Прощалното писмо на Чудомир е до Тодор Живков
Преди повече от половин век слага край на живота си Чудомир, най-смешният български писател.
Той обаче е преди всичко художник. Името му е Димитър Чорбаджийски, роден е през 1890 г. в село Турия, община Павел баня. Учил е в Казанлък и Стара Загора. Там негова хазяйка първа оценява таланта му. Той нарисувал цветя с водни бои, а тя възкликнала: “Льох, мари, същински, същински, само дето не миришат. Нима тоз келеш можа да направи туй нещо!”
Окрилен, младежът постъпва в Рисувателното училище в София. В спомените си твърди, че отишъл само с 300 лв. в джоба и малък вързоп. А преди това навързал 12 двойки в гимназията и само една шестица - по рисуване. Изкарва четирите курса до 1913 г., но заминава за фронта през Балканската война. После участва и в Първата световна и се дипломира чак през 1919 г.
След това става гимназиален учител в Казанлък, купува си къща и заживява в града. Там е и първата му самостоятелна изложба с рисунки и карикатури през 1925 г. Втората е пак в Казанлък година по-късно. През 1929 г. художникът отива да специализира живопис в Париж, а после изкарва известно време и в Рим и Виена.
Жена му Мара Нонова, също художник, не може да прости на мъжа си, че избира скромния живот нейде в затънтена България пред примамливи предложения за кариера в Париж и Рим. Двамата не живеят щастливо. Нямат деца, а с времето се отчуждават един от друг, но без да се разведат.
През 1930 г. Чудомир става уредник, а после директор на музея в Казанлък и заема поста до 1958 г. Последните 14 години работи там “на обществени начала”, т.е. без заплата.
У нас освен като автор на карикатури Чудомир добива голяма поулярност и като писател на къси хумористични разкази, фейлетони и епиграми. По-късно ги издава в сборника “Нашенци” - едно от бижутата на българската литература, илюстрирано от автора му. В него Чудомир се надсмива над слабостите на българите, но го прави фино и незлобливо.
През 1941 г. е мобилизиран за кратко и изкарва курс за запасни офицери в Скопие, от който излиза с чин подпоручик. После основава казанлъшкия вестник “Искра” и публикува там много от фейлетоните си.
През 1967 г. писателят вече знае, че е болен от рак на устната и че той е нелечим. През април изпраща от болницата в София прощално писмо на свой приятел, в което пише: “Така се шегува животът - дорде разбереш, че “мястото ти е сторено”, веднага се убеждаваш, че “времето ти е минало”. Ех, Коста, дали ще дойде време да има магазини, в които да се продават запасни човешки части? Ако имаше такъв, щях да си сменя всичките заедно с главата. Бъдете здрави, обичайте се и се раздайте на живота!”
След това Чудомир, който по това време е и депутат, пише писмо и до Тодор Живков. В него обяснява защо е взел решение да сложи край на живота си. След това се хвърля от прозореца на болницата.
Още статии на zdrave.bg
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха