- Коя беше повратната точка в съмненията

- Знаещи, Свързващи и Продаващи в игра с общественото мнение у нас, докато предизборната кампания без край налива масло

Напоследък мрачно се повтаря, че България е последна по ваксинация срещу ковид в ЕС, което не описва точно положението. Все едно да излезеш по къс ръкав на Северния полюс и да се притесняваш, че не си се обръснал.

Истината е, че България изпъква като парадокс в световен план. Към края на юни бяхме на 112 -о място в света по поставени дози ваксини на 100 души.

Към 8 септември

вече сме

на 144-о място

Данните са на Ourworldindata - екип на Оксфордския университет, и всеки може да ги види на сайта им.

У нас са сложени 34,5 дози ваксина на 100 души. Средно в Европейския съюз са 121,6 дози. В Португалия например са 149. Да видим по-близки до нас страни. Северна Македония - 63,7 дози. Албания- 54,5 дози. В Русия - 57,4 дози на 100 души. Още не сме успели да задминем по ниски нива на ваксинация Венецуела, Беларус и Гватемала, но стойностите са близки. Всъщност има 70-ина държави с по-малко дози ваксина на 100 души - повечето африкански. Там обаче ваксините просто не достигат.

Така че българите

се очертаваме

като храбри борци

със световното

медицинско

статукво

Защо? Защо дори в околните балкански страни цари повече доверие в международните здравни власти? И не само - зад ваксините срещу ковид стои световният истаблишмънт - не просто Биг Фарма, а науката, университетите, големи световни институции. Нима Европейският съюз е заблуден, като подкрепя имунизацията срещу ковид?

Някои казват, че българите били по-големи скептици. Но защо сме скептични за универсалната световна информация, а вярваме на алтернативния слой истории в социалните мрежи?

Защо у нас тези послания са по-прилепчиви? Какво тласна убежденията и поведението на мнозинството в друга посока - от пълно отхвърляне до “абе, да изчакаме”?

Едва ли са някакви изначални и уникални характеристики на нацията. Ако ние сме реагирали по различен начин, причината е по-скоро външна - какво достигаше до разсъдъка на хората. Как достигаше, кой говореше публично. Какво не казваха. И на какъв фон се случваше всичко.

Откъде

тръгнахме и

докъде стигнахме

Само преди две години и половина - през март 2019 г. - като цяло българите вярваха на имунизацията. Това беше преди пандемията. Според проучване на “Тренд” 3/4 от пълнолетните българи определяха като безотговорни родителите, които не имунизират децата си.

Вече през ноември 2020 г., когато ваксините срещу ковид са на хоризонта, картината е драстично променена. 26% казват, че ще се ваксинират, 45% нямат такова намерение, а 29% се колебаят.

Два месеца по-късно - през януари 2021 г., 28% от пълнолетните българи казват, че ще се ваксинират (пак проучване на “Тренд”). Но не се случва. Към средата на септември напълно ваксинираните са 18% от цялото население.

Общественото мнение се люшкаше и продължава. От април до ноември 2020 г. с 4% намаляха тези, които смятат, че коронавирусът не е по-опасен от сезонния грип, но останаха 33%.

Съвсем нормално бе в началото хората да са объркани. Имаше безпрецедентна заплаха, невиждани мерки и естествено човешко недоволство - кой иска ежедневието му да се преобърне? И ето че в първите месеци на заразата

една фигура

стана особено

важна -

на Знаещите

Ние сме объркани от всички тези медицински и статистически термини, но има хора, които са учили и знаят - експертите.

Типът хора Знаещи, заедно със Свързващи и Продаващи са описани в книгата “Повратната точка” на Малкълм Гладуел. Тя е за това как

малко, но

ключови фактори

могат да дадат

тласък за

огромни промени

Книгата е класика в технологията как се достига точка на обрат - настроения, модни течения и модели на поведение внезапно да избухват или затихват.

Те (трите типа хора) играят ролята на преводачи, които вземат информация от тясно специализирания свят и превеждат на език, който ние, останалите, разбираме, пише Гладуел.

“Повратна точка” е отпреди 20 г., когато нямаше социални мрежи, нито коронавирус и ваксини. Но Гладуел проницателно е описал механизмите как се стартира социална епидемия и се “обръща играта”.

С много примери - от драстичния спад на престъпността в Ню Йорк в началото на 90-те години до внезапното изгряване като моден хит на слабо известна марка обувки Гладуел анализира как може даден тренд от слабо популярен да стане изключително доминиращ. Формулата съдържа 3 условия:

1. Посланието да е прилепчиво.

2. Да го предават хора с изключителна способност за общуване.

3. Да попадне в подходяща среда.

В началото е мълвата, предавана от уста на уста (от пост до пост в мрежите). Тя се превръща в епидемия с помощта на споменатите три типа хора.

Може да са малко на брой, но обръщат мнозинството в определена посока - да купува дадена стока, да обикне или намрази кауза. Хора, които имат позицията и уменията да “продават” настроения,

да разпалват

епидемии

от мълви

Дори тези гласове да са малцинство, машината за обръщане на настроения ще проработи, ако имат заразително послание и подходяща среда.

Пак Гладуел: Ако искаме да предизвикаме епидемия от интерес към нещо - без значение дали става дума за поведение, обувки или софтуер, - трябва да намерим Свързващи, Знаещи и Продаващи хора, които да преведат посланието на групата на Новаторите от дадена област в нещо, което останалите могат да разберат.

Да видим точките една по една. COVID-19 ни връхлетя преди 17 месеца. Заедно с него - вирусът на съмненията за него, за мерките, а след това и за ваксините. От първия ден една група медици, на които доц. Мангъров стана емблема - Знаещи в очите ни - сееха съмнения по телевизии, радиа и социални мрежи.

Да вземем само последния случай с доц. Мангъров. Пуска постове, които започват с “Материал за размисъл” и цитира данни и таблици от британски доклад, които трябва да означават, че ваксината изобщо не пази от зараза и смърт. Всъщност най-лесното нещо за Знаещия за бази данни е да ги манипулира, да подбере избирателно числа и да твърди, че бялото е черно. Както е в случая. (Виж тук)

При разпространението на слуховете, пише Гладуел, ключово е изкривяване на фактите така, че да паснат на слуха.

Политици - а те са Свързващи (личности, които общуват с по-широк кръг хора, отколкото останалите) - започнаха с публични съмнения. Други свенливо заобикаляха темата. Или като Тошко Йорданов направо посичат с “Боклук!” някой като Радан Кънев, осмелил се да каже, че второ правителство и трети парламент у нас се провалят в организацията на ваксинационната кампания, в пресичането на антинаучната пропаганда, в налагането на политики, които да насърчат ваксинацията и да защитят гражданите.

Вероятно зад кадър са работили и Продаващи - професионалисти, които знаят как да направят посланието вирулентно. Колко от съмнителните истории за странични ефекти и последствия от ваксини са възникнали спонтанно и колко - в някоя

“хибридна”

фабрика

за слухове?

Съмнения за ваксините текат по социалните мрежи в цял свят. Защо обаче у нас станаха по-прилепчиви? Сравнително прости промени в посланието го карат да се загнезди по-силно в мозъците ни. Ако променим начина, по който е представена една информация, може съществено да подобрим прилепчивостта ѝ, отбелязва Гладуел. От миналото лято

посланието

срещу мерките

за ковид се

смеси с друго -

за политическа и

социална промяна

“Маските са, за да ни запушат устата!”. Някак стана ясно, че ако се смесят двете недоволства, миксът ще е по-взривоопасен. Е, това послание с два пласта се оказа много прилепчиво.

Третият фактор за повратна точка е силата на контекста. Пак Гладуел: За да придобие една тенденция мощ, важна е средата, в която се развива, защото хората са силно чувствителни към нея. И дори дребни промени могат да причинят големи трусове. Например, ако чуваме определени сигнали от тези, които са авторитети в очите ни. Съществуват моменти, места и условия, при които голяма част от онова, към което сме предразположени, спира да действа, и

срещу това не са

застраховани и

нормалните хора

от добри училища,

щастливи семейства и хубави квартали.

На каква почва паднаха у нас семената на съмнението? Някои кършат ръце, че общественото мнение прекалено вярвало на небивалици по социалните мрежи. И някак пропускат, че ако нещо е поникнало, някой го е посадил и старателно го е наторявал. Със съзнателно дискредитиране на традиционните източници на информация, проверените факти и логичните хипотези. За да могат по-лесно да пласират по други канали пропаганди и заклинания.

Когато оставиш да се чупят прозорци в метрото и чувството за общо безредие да расте, пише Гладуел, цитирайки криминолози, престъпността расте. Когато оставиш да се чупят сериозните източници на информация, може със слухове да направиш повратна точка.

Не е трудно в държава, която от март досега е в предизборна кампания. Твърде дълго се проточи периодът, в който политиците трябва да са повече популисти, отколкото силни характери. Става омагьосан кръг - използват настроения срещу ваксините, разпалват ги, а после казват “Ами той пожарът се разширява, какво да направим?!”.