• Прорицателката Кортеза е българската ясновидка №1 за всички времена
• Наричат я Момичето, което говори с Бога. Но с кого разговаря в действителност сливенската Ванга?
• Смята, че идеята за прераждане ни прави мързеливи
• Получава дарбата си след инцидент, подобно на известната петричанка

Прорицателката Кортеза е българската ясновидка №1 за всички времена. Това твърдят Петър Дънов и нейният "колега" дядо Влайчо. Тя е родена през 1865 г. в Сливен с името Константина Стефанова. Детството й е не само бедно, но и тягостно, тъй като е белязано от тежък инцидент точно като баба Ванга. След него момичето дълго боледува. Все пак успява да се възстанови.

Отказвала да се омъжи, защото предвиждала, че бракът й няма да просъществува. В крайна сметка се сгодява и младоженецът умира пред олтара от сърдечен удар. Всичко това се случва пред очите й. Животът на Кортеза поема по нова посока след срещата й с изтъкнатия възрожденец д-р Георги Миркович. Той е известен като първия лекар в България, който прилага методите на хомеопатията. Освен това е сред първите трима ученици на Петър Дънов. Д-р Миркович наема младото полуграмотно момиче като прислужница в дома си. Но нека припомним кой е Георги Миркович – той е роден през 1825 година в Сливен в семейството на заможен търговец.

През 1849 година постъпва във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. Там се среща с монаха

Рене, който го въвежда в потайностите на спиритизма

След две години заминава да следва медицина в град Монпелие, където се увлича по хомеопатията и ясновидството. През 1870 година д-р Миркович е осъден от турските власти на доживотна каторга за своята революционна дейност.

Все пак през 1878 година е амнистиран и се завръща в родния Сливен. Започва да издава месечно списание "Нова Светлина или Тълкувание тайните явления в природата", в което публикува статии за магнетизма, спиритизма и други окултни явления. През 1893 година участва в Конгреса на спиритистите в Париж, където се запознава с нашумялата по онова време звезда на спиритизма мадам Лучия Гранж. Д-р Миркович създава спиритически кръжоци в Сливен и Бургас.

И да се върнем към темата "Кортеза". Свръхсетивните дарби на Константина Стефанова са инициирани именно на тези спиритически сбирки в Сливен. Там тя започва да проявява потенциал на ясновидка - започва да чува гласове и да получава пророчески видения. И тогава участниците в сеансите на клуба, които се провеждали в представителния дом на Миркович, забелязват, че всичко казано от слугинята Кортеза се сбъдва.

Славата й стига своя връх през 1908 г., когато бива удостоена с почетната титла "Светата пророчица Кортеза". Из цяла България се носят легенди за точността на предсказанията й, а почитта към нея е вероятно първата проява на звездомания по нашите географски ширини - нейни снимки се продавали като топъл хляб, подобно на тези на холивудските кинозвезди и рокгрупите няколко десетилетия по-късно.

За разлика от повечето ясновидци Кортеза не е в конфликт с Църквата. Нещо повече – тя е била уважавана от много свещеници. Преданието твърди, че по това време е била по-известна и почитана от самия цар Фердинанд. Самата тя е убедена, че говори с ангели, със Света Богородица, със самия Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използва, за да открива лечебни извори, да напътства живите и да контактува с мъртвите. Кортеза често пътува из цяла България. Допускат я да проповядва даже и в дворовете на църквите, където събира стотици вярващи. Имало е случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12 000 човека, като в Пловдив. За щастие, запазени са свидетелства на очевидци, които описват нейните проповеднически пътувания из страната.

"Има една Кортеза, която е от Сливен

и й думаха "момичето, което говори с Бога" – това разказва в своите спомени дъновистът Пеню Ганев от поповското село Водица. - Веднъж тя минавала през Попово и оттам трябвало да отиде за Ковачевец, обаче хората, които от селата чули за нея, че говорела с мъртвите, я доведоха в нашето село. Ние имаме голям площад в селото, пред училището. Надойдоха много хора и си разпрягаха каруците и дадоха на конете да ядат, а пък те отидоха и се събраха в църковния двор, той е широк. И тогава за Кортеза донесоха една здрава маса, туриха един стол,

тя стъпи на стола, качи се на масата и започна да говори

Кортеза започнала проповедта си пред насъбралото се множество с молитвата "Отче наш". По някое време обаче местният учител Захариев, който бил завършил семинария, заедно с кръчмаря започнали да апострофират думите на Кортеза. Но скоро множеството ги изпъдило, за да не пречат.

Когато слънцето започнало да преваля, ясновидката рекла: "Вече стига, сега ще отидем на гробищата". И там започва най-атрактивната част от нейната изява. Кортеза спирала до нечий гроб и без да погледне към надписа, казвала: "Драганка Стоянова… с такава шамия е била погребана". Описвала каква е била приживе покойницата. А пък еди-кой си - по име ги казвала – "вашият умрял казва на някой беден човек да подадете, да направите добро".

