НЕУДОБНИ ДУМИ: ЕХ, АВГУСТ! ГОРЕЩ СИ ТИ, АВГУСТ!

Август е и президентът наш, както и подакващите му политици, съвсем пощуряха. До каквото се докоснат все хаос и неразбория предизвикват. Ето и сега. Наумил си е президентът, че ще връчи мандат за съставяне на правителство само след като депутатите актуализират бюджета. Този му мерак поражда съмнение за окрадени набързо пари, т.е. за има няма няколко месеца, откакто управлява неговото служебно правителство. Защото не си спомням друга година през август да се е налагало да се актуализира бюджета. Съмнително. Мирише.

И пак август е виновен, че се разсмърдя извършената от Радев измама с антиконституционното назначаване на министър. Но хората са прави. Боклуците в горещините се вмирисват.

Затова и друг път съм препоръчвал през август политиците да си почиват, да „ваканцуват”и плажуват. Защото яко грее туй пусто слънце над тая наша земя. И „протестърите” слънчасаха, видно от зигзагообразните им политически движения в последно време. И не съм аз този, който трябва да казва как ще завърши цялата тая дивотия, която те и президентът ни сервираха през миналата и тази година. Как ще се измъкнем от трапа, в който вкараха държавата ни. Със сигурност няма да е лесно. Но на първо време е важно да паднат температурите и по-бързо да дойде есента. Защото и вчера се чу и видя колко лошо влият високите температури на българския президент. Затова и мнозина продължават да се питат какво точно е искал да каже на връх Шипка с думите, че „ всяка крачка към Шипка укрепва връзката на историята ни с българския народ”.

Това е августовска „мисъл”. Прегряна от жаркото слънце, та чак загоряла. Такава мисъл може да се роди по две причини.
Първата е, ако искаш да кажеш, че Русия е свързала на Шипка своята история с тази на нашия народ. Но тогава излиза, че родината за Радев е Русия! За да потвърдят това тълкуване някои дори са изтипосали във Фейсбук "фотоетюд" на президента с официалната руска представителка у нас - посланик Митрофанова и с неофициалната такава – небеизизвестната русофилка проф. Шаренкова.

Второто тълкуване на августовската радева мисъл ни отвежда към лош прочит на Вазовата ода „Опълченците на Шипка”, където наистина става дума за историята. Но забележете – за „нашата история”. История и народ в тази творба на народния ни поет са в неразделно единство. Президентът Радев ги разделя и говори за нашата история като за чужда, с която тепърва,според него, трябвало да се свърже българския народ. Странно, но и не съвсем, с оглед на температурата през август.

И, за да не бъде грешно разбран за чия история говори, Радев благодари на руските воини. Само че в творбата на Вазов, а той е съвременник на Шипченската епопея, за руски воини не става дума. По-скоро научаваме, че през август 1877г. руският император Александър II е поверил на силата на опълченците "прохода, войната и себе дори!"

Иван Вазов знае и кои други воини са били редом до нашите опълченци на Шипка: „... орловци кат лъвове тичат по страшний редут”. Това всъщност са украинци. Защото 36-ти Орловски пехотен полк се състои почти изцяло от украинци от Полтавска и Харковска губерния. Така са били рекрутирани още 35-ти Брянски, 33-ти Елецки, 34-ти Севски полкове. Шипченският проход е защитаван от 36-ти Орловски пехотен полк, от пет български опълченски дружини и няколко други малки части - общо 6 000 бойци с 27 топа, под общото командване на генерал Николай Столетов. В най-тежкия момент на боевете „изведнъж Радецки пристигна с гръм”. Става дума за генерал Федир Радецки – украинец по произход, който изпраща като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк, съставен главно от украинци начело с полковник С. И. Липински. За „награда” след Октомврийската революция от 1917 г. болшевиките разрушават паметника на генерал Радецки в Одеса и на негово място издигат паметник на Ленин!? Болшевики, какво да ги правиш! Вари ги, печи ги, това са те.

На 11/26 август останалите без патрони български опълченци, заедно с украинците от Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк, грабват камъни, дървета и мъртви тела, за да отблъснат османското нападение.

Сред известните украинци сражавали се на Шипка е Йосиф Шевченко, племенник на големия народен поет и будител на Украйна Тарас Шевченко. Той е ранен, но оцелява и по-късно става окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград). На Шипка е ранен смъртоносно и Юрий (Георгий) Рудченко – по-малък брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), известен събирач на украински фолклор. За това, че украинци и украински българи са участвали във войната свидетелстват и паметниците, които са им издигнати в Киев, Харков, Одеса, Болград (паметник на българските опълченци), Рени и други украински градове. А доц. Стефан Дечев в статията си „За премълчаната „украинска” Руско-турска война и след нея” публикувана на 24 февруари 2018 г. в сайта Faktor.bg, обръща внимание на очевидното, а именно, че „поради своето местоположение, самата територия на Украйна е една от основните бази за формирането на руската действаща армия преди заминаването ѝ за Балканите през 1877 г.”

