземане на проби от водата и почвата, които не показали превишаване на допустимите норми на радиация. На няколко пъти румънски катер е навлизал в устието на топлия канал на АЕЦ за взимане на проби.

При една такава операция румънски катер е бил задържан от нашите гранични власти. Активирането на румънските власти ставало при презареждане на централата и при транспортирането на свежото или отработено гориво с шлепове от и към СССР.

Румъния дори се оплакала на СССР

за замърсяване

на Дунав от нашата централа, което е повод през януари 1989 г. в АЕЦ да пристигне на посещение съветският посланик Виктор Шарапов.

Държавна сигурност обезпечава агентурно и посещенията на представители на Международната агенция по атомна енергия - МАГАТЕ, със седалище във Виена, които периодично проверяват снимачните камери и пломби. Тези специалисти са западни граждани и тук битува мнение, че международната институция е използвана за прикритие от противниковите специални служби, които събират разузнавателна информация извън своята официална дейност.

Като сериозен проблем в работата се отчита доставянето на дефектни съоръжения и оборудване. Например от 300 закупени пожарогасителя се оказало, че 200 са дефектни и не работят. В средата на 80-те години пък се разбира, че критично важни съоръжения за реакторите

се захранват от

50 км некачествени български кабели,

което е сериозна предпоставка за избухване на голям пожар. ДС отчита още и като тревожен факта, че Министерството на енергетиката подценява планово-предупредителните ремонти в АЕЦ, като скъсява сроковете им и не подменя своевременно някои износени части.

Много сериозен проблем е депонирането на използваното ядрено гориво и често се наблюдават случаи на радиационно замърсяване вследствие на течове в облицовката на помещенията, в които са монтирани съдовете за съхраняване на радиоактивни отпадъци. Тогава и доста висококвалифицирани специалисти намират различни поводи да поискат да бъдат освободени от работа. Отработеното гориво се транспортира до СССР по Дунав с шлепове около два пъти в годината със специални контейнери по 100 тона до пристанище Рени, където пък пристига кран от пристанище Иличовск.

За трудностите във връзка с предстоящо пълно презареждане на Първи блок пише в сигнална записка през април 1982 г. полковник от милицията. "Получени са сигнали, че басейнът за отлежаване на горивото на блока не бил в състояние да поеме касетите от реактора, а извозването на отработеното гориво за СССР за тази година не било решено. Изказано е мнение, че засега развитието на атомната енергетика не се съобразява с този нерешен проблем, но след 10 - 15 г. нашата страна ще е изправена пред сериозни затруднения", се казва в сигнала.

Само два месеца по-късно в друга справка от началника на районното управление отново се поставя проблемът. "В момента

всички басейни

за отработено

гориво са пълни

и предстои извозване, за да може да се презареди Втори реактор.

Условията, които поставя съветската страна, са да се направи хранилище на територията на АЕЦ, където отработеното гориво да престоява 5 - 6 години и тогава да се извозва в СССР", пише в документа. Руснаците препоръчали и да не се ползва повече река Дунав, а да се изгради жп линия до централата и това извозване да става чрез специални вагони по линията Варна - Иличовск.

През 1985 г. руснаците предупредили, че използваният кран за разтоварване ще бъде в ремонт следващата година и няма да може да се ползва.

"Ако не извозим през 1985 г. отработеното ядрено гориво, то трябва

да се преустанови работата на Първи и Втори енергоблок”,

предупреждава служител на ДС година по-рано. По-късно се получил и телекс от руската страна, че от 1 януари 1986 г. ще се приема отработено гориво, което е престояло най-малко 5 г. в хранилище у нас.

"Има опасност първите два блока да не се презаредят, понеже няма къде да се съхраняват освободените изгорели касети. Хранилището за тази цел се строи, но с много бавни темпове и пусковият срок е изтекъл", алармира служител на ДС. Проблемът продължава и през 1988 г., когато е информиран Андрей Луканов, а той от своя страна провежда разговор със съветския си колега и временно е намерено разрешение. Съветският съюз прави компромиси и приема години наред отработеното гориво, но завишава цената.

След аварията в Чернобил АЕЦ "Козлодуй" е инспектирана от комисия, ръководена от началника на IV управление на ДС ген.-майор Кирил Величков. Обсъдени са евентуалните причини за хипотетична авария от подобен вид и у нас.

Изразено е мнение, че в българската АЕЦ такава тежка авария може да стане поради падане на летящ самолет върху корпуса на някой от реакторите, но това няма как да стане, защото полетите са забранени; земетресение над 6-а степен по Рихтер; неправилни действия на персонала; диверсионен акт или голям пожар.