Йовка Йовчева: “Дарик” осиротя

Медията била неговата рожба, а запазената му марка - свободната журналистика

Мечтаел да учи оперно пеене, компенсирал с хор

В началото на 1997 г. Дарик радио празнува рожден ден, традицията още от първите години на демокрацията е да бъдат поканени политици от всички партии. Този път сред гостите са лидерът на СДС Иван Костов, президентът Петър Стоянов, екипът от президентството, министри на Жан Виденов.

“Наричаха ни “Фамилия Дарик” - споделя пред "168 часа" Райна Дамяни, журналист в радиото. - Радосвет имаше много красив глас, свирел е на тромпет, мечтата му, преди да завърши право, е била да учи оперно пеене. На почти всичките ни купони в някакъв момент

той запяваше нещо красиво

На този пееха “Акага” и ме поканиха на сцената да пея с тях. Междувременно срещу мен бяха подредени Иван Костов, Петър Стоянов и Радосвет Радев. Аз започнах да пея Happy birthday Mr prezident, както Мерилин Монро го изпява на Кенеди. Тогава Петър Стоянов ме попита дали това е за него, но по това време Радев беше със статут на президент. Отговорих му, че аз в този момент имам само един президент, защото радиото има рожден ден.”

Така започва своя разказ Райна Дамяни за собственика и управител на Дарик радио, който почина внезапно на 6 август почти пред вратите на сградата, която толкова обичаше. Само 17 дни след като навърши 61 г., смъртта го покоси, докато изминавал пътя от Българската стопанска камара - мястото, което Радев успя да възроди през последните 3-4 години като неин председател, до кабинета си в радиото.

Според приятелите му малко преди да издъхне, се

подготвял да лети със семейството си

- планирали почивка в чужбина. Всеки ден той бил в радиото, разказват колегите му. Присъствал, без да се меси в работата им, и това била неговата рецепта за свободна журналистика.

“Аз съм с него от създаването на "Дарик", от 21 януари 1993 г. - посочва Дамяни. - Първите дни ми бяха много трудни. Това бяха много гладни години, но и много интересни, защото тогава беше стартът на частните медии в България. За 28 години си е позволил да звънне по време на предаването ми само два пъти. Той се обажда на звукорежисьора и на мен ми се предава. Първият път беше с молба да поздравя баща му за рождения му ден. Вторият беше за едно от разследванията ми за Вежди Рашидов и скандала с изложбата ни в Лувъра. Той ме попита дали да не отида на място в Париж, за да видя с очите си каква е истината.

Давам този пример, защото Радосвет успя да устои и да съхрани медията в най-трудните и най-турбулентните години на прехода. Всички ние, които тръгнахме с него, останахме, защото той никога не е казвал на някого какво да казва или да не казва. Тоест не сме имали цензура освен чисто моралната. Затова вероятно ден след като почина, се събудих с идеята да учредим национална награда на негово име за свободна журналистка. Статуетката трябва да бъде с образа на Дон Кихот. В кабинета му има една такава пластика. Имаше слабост към този персонаж, обединяващ вечния мечтател, човека, който никога не се отказва да тръгне на бой дори и с вятърни мелници.

Много е хубаво обществото да научи, че той беше единственият легитимен, реален, едноличен собственик на българска медия и така си отиде.

Зад нас никога не е имало партия,

борд от различни хора, групировка, чуждо участие. Дарик радио беше първата му много голяма и осъществена зряла любов.”

“Радосвет Радев притежаваше микс от лидерски качества, защото той създаде и оглави Дарик радио веднага след промените, когато все още имаше само едно радио и една телевизия и полъхът на тоталитаризма още се усещаше - сподели пред "168 часа" известният журналист Ники Кънчев, който работи в Дарик и е близък приятел на Радев. - Той създаде една от ярките частни медии. В момент, когато вече имаше много журналисти, той знаеше, че трябва да разчита на имена и на качество в журналистиката, и никога не наруши този принцип. Умееше да стои близо до народа. Предаде и януарските събития през 1997 г.” (Тогава Дарик радио излъчваше на живо дни наред януарските митинги пред парламента и свалянето на Жан Виденов - б.а.)

“Знаехме, че той винаги е там - посочва пред "168 часа" журналистката в "Дарик" Йовка Йовчева. - Новината за смъртта му ме хвана далеч и не успях да се върна за поклонението.

Това е шок

Около 20 години съм в радиото, преди това също съм работила в професията и съм си мислила, че няма новина, която може да ме остави безмълвна, но тази успя да го стори. Неслучайно първата мисъл ми беше, че "Дарик" осиротя. Надявам се и вярвам, че то ще остане радиото на Радосвет. Този човек не може да бъде изпратен с тишина. Виждам навсякъде обичта на колегите.

Дълги години съм била в политическия ресор и мога да кажа, че нито за миг някой някога се е месил в работата ми, нито в темите, нито в събеседниците.

Невероятна свобода, с която днес малцина журналисти у нас могат да се похвалят. Това бе запазената марка на радиото. Интересното е, че имаше тънък усет към таланта, да го открие, да го развие, да му даде свобода. Това го видях с поколения колеги. Без да се натрапва, без да се меси, но той даваше тези крила, които малко хора в гилдията са получавали. Човек, който с невероятна лекота и много

бързо успяваше да очертае проблема

и да открие решения. Това го умеят визионерите.”

Ники Кънчев допълва, че Радев никога не одобрявал темите за предаването му.

“Това беше една от чертите му - обяснява той. - Не звъни на водещите, не препоръчва гости. Пълно доверие. Постепенно разшири географията на радиото, което беше само софийско. Откриха се офиси във Враца, Добрич, Варна, Бургас, в над 17 града сложи точки и получи национален лиценз. "Дарик" стана първото и единствено частно национално радио. Той много добре работеше с хората, със звездите. Имахме Мартин Карбовски, имаме Томислав Русев, това са големи имена. Светльо Иванов, който е лице на "120 минути", също е възпитаник на радиото. Беше

много добър организатор,

координатор и съответно ръководител. Не продаде на никого медията си дори в тежките години. А много хора го направиха. Обичаше българското и го подкрепяше. В същото време беше истински човек, хладнокръвен, със слабости, с по-силни страни, с чувство за хумор, с гърлен смях, много се смееше. Той е пял в хор.”

Другите колеги на Радосвет го описват като вдъхновяващ, а радиото, което създава, се превръща в пример за свободна медия.

“На Радосвет.

Благодаря за работата, господин Радев - това написа за сбогуване журналистът и негов възпитаник Мартин Карбовски. - Има и досега няколко човека, на които говоря на Вие. Той беше един от тях. Той създаде не просто радио, а работа, свободна такава, журналистическа. Само един щрих - докато замествах програмния директор едно лято, наш екип направи репортаж, който костваше на радиото около 60 хиляди лева рекламен пакет. Радосвет ми разказа

как сме оплескали нещата

и се смя. А не беше смешно. Ставаха такива неща. Сега не стават. Никога не се обади да каже: Не прави тоя материал. Но пък се обаждаше да каже, че само по един начин се прави журналистика. Прави се както си искаш, а не както ти кажат.

Сбогом, господин Радев.”

Поклонението пред собственика на радиото бе в черквата "Света София", където се случват повечето тайнства от живота му - и венчавката с любимата му Дима, и кръщенето на сина Борис (вече 13-годишен). Божият дом не успя да побере стотиците близки, приятели и колеги, дошли да се простят с него. Близо два часа те изказваха съболезнованията си на съпругата, на децата им Рада, Света и Борис и на доведения му син Христо. Никой от опечалените, дошли поне 60 минути преди началото на поклонението, не си тръгна докрая, за да бъде изпратен Радев с дълги аплодисменти и много сълзи.

Всъщност сега Дарик радио ще се управлява временно от доведения му син Христо Христов и от програмния директор на медията Константин Вълков.

Самият Радосвет Радев често се шегуваше, че е кръстил радиото на себе си, а после и на дъщерите си - Рада и Света. И наистина обичаше бащински радиорожбата си.

“Той обърна името си и от Рад стана дар. Така се роди името "Дарик" и стана три пъти "радио" - Радосвет Радев и "Дарик". От латински "радио" означава лъч, а Радев беше лъчът на свободата", каза Кирил Вълчев, един от най-ярките журналисти в "Дарик", който вече е генерален директор на БТА.

Преди три години, когато медията навърши 25 години в национален ефир, Радосвет Радев сподели: "Радиото като че ли е някаква неизтребима институция на авторитет. Радиото е нещо като акт на особена надеждност на информацията.”

На погребението присъстваше и президентът Румен Радев, който сподели пред журналисти: “Г-н Радосвет Радев беше

човек с размах и на мисълта,

и на действията. Той беше от хората, които се бореха до последно за предвидима и благоприятна среда на българския бизнес. Беше сред хората, които още в началото на демократичните промени не само осъзнаха, че не можем да прогресираме като общество без медиен плурализъм, без свободни и обществено ангажирани медии, но и създаде такава.”

Самият Румен Радев изчака реда си на дългата опашка с голям бял букет в ръце.