Вярно е, че на Шипка редом до нашите опълченци и до украинските воини, се сражават и руснаци. Но са много малко. Навремето комунистите лъжеха, че за българското „освобождение” са загинали 200 000 руски воини. Нагла и греховна лъжа. Жертвите, които дава окупационната руска имперска армия в поредната си балканска военна авантюра през 1877-1878 г., с цел окупация на територии почти до Проливите, са малко над 17 000. Ако се видят нагръдните знаци на 35-ти Брянски полк и 36-ти Орловски полк, веднага прави впечатление златният тризъбец, който днес откриваме в държавния герб на Украйна. Много е важно също така да се знае, че украинците, които рамо до рамо с българските опълченци отбраняват през август 1877 г. прохода Шипка не са били свободни хора, защото родната им земя е била окупирана от Руската империя. Така, както несвободни са били и руските воини, крепостни селяни. Така както поробени от Руската империя са били финландци, поляци и литовци, които също са били рекрутирани в руската императорска армия. Важно е да знаем също така, че империите никога не освобождават. Те винаги само "поробват". Затова и са станали империи.

Въпрос на чест и култура бе президентът ни да спомене истината, че главно украинци са се сражавали редом с българските опълченци на връх Шипка през август 1877 г.

Впрочем върхът, където е издигнат Паметника на свободата, се е наричал връх „Свети Никола". Свети Никола е чудотворец и спасител. Етимологията на името идва от гръцките думи побеждавам (nikao) и народ (laos). На Шипка побеждава българският народ. Но през 1951 г. комунистите преименуват този свят връх на фамилното име на командира на Шипченския отряд и той става връх „Столетов”. Изхвърлят името на светеца, защото на комунистите всичко християнско им е чуждо. Но минават години и червените реотани, тези „истински приятели” на Съветския съюз, се сещат, че генерал Столетов не е бил болшевик. И през 1977 г. връх „Столетов” е преименуван на връх Шипка. Настъпва обаче бъркотия, сходна с днешния наш политически хаос, защото такъв връх вече съществува. Така се получават два върха с едно и също име.
Събират се тогава родните комунистически кратуни, досущ като „партиите на промяната” днес, които все около БСП циркулират и решават да осъществят „промяна”, като преименуват историческия връх Шипка на „Малка Шипка". Така днешният връх Шипка по документи изкуствено е преместен с около един километър на юг и е поставен на мястото на връх „Свети Никола". С други думи комунистическата управленска глупост побеждава дори най-великата епопея в нашата нова история!

Когато през 2014 г. по заповед на Владимир Путин руската армия окупира украинска територия – полуостров Крим, изпрати терористи и въоръжи сепаратисти в Донбас, за мен бе ясно, че съществува и план за дестабилизация на България. Той влезе в действие през 2016 година. Всички знаем какво се случи тогава у нас. И още си патим от него. Днешната ни политическа криза, която с всеки изминат ден преминава и във финансово-икономическа и социална катастрофа, е пряк резултат от избирането на Румен Радев за президент през 2016 година. Затова днес нацията ни е трагично разделена. Затова и наследници на яки комунистически фамилии в миналото се писаха миналата година „протестъри”, затова имаме и съзнателно конструираното да бъде неадекватно на времето служебно правителство, както и куриозните със своята яловост два парламента – 45-ти и 46-ти.

Какъв само парадокс! Украинци воюват за българската свобода, а българи се опитват да ни отнемат свободата и отново да ни пришият към Русия. Нещо, което са ни предупреждавали да не правим по никакъв начин нашите национални герои Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов. А и нека не забравяме за един друг август в историята ни, този през 1886 г., когато антибългари, т.е. русофили извършват държавен преврат и детронират осъществилият Съединението достоен български княз Александър. Но, слава Богу, тогава е бил жив все още Стефан Стамболов. И следва контрапреврат. И тая година у нас ще има "контрапреврат". Той ще бъде наесен, с бюлетината.

Но наистина е важно по-скоро да отмине август. Да дойде есента, хладината да проветри главите ни, да ни отвори очите. И да свършим поне една добра работа за България. А каква по-добра работа от тази да не изберем за втори мандат Румен Радев? И да имаме стабилен и работещ парламент със стабилно и работещо правителство? Сигурен съм, че така ще бъде. Но в късна есен. Сега е още рано. Август е.

*От фейсбук!