Португалецът сам се нарече Специалния след знаменит успех с “Порто”, но си остана наистина такъв

Всички в Рим се надяват Моу да върне “Рома” в битката за Скудетото

След като националният отбор на Италия демонстрира отлична игра и триумфира на Евро 2020 това лято, интересът към вътрешния шампионат на Апенините се завърнa. Не е тайна, че нивото на Серия А бе занижено през последните години. Достатъчно е да споменем факта, че последният случай, в който тим от Ботуша грабна купата на Шампионската лига, бе през далечната 2010 година.

Тогава воденият от Жозе Моуриньо "Интер" стигна до европейския връх, а сега очакванията към "нерадзурите", които са действащ първенец на Италия, са завишени с новия наставник Симоне Индзаги. Най-големият им съперник за титлата "Ювентус" върна на поста Макс Алегри, а "Милан" бележи прогрес под ръководството на Стефано Пиоли. Най-сериозно внимание от всички треньорски рокади обаче предизвика завръщането на Моуриньо в Серия А.

Последният мениджър, донесъл грандиозна слава на италиански клуб в Европа, изненада всички, като подписа договор за следващите три години с "Рома". Допреди няколко години столичани бяха прекият конкурент на "Юве" за титлата, но впоследствие отстъпиха това място на "Интер" и "Наполи". След обявяването, че един от най-добрите наставници изобщо в историята поема тима, феновете на "римските вълци" започнаха да си правят сметки за моментално завръщане на любимците си сред най-добрите в шампионата. Треньорът започна отлично своята кариера в Рим, стартирайки с две победи от два мача, и така надеждите за успешен сезон станаха още по-големи.

Поглеждайки визитката на Специалния, това няма как да бъде по друг начин. За да се превърне в истински символ в треньорския бранш, Жозе среща немалко препятствия по пътя си.

Още от ранна детска възраст той е на кръстопът. Роден в началото на 1963 г. в Сетубал, португалецът е син на Феликс Моуриньо - дългогодишен вратар на местния "Витория" и "Беленензеш". Бащата държи синът му да тръгне по неговите стъпки. От другата страна е майка му - Мария Жулия. Тя е детска учителка, но е от много богато семейство. За нея на първо място било образованието на сина и в контраст с плановете на нейния съпруг настоявала малкият Жозе да наблегне на учебниците. Мария го записва в бизнес училище, но Жозе се проваля още на първия изпит. Така младокът започва да следва спортни науки в Техническия университет в Лисабон. Именно тази негова крачка ще бъде предопределяща за това, което е Моуриньо днес. През уикендите, когато не е на лекции, Жозе наблюдава мачовете на баща си. Малко по-късно, когато Феликс става треньор, синът му започна да наблюдава тренировъчните сесии и да се учи как да разузнава противниковите отбори. Жозе признава, че въпреки плановете на майка си винаги е мечтаел да тръгне по стъпките на баща си.

"Когато беше на 13 или 14 години аз станах треньор и трябваше да пътувам постоянно – спомня си Феликс. - Жозе винаги намираше начин да бъде с мен. Започна много да ми помага и доста рано влезе в час с тактиките и системите на играта."

Първите стъпки на младия Моуриньо във футбола са на състезател. Играе във втора португалска дивизия, но пътят му в професионалния футбол, за съжаление, е пълен с трудно преодолими изпитания. Той постоянно е критикуван за “липсата на мощ” на терена, както и че няма необходимите качества да бъде добър футболист. Така кариерата на Жозе Моуриньо се оказва кратка и той е принуден рано-рано да се откаже. Въпреки това не се предава и решава да стане треньор.

Първите му стъпки започват в училищата, където е учител по физическо. Успоредно с това Моуриньо посещава и треньорски курсове на английската и шотландската футболни асоциации. Така неговите виждания за играта и вниманието, което отделя на детайлите, са забелязани от известния треньор сър Боби Робсън. Когато наставникът поема португалския гранд "Спортинг" (Лисабон), той се нуждае от преводач с английски, който да му помага. Така избира Жозе за част от своя щаб. Престоят в Лисабон не е особено успешен за екипа и през декември 1993 г. Робсън е уволнен. Мениджърът остава в Португалия и се мести в друг местен колос – "Порто", а амбициозният Жозе отново е до него. Там успехите идват и "драконите" доминират на домашна сцена, като стигат и полуфиналите в Шампионската лига. Доволен от Моуриньо, Робсън води със себе си португалеца и в "Барселона". Когато британецът напуска “Барса”, Моу остава на "Ноу Камп" - този път като помощник на Луис ван Гаал. Докато бележи сериозен прогрес в работата си, бъдещият топтреньор се радва и на двете си деца. Неговата голяма любов Матилде, за която е женен от 1989 г., го дарява първо с дъщеря, която носи нейното име, а по-късно и със син - Жозе Марио. Колкото е да е влюбен във футбола, Жозе признава, че за него семейството е най-важното и няма по-голяма награда от това да е добър баща.