"И всичките хора се увериха, че тя е един преводчик между живите и между мъртвите." Това свидетелства "белият брат" Пеню Ганев.

А ето какво разказва друг дъновист – Тодор Попов от Ямбол – за една знаменателна среща между Петър Дънов и сливенската пророчица. Забележителното в случая е, че Кортеза се противопоставя на едно основно положение от учението на Бялото братство.

"Беше през 1914 година. – спомня си Попов. - В Сливен Учителят пожела да посети ясновидката Кортеза, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р Миркович, с когото били твърде близки. Кортеза, разбира се, много се зарадва на това посещение и сияеща ни въведе в своята приемна. Домът й се намираше срещу мъжката гимназия. Приемната й беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила, като в църква, а около останалите стени имаше миндери засядане."

Кортеза била твърде словоохотлива

Още гостите не били насядали по миндерите, когато тя започнала да описва своята дейност. Имала ясен и приятен глас, но се изразявала малко неграмотно. Описала околностите на Сливен и го нарекла втора Света гора, защото в Средните векове в околностите му имало повече от 40 манастира и параклиси, много "аязма" – лековити изворчета. После ясновидката се оплакала от широките социалисти, които много я нападали и устройвали даже скандали. Но се похвалила с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. След доста приказки Кортеза се обърнала към Дънов и с доста повишен тон му казала:

"Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане!"

След това обвинение пророчицата го изгледала наставнически и млъкнала в очакване на неговото възражение. Тя знаела, че и той е ясновидец, но изглежда го считала още за начинаещ и затова си позволила да го поучи. Дънов се опитал да обори Кортеза с мъгляво философстване за астралните полета. Но Кортеза не отстъпила:

"Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че

той пак ще идва на земята, та да стане по-мързелив

Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки."

Но нека отговорим на основния въпрос – откъде придобива своите паранормални способности хаджи Кортеза? Очевидно, нейната инициация в ясновидството започва от спиритическите сеанси. Затова нека си припомним какво представлява спиритизмът. Той е окултна практика на контактуване с душите на умрелите с помощта на медиум.

Това е според класическата дефиниция. Но по-точно е да се говори за общуване между хора и невидими духове, защото душите на покойниците се намират на две места – в рая или ада. И само в изключително редки случаи получават разрешение да напуснат временно своето местообитание.

При спиритическите сеанси се използват хора медиуми (посредници), като едни от най-популярните методи за контакт с духовете са чрез "психографиране" (автоматично писане), "психофония" (ясно чуване), "инкорпориране" (вселяване в тялото на медиума).

За основоположник на спиритизма се счита французинът Алан Кардек,

с действително име Иполит Леон Денизар Ривайл, който е философ и е получил образованието си в института на знаменития Песталоци.

Той започва да провежда спиритически сеанси през 1850 година с помощта на дъщерите на свой приятел, играещи ролята на медиуми. Впоследствие кодифицира спиритизма като "нова теория за човечеството", издавайки пет книги, които са му продиктувани от неговите невидими събеседници. Това са "Книгата за духовете", "Книгата на медиумите", "Евангелието според спиритизма", "Рай и Ад" и "Генезис – чудеса и предсказания според спиритизма".

И така, Кортеза е получавала информацията си от някакви невидими духове. "Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога", предупреждава евангелист Йоан Богослов. Пак той ни посочва и как става това: "всеки дух, който изповяда, че Иисус Христос дойде в плът, е от Бога".

Грешката на спиритистите е, че те се доверяват сляпо на своите невидими събеседници. Които са именно описаните в Библията "паднали ангели". Те са невидими същества, създадени от Господ с изключителни възможности, но някои от тях са последвали Луцифер и така са избрали да служат на злото. Тяхната главна цел е да мамят хората, водейки ги към погибел.

Много свещеници са били подведени от нейните изяви и са ги възприемали за чиста монета. Докато нейните "гробищни интервюта" с "мъртвите" трябвало да светнат червената лампичка в съзнанието на свещенослужителите.

"Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени:

с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.”

Това е написано в старозаветната книга Левит.

Съвременниците ? разказват, че къщата на Кортеза в Сливен била превърната в нещо като светилище. Прозорците били със спуснати пердета денонощно. Вътре на свещници пред иконите постоянно горели свещи и мирисът на тамян омайвал посетителите. А в преддверието на дома имало делва, в която да пускат пари за "храма" и - забележете –

кутия за помощи за "бедните"

Не е известно "светата пророчица Кортеза" да е дала нещо от тях на нуждаещите се.

За съдбата й след 1914 г., когато е бумът на популярността й, няма много сведения. Кортеза живяла дълго, но нейните ясновидски способности постепенно отслабват, като заедно с това се стеснявала и нейната дейност. Накрая тя се превърнала в една обикновена самотна старица и умряла, потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички.