Няколко дни по-рано умира тачената от българите царица Елеонора

Предизвиква паника и материални щети

Природното бедствие е между VIII и IХ степен по скалата на Роси-Форел

Есента на 1917 г. българската армия води ожесточени сражения по фронтовете на Първата световна война. В София цари военновременна обстановка и населението е изправено пред редица трудности. Редуват се събития от една крайност в друга. На 12 септември 1917 г. от този свят си отива тачената от българите царица Елеонора. Месец по-късно (11 октомври 1917 г.) на официално посещение в столицата пристига германският кайзер Вилхелм ІІ. Внезапно обаче

столичани

са сполетени

от природно бедствие.

На 18 октомври в 20,18 часа вечерта софийският сеизмограф регистрира слаб земен трус, който остава незабележим за мнозина софиянци. Следват обаче още няколко, от които вторият е значително по-мощен. Земетресението е предизвикано от разместването на подземни пластове между планината Витоша и Софийското поле. То има локален характер с епицентър на около 25 километра от София. Почувствано е в цяла Западна България. От метеорологичната станция определят силата на земетресението между VIII и IХ степен по тогава приетата скала на Роси-Форел.

Земетръсът всява стрес сред населението. Сградите силно се разклащат. След минути изплашените и смаяни хора напускат домовете си и изпълват улиците. Чувството за самосъхранение скоростно се разпространява. Някои остават да спят на открито в палатки или по градинските пейки. Жертви няма, но страхът от разтърсването на земята е

мъчителна и ненужна прибавка

към страданията от войната. Сред жителите плъзват слухове, че предстоят нови, по-силни трусове. Те се оказват неоснователни. През следващите дни постепенно ситуацията се успокоява и софиянци се връщат към нормалния си живот.

Земетресението не засяга с еднаква сила различните градски части. Ако се съди по нанесените повреди на сградите, то е най-мощно

в лявото пространство на Перловската река

и в участъка около улиците "Генерал Гурко", "Юрий Венелин", "Георги С. Раковски", "Цар Самуил", "6-и септември", бул. "Княз Дондуков".

Напълно срутени здания няма. Засегнати са най-вече външните им стени, комините, покривите, горните етажи и паянтовите постройки.

Пропуква се сводовата зидария и централното кубе на строящата се църква "Св. св. Кирил и Методий" (по време на Първата световна война така е наименуван катедралният храм, който по-късно става "Св. Александър Невски").

Съборени са корнизи и стърчащи украшения на покрива на сградата на Военния клуб. В останалите пострадали райони на София – Подуене, Три кладенци и село Княжево - пораженията от земетръса са сравнително по-малки и щетите са незначителни. В цялостен мащаб от столичната управа не предприемат опити за изчисляване на финансовата стойност на всички щети.

Малцина стари софиянци са изпитали подобно преживяване,

тъй като предишното мащабно земетресение в града е от преди близо половен век (18/30 септември 1858 г. - съответно по стар и нов стил). Но те с неподправено емоционално чувство разказват на младите си съграждани за своите минали патила.

Тогава

пораженията от природното бедствие

са значително по-големи. Срутват се до основи десетки жилищни сгради, една джамия, двадесет минарета. Сериозно засегната е църквата "Св. София". Градът се покрива от тъмен и гъст облак, който се образува от порутените здания. Загиват един млад българин и две деца – турчета. Десетки ранени са извадени изпод развалините.

Столичното управление реагира на октомврийския земетръс и предприема мерки за отстраняване на последствията. Кметът Ради Радев назначава комисия от архитекти, която преглежда обстойно щетите и дава своя рапорт. Въз основа на него на 24 октомври 1917 г. той издава заповед с разпореждания към софиянци. Всички, които живеят в обитаеми жилища, да се приберат по домовете.

Забранява се паленето на огън,

докато не се проверят и изпитат комините, тъй като това би причинило евентуално запалване на сградата.

Трябва да се извършат най-неотложните ремонти на засегнатите сгради. За целта седмица по-късно Министерският съвет разрешава на Столичното кметство да образува специално бюро от специалисти. В него са включени 9 държавни и частно практикуващи архитекти, лекар и двама чиновници.

Те трябва да констатират повредите, да дават съвети и да съдействат за осигуряване на потребните строителни материали, превозни средства и работници. Ала за съжаление, поради

финансовите проблеми на Столична община

не са отпуснати никакви парични средства за обезщетяване на засегнатите от земетресението столичани. Всички те разчитат на собствените си възможности.

Бюрото се конституира на 3 ноември и незабавно започва да действа. В следващите две седмици архитектите преглеждат повече от 300 засегнати здания и отправят необходимите препоръки за извършване на поправките. На разположение на бюрото са поставени 26 войници – зидари и дърводелци от Софийския гарнизон,

50 души пленници и 42 общи работници

Те обаче се оказват крайно недостатъчни и ремонтите се движат бавно.

Освен това се чувства осезателно липсата на строителни материали – главно на вар, пясък, керемиди и тухли, както и на камиони и каруци за тяхното превозване. Дейността на бюрото се спъва и от формалностите на официалните лица и учреждения, които по силата на своите компетенции се очаква да му съдействат. Неблагоприятно се отразява и настъпилият зимен сезон. Ето защо повечето столичани очакват по-крупните поправки да се извършат през пролетта.

Поуките от земетресението са разнопосочни и известният архитект Никола Лазаров отправя конкретни препоръки към софиянци, общинските и правителствените служби, които те следва да спазват в бъдещето строителство. Според него трябва да се обръща най-сериозно внимание на направата на основите. Те трябва да са от бетон в два пласта от по 25 – 30 сантиметра.

Зидарията да бъде изпълнена при строго прилагане на приетите правила, без никаква икономия от употреба на разтвори - хидравлик, цимент, гипс и пр. Да има взаимна връзка между всички външни и вътрешни зидове. Да не се допуска направата на комини по околните зидове на една постройка. Издадените части - балкони, тераси и главно еркерите - трябва да са добре балансирани върху солидни вътрешни елементи на зданието.

Подовете във всяка по-значителна сграда да се правят обезателно от железобетон. Те са доказали своята голяма устойчивост и за пример дава силното земетресение в Сан Франциско – САЩ. В никакъв случай да

не се допуска направата на тавански мазилки

върху дървени летви.

Покривните конструкции изискват съвършена връзка в разните си части. В заключение арх. Лазаров обобщава, че е крайно време Столичното общинско управление да си вземе необходимите бележки след земетресението и да прилага разпоредбите на архитектурните закони.

След природното бедствие се разиграват и спекулативни сцени. Домопритежатели, под предлог че нямат средства, отказват да направят необходимите поправки. По този начин затрудняват квартирантите си в използване на наетите от тях стаи и ги принуждават да напуснат. Веднага хазяинът предприема незначителни корекции и дава същите помещения под наем на други лица на по-високи цени.

Общинското ръководство е безсилно да се справи с тези

нечистоплътни ходове,

но Столичното комендантство не стои със скръстени ръце. То предупреждава всички собственици, в чиито здания живеят семейства на офицери и войници, че ако в най-близко време не направят задължителните подобрения на къщите си, ще заведе срещу тях наказателни дела. Но едва през февруари 1918 г. е сформирана общинска комисия за нормиране на наемите.

Държавните и общинските институции вземат достатъчни мерки софиянци и гостите на столицата да са сериозно

подготвени

да посрещнат евентуални земетръси

В изготвения строителен правилник са предвидени съответни наредби за запазване на сградите при земетресение. А мотото на контролните органи е "Изисквайте солиден строеж"! За щастие през изминалия повече от един век след октомври 1917 г. София не е засегната от нови земни трусове.