Прибира в “Дарик” най-добрите журналисти от БНР, след като са уволнени по политически причини

Постъпката му била немислима, последвали скандали в държавното радио

Свалят “Каналето”, а той им предоставя студиото на медията си, за да направят предаването

Людмил Кърджилов: Радо пожела радио и го направи, искаше да счупи системата и я чупеше

B края на социалистическия режим в България Радосвет Радев съобщава в ефира на държавното радио, че вече ще се обръща към събеседниците си с “госпожо” и “господине”.

“По онова време това беше немислимо - споделя пред "168 часа" журналистът Людмил Кърджилов, близък приятел на Радосвет. - Тогава той водеше предаването “Добър ден” и дотогава се използваше само “другарю” и “другарко”. Но един ден той ни каза, че започваме да се обръщаме с “госпожо” и “господине”. Това беше в края на тоталитарния режим, но

предизвика голяма суматоха

в радиото. Имаше скандали, това не се хареса на властта. Постъпката му обаче подсказваше, че Радо искаше промяната, България да върви напред. Предаването му бе икономическо, по 2 часа и всеки ден беше на различна тема. Още тогава той говореше за пазар и пазарна икономика, което също не се харесваше. Разбираше много от бизнес, стопанство, нищо че беше юрист по образование. Аз започнах да работя с него, след като спечелих конкурс за репортер в радиото. След това му станах и редактор.”

Журналистът никога няма да забрави деня, в която изведнъж Радев се появява при него и му казва, че иска да създаде радио.

“Не знам как се беше родила идеята му - разказва Кърджилов. - Вероятно любовта му към медията го водеше, а тя през годините се засилваше. Това беше времето, в което имаше само държавно радио. Беше много изненадващо. Искаше да направи нещо различно. На това му се казва да сбъднеш мечтата си въпреки трудностите. Той

имаше широк поглед върху нещата

Беше човекът, който пожела радио и го направи, искаше да счупи системата и я чупеше. Имайте предвид, че е много по-лесно да направиш музикално радио, а той създаде такова, което, освен да забавлява, трябваше да информира и да бъде конкурент на държавното. Такъв тип радио, което работи с журналисти, новини, коментари, е много по-скъпо и много по-трудно за работа. След като го направи, покани екип от журналисти, включително и мен. Радо създаде атмосфера на свобода и никога не се бъркаше в работата на другите, не звънеше. Спомням си дори, че заедно пътувахме до Швейцария, където той трябваше да поръча скъпа техника - антени, предаватели, пултове. Там за първи път видяхме частно радио в супермаркет. Всеки можеше да види какво правят журналистите. А дотогава си мислехме, че това е някаква огромна затворена институция.”

Радосвет Радев бил наистина развълнуван, когато стартира частното му радио.

“Това е една моя мечта, която може да се слуша”

Така с треперещ глас той обявява на 21 януари 1993 г. в ефира откриването на своето си радио - "Дарик". И до сетния си ден е негов собственик и изпълнителен директор. Почина почти пред вратите му, внезапно.

Години след създаването на медията Радев не спира да повтаря, че Дарик радио струва един човешки живот. В интервю казва, че цялото оборудване е около 350 000 долара, което е много сериозна сума за 1993 г. Радосвет ще остане в историята като единствения по рода си собственик на медия, който никога не я продаде въпреки трудностите през годините, навлизането на интернет и онлайн разпространението на новини.

Никога не го направи, дори не е и преговарял за евентуалната продажба на радиото. Беше изградил свой начин на работа, за да може "Дарик" да оцелее, тъй като през последните години радиорекламата рязко намаля. Така всеки водещ и автор в медията получи възможност сам да търси и да преговаря за реклама - намери ли, прави предаване.

“Силно емоционално обвързан съм

не толкова с бранда "Дарик", колкото с хората, които го правят - отговаряше приживе Радев на въпроса защо не продава медията. - И знам, че част от моите грешки, които съзнателно правя, друг собственик не би ги позволил. Много от тези хора трябва да си отидат, а те не го заслужават. Щастието не е само в цифрите на парите. Тези хора са част от “Дарик”.”

Всъщност Радосвет Радев бил от хората, които винаги подават ръка на хора в нужда. Мразел несправедливостта. Вероятно затова взема под крилото си едни от най-добрите журналисти на БНР, когато са отстранени.

“Те бяха дисциплинарно уволнени и изгонени за няколко часа по политически причини - спомня си пред "168 часа" журналистката Румяна Дамяни от “Дарик”. - Всичките ги прибра при нас, за да не останат на улицата.

