За уменията на хирурга Николай Иванович Пирогов се носят легенди. В България по време на Освободителната война внасят в палатката му мъртъв войник. Тялото е без глава, но бойците обясняват, че главата ще бъде донесена всеки момент. Те са убедени, че проф. Пирогов някак ще я пришие и мъртвецът ще се върне в строя, след като оздравее.

През 1881 г. Пирогов усеща малка язвичка на твърдото си небце. Тя не само не минава, но расте все и му причинява силна болка. Лекарят си я налага с късчета хартия, намазани с ленено масло, но ефект няма. Той спира да яде твърди храни.

“Това е някакъв рак”, казва Пирогов на своя ученик Сергей Шкляревски, който му е и лекуващ лекар. Но Шкляревски се опитва да убеди учителя си, че язвата се е появила заради изваден зъб и постоянно травмиране на небцето.

След няколко месеца Пирогов минава в запаса и се оттегля в имението си във Виница в Украйна. В Москва покрай честването на 50-годишната му научна дейност в медицината е прегледан от друго светило в хирургията - Николай Склифосовски. Той веднага поставя правилната диагноза. За Склифосовски няма съмнение, че язвата в устата е злокачествена и трябва спешно да се оперира. Дори забавяне от две седмици според Склифосовски е опасно.

Пирогов и семейството му обаче не бързат и търсят за консултация друго светило - немския хирург Теодор Билрот, който по онова време работи във Виена. Билрот успокоява Пирогов, като му казва, че туморът е доброкачествен. Назначава му пак промивки с ленено масло.

Билрот обаче не може да бъде винен, че е сбъркал диагнозата. В спомените си той пише, че познал веднага раковото образувание.Но е преценил, че операцията ще е безполезна. Затова се постарал да ободри болния, като скрие истината от него.

Състоянието на Пирогов се влошава. Подуват се лимфните възли по шията му, а заради силните болки той си инжектира морфин и атропин. Болният обаче е наясно какво му е. Малко преди смъртта си той пише: “Нито Склифосовски, нито Билрот можаха да открият моята ulcus oris men. mus. cancrosum serpeginosum (пълзяща слепена слизеста ракова язва на устата - лат.). Иначе единият не би настоявал за операция, а другият не би нарекъл тумора доброкачествен.” Пирогов умира в имението си на 5 декември 1881 г. на 71-годишна възраст.

Днес онколозите първо биха проверили дали ракът не се е разсеял от горната челюст към основата на черепа. Ако няма разсейки, ще започнат лечението с химиотерапия за свиване на тумора. Три седмици след края на курса биха го оперирали и биха назначили последваща лъчетерапия.

Ако туморът има разсейки, биха изрязали и лимфните възли на шията. При рано започнато лечение изгледите за живота на Пирогов биха били добри. При закъсняло лечение спасение няма.

Още статии за причините и обстоятелствата около смъртта на велики личности четете в рубриката "Последен дъх" на сайта 24zdrave.bg