А наградите в професията тепърва предстоят една след друга. Моуриньо стартира самостоятелна кариера като професионален треньор по футбол, след като за кратко заема поста в "Бенфика". Следва успешен период като наставник на скромния "Униао де Лейрия" а прогресът там му урежда контракт с "Порто".

Още през първия си сезон Жозе Моуриньо печели титлата и купата в Португалия, а на 21 май 2003 г. е отпразнуван и впечатляващият требъл, като "драконите" триумфират драматично и с купата на УЕФА след победа над шотландския "Селтик". Името на Моуриньо бързо става разпознаваемо в цяла Европа и само 12 месеца по-късно то ще бъде наредено сред най-големите в бранша. През сезон 2003 - 2004 португалският мениджър се превърна в световна сензация, като освен титлата, която защити на местно ниво, успя да стигне и най-големия връх в клубния футбол. "Порто" спечели Шампионската лига за втори път в историята, като размаза "Монако" във финалния мач с 3:0. Всички футболни колоси искат подписа на Моуриньо и някъде по това време той произнесе знаменитата си фраза:

“Не ме наричайте арогантен, но аз съм европейски шампион! Наричайте ме Специалния!". Оттогава до днес той наистина е Специалния.

Заради пиперливия си език и доста надменно поведение Моуриньо е определян като най-арогантния треньор изобщо.

Главозамаян от успеха през 2004 г., португалецът издава книгата "Жозе Моуриньо", след което идва договорът с многомилионната селекция на "Челси" на Роман Абрамович.

Мнозина си задаваха въпроса дали Специалния не е просто временна сензация и успехите с "Порто" не са плод на късмет. Всички критици обаче млъкнаха, когато "Челси" първо спечели купата на Лигата, а малко след това Жозе Моуриньо влезе в историята на клуба. Наставникът изведе "сините" до първа титла на Англия след половин век чакане, при това го направи, като отборът завърши кампанията с рекордните 95 точки, допускайки едно-единствено поражение.

На следващата година титлата е спечелена отново, а "Челси" е абсолютен доминатор в английския футбол. През 2007 г., след неразбирателство с ръководството на клуба, Жозе е освободен от поста. След няколко месеца почивка Моуриньо приема ново предизвикателство - да подпише с италианския колос "Интер", който по това време няма конкуренция и печели титла след титла в Серия А.

Под ръководството на "арогантния" португалец грандът от Милано не просто удължава победния си марш в Италия с още две титли, но записва и най-златната страница в своята клубна история. През 2010 г. "Специалния" изведе Интер до требъл, като освен купата и титлата спечели и Шампионската лига. В този момент сякаш никой нямаше съмнение кой е най-добрият мениджър в света. А светлините на прожекторите още повече се вкопчиха в Жозе, когато той прие офертата на най-успешния отбор в Европа – "Реал" (Мадрид). Задачата изглеждаше сложна, понеже в този момент най-големият конкурент на "кралския клуб" – "Барселона", воден от Хосеп Гуардиола, помиташе всичко по-пътя си. Първата загуба на Жозе като треньор на "Реал" е именно от "Барса" в "Ел класико", при това с гръмкото 5:0. Типично в негов стил, след разгрома португалецът заяви: "Това не е никакво унижение. Унижение би било, ако загубиш пет мача с по 1:0."

Моуриньо не успява веднага да прекъсне хегемонията на каталунците в испанския футбол, но печели всички възможни трофеи на домашна сцена с мадридския гранд за трите си години на "Сантяго Бернабеу". Купата на краля през 2011 г. е вдигната след успех над "Барселона" във финала и е първа за "Реал" (Мадрид) от 18 години.

На следващия сезон на победния ход на "Барса" в шампионата е сложен край и отборът от столицата печели и титлата, при това с нов рекорд на Моуриньо - завоювани са 100 точки. Така с "белите" Жозе не спечели единствено Шампионската лига, като и в трите случая отпадаше на косъм от финала. През 2013 г. след загуба във финала за Купата на краля от "Атлетико" (Мадрид), той бе освободен от поста.

Оттогава до днес "Специалния" премина през завръщане в "Челси", където за трети път спечели Премиър Лийг, и престой в "Манчестър Юнайтед", донесъл три трофея на "Олд Трафорд". За последно Жозе Моуриньо води отбора на "Тотнъм", но след разногласия с ръководството бе уволнен през тази пролет. На представянето пред феновете на "Рома" треньорът бе приветстван изключително топло, а самият той с усмивка развяваше шал на “вълците”.

Ентусиазмът във "Вечния град" оправдано е приповдигнат и всички очакват нови подвизи от Специалния.