Направи им специално предаване, назначи ги като новинари. Имаше и друг подобен случай. По времето на Жан Виденов имаше много протести. Но една неделя “Каналето” беше спряно по БНТ отново по политически причини. Гръмна новината, че ги спират рязко и няма да ги пуснат в ефир. Предаването им беше в късния следобед. Радосвет реагира буквално за половин час. Аз имах ефир в 19 часа, а след мен беше Томислав Русев. Той свали нашата програма и чрез уоки-токи успя да организира и да доведе цялото “Каналето” и те да направят предаването си в радиовариант. Хората много ги искаха тогава. Не смятам, че някой сега би направил подобно нещо,

особено да вземе изгонен журналист”

По същия начин Радосвет Радев дава възможност на един от първите си партьори в радиото, който му предлага да въведат дигиталните технологии.

“Беше 1994 година. Тогава Радо беше създал малко радио на върха на един 16-етажен блок в квартал "Младост" - разказва Динев. - Инсталирахме и пуснахме първата в страната дигитална система за радиоефир - ENCO Sistems DAD. Станахме приятели, търсехме пътища и в безпътицата на днешните времена... Сбогом Радо! Благодарим ти за приятелството и няма да те забравим...”

Смъртта на собственика на Дарик радио шокира всички в журналистическата гилдия. Кончината му провокира много от колегите му да си спомнят първите работни приключения.

“Не мога да повярвам, че това се случва

и че времето тече така бързо - споделя пред "168 часа" журналистът Валери Тодоров. - С Радосвет се познаваме още от 1980 г., от програма "Христо Ботев". Тогава там, в радиото (единствено по това време) и в програмата за култура работеха големи личности - журналисти, писатели, композитори. Все още студент, водех две предавания, които поех от писателя Александър Томов, по-късно председател на НСРТ. Главен редактор на редакцията, наричана тогава Главна идеологическа редакция, беше изпадналият в немилост за пореден път Марко Семов. Сред младите, които преобладаваха в програмата като водещи, бяха Меглена Кунева, която водеше предавания на юридически теми, Валентин Василев, по-късно министър на екологията - водеше предавания на тази тема, Радосвет Радев водеше икономически предавания, "Хоризонт" още набираше популярност.

След промените през 1989 г. Радосвет събра част от колегите от "Христо Ботев", привлече и колеги от "Хоризонт" и направи най-успешното частно радио. То успя в най-трудната област - информацията и обществено-политическите предавания, като се превърна в най-силния конкурент в радиоефира на програма "Хоризонт". Зад този успех стои Радосвет. Той е от поколението и от хората, които

знаеха какво искат

и имаха качествата да го постигнат. Има и късмет, случайности може би, но и те отиват при подготвените хора.

Като кореспондент на БНТ в Москва съм предавал за Дарик радио. Тази медия благодарение на опита на Радосвет създаде своя школа, имаше своите звездни мигове. Той взе приложимото за частния радиобизнес и от "Хоризонт", и от "Христо Ботев", като добави свои идеи и подбра екип от хора, които си създадоха име на обективни, ярки журналисти. Да, те рискуваха с избора си тогава, но знаеха, че зад тях стои Радосвет Радев.

По-късно, в периода ми на генерален директор на БНР, направих предложение и колегите от управленския екип го приеха с въодушевление - да наградим Дарик радио като наш достоен конкурент и партньор в ефира. Имаше и недоволни в БНР - никой не беше награждавал досега съперника си. Но това не беше предизвикателство, а признание. Спорили сме често с колегите от търговските медии - дали обществените медии са им пряк конкурент. Аз съм убеден, че изборът на медия, която да ви води, е като избора на партньор в живота. Няма как да слушате "чужд" глас. "Дарик" създаде своя публика.

Усетих колебание тогава и у колегите от Дарик радио. Не е ли подхлъзване - кой награждава конкурента си? Не е ли опит да покажем, че сме по-големи и великодушни. Но ние сме най-старото, първото, общественото, националното радио, въпреки че и "Дарик" вече бяха национално. Не е лесно да признаеш, че някой е успял извън теб.

Спомням си учудването на Радосвет, когато му позвъних по телефона.

Даже ми се стори объркан

Как да постъпи? Колегите в "Дарик" и Радев оцениха жеста. И досега с тях и от другите радиостанции, които тръгнаха от "Старата къща", се чувстваме като приятели, работили на едно място.

Радосвет се развълнува, когато отново влезе в "Старата къща" и получи наградата, признанието. Получи се искрено, естествено. Такива мигове се помнят.

Обсъждали сме с него и много общи идеи. Те останаха в духа на добрите намерения. Както се шегувам понякога, хубавите идеи остават хубави, когато не се осъществят. Защото, като ги осъществим, все се появяват недостатъци. А така идеята ни дава мотивация да се чувстваме в една лодка. Дарик радио вече е фактор в радиоефира.

Не е лесно да издържиш на конкуренцията

Въпреки че премина в отбора на бизнесмените, Радосвет никога не забрави, че е и журналист. Радиото винаги е било и силата, и слабото му място. Лошото го настигна точно там. Отиде си голям бизнесмен и човек, предан на журналистиката и на вярата в мисията й.

Паметта е по-силна от загубата. Светъл път, Радо!”