Забранената история на готите
Още от началното училище сме свикнали с мисълта, че съвременните българи произхождат от три древни племена: прабългари, славяни и траки. Към тях обаче трябва да прибавим и още едно – готите. Възможно е и тяхната азбука, създадена през ІV век, да е една от основите за кирилицата. При това не става дума за поредната екзотична теория, с каквито в наши дни изобилства интернет, а за научноустановена истина.
Но как да убедим скептиците, които веднага ще възкликнат: защо не сме знаели този толкова важен факт досега?! На тях можем да отговорим: по различни съображения, които нямат нищо общо с науката готските следи в българската история са били пренебрегвани и дори укривани. Въпреки че в някои от първите научни трудове съвсем обосновано като съставна част на българския етнос се пише и за готите, в продължение на повече от 120 години след Освобождението на България темата е незаслужено пренебрегвана. Това важи особено за времето на тоталитаризма у нас, когато по идеологически съображения тя е била истинско табу.
Реалността е съвсем различна. Многобройни сведения от древни хроники сочат, че значителни групи от старогерманското племе са живели в продължение на векове по нашите земи и са оставили трайни следи във всяка една област на живота, видими дори до наши дни. Географски наименования, фолклор, обичаи, собствени и фамилни имена, отделни думи, дори заемки и прилики с тяхната азбука, която също е създадена точно по нашите земи, свидетелстват, че те са една от основните съставни части на българската народност. От археологическите находки също става ясно, че почти няма част в България, където да не е имало готи. А ако българската историческа наука един ден поправи пропуска и все пак им отдаде дължимото, е много вероятно някои от най-големите загадки и противоречия в родната историография, натрупани до момента, да намерят своите нормални отговори.
Нещо повече - ако умишлено си позволим да пропуснем заселването на готите по нашите земи, това би означавало да лишим и самите тях от най-важните им исторически личности и събития, а те са народ, който трайно е белязал с богатото си културно наследство цяла Европа. По този повод видният медиевист проф. д-р Хервиг Волфрам от Виенския университет обобщава:
„Ако от общата история на готите извадим историята на тракийските готи или на готите в Тракия, не би останало нищо, резултатът би бил нулев. Това би било все едно от европейската история да извадим Каролингите или от австрийската – Бабенбергите. Тази констатация не е израз на крайност, защото всичко готско, което под някаква форма е добило по-ясно очертание, се е появило на земите на днешна България. Ако например извадим от историята на готите готския превод на Библията, издигането на Аларих I за крал и конституирането на вестготите, както и кралството на Теодерих Велики в Свищов, не би имало галско-испанското кралство на вестготите, нито италианското кралство на остготите със столица Равена, нито и първия превод на Библията на постантичен език.“
Нямаше да я има и създадената от епископ Вулфила, и то по нашите земи тяхна азбука – първата писменост в света, чийто автор не е митична фигура. На територията на съвременна България, в Дуросторум (дн. Силистра) е роден и Флавий Аеций, римският военачалник от готски произход, който спасил Рим и християнската цивилизация от хуните. В крайна сметка нямаше да съществува и написана история на готите, защото Йорданес, авторът на запазената до днес «Гетика», произхожда от Тракия. Всъщност именно по нашите земи те започват и да се наричат по този начин, дотогава отделните племена са имали специфични имена – тервинги (горски хора), вези (мъдри, добри), греутунги или остроготи, а чак когато през 376 г. прекосяват десния бряг на Дунава и навлизат в територията на Римската империя, получават общото название, под което са останали известни за историята. Самата дума «deutsch» – народ, с която се обозначават всички германски племена и от която в латинския е възприета думата „тевтонски“, също е започнала да се употребява за първи път по нашите земи.
Според собствените им предания готите идват от Скандинавския полуостров и след II в. се разселват в Източна Европа, на териториите на днешна Русия, Полша и Украйна. По време на Великото преселение на народите се установяват в района на Северното Причерноморие, а по-късно създават своя държава на Кримския полуостров. След III в. започват да се заселват на няколко вълни по нашите земи на юг по долния Дунав и до V в. те са вече над един милион – огромна цифра за тогавашната гъстота на световното население. Голяма част от тях продължават към Италия и Испания, където създават свои кралства, но немалко остават и тук. Това са най-вече готите християни на епископ Вулфила (ок. 311-383), които се заселват в Северна България през 348 г. Техните потомци посрещат славяните, по-късно и прабългарите. Така готите влизат като четвърти компонент наред със славяните, траките и прабългарите в образуването на българската народност през периода VII–IХ в.
Непосредствено след хунското нашествие вестготите са допуснати в Римската империя, скоро обаче влизат в конфликт с нея и нанасят поражение на римляните в битката при Адрианопол през 378 г., където е убит и император Валент. След това водени от Аларих I, се насочват към Италия и разграбват Рим през 410 година.
През 418 година вестготите се установяват в южните части на Галия като федерати на Империята, но малко по-късно създават свое независимо Вестготско кралство със столица Тулуза. Остогтският крал Теодорих Велики се счита за един от най-големите владели в световната история изобщо. През 473 г. Теодорих и баща му Тиудимир напускат Панония и създават свое царство в Македония. Теодорих Велики наследява трона и през 476 г. император Зенон му предоставя областта Систово (Sistowo, Нове, Свищов) и му дава титлата императорски magister militum praesentalis. След като разбива Одоакър, Теодорих създава остготското кралство в Италия със столица Равена. А през 507 година вестготите създават свое кралство и на Пиренейския полуостров със столица Толедо.
Живелият по нашите земи епископ Вулфила е велик просветител на германските племена и преводач на Библията на готски език. Според историята духовникът е син на гот и пленена кападокийска гъркиня. Християнско възпитание и гръцко образование Вулфила получил в семейството си и в младежките си години се сближил с готския епископ Теофил и през 341 г. станал негов приемник. Около 348 г. Вулфила взел от император Констанций разрешение да премине Дунава и да се засели с паството си в Мизия. По свидетелство на църковния историк Сократ, Вулфила създал и готските писмена, за да преведе Свещеното писание на готски език. Съхранени са преписи от готския превод, в т.ч. знаменитият "Сребърен кодекс – Кодекс Аргентеус", чийто текст е написан със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент.
„Защо е пренебрегван въпросът за готите по нашите земи? По чисто конюнктурни причини, не по научни, не по изследователски, а по конюнктурни – обяснява историкът д-р Росен Милев, по чиято инициатива през 2002 г. стартира Готски изследователски проект, обединил усилията на 36 български археолози, историци, езиковеди и културолози в системното проучване на готското присъствие по българските земи. - Темата за готите е като криминален роман. Идва 9 септември и се сменя генералната линия има едно писмо на Вълко Червенков от 1950 г., съдържащо директива да се откриват славянски некрополи и гробове. След това през 1972 г. с държавен декрет на Политбюро е създаден Институт по тракология начело с Александър Фол. И тогава се заковава една идеологема, която някои хора се опитват да я прехвърлят и до наше време: освен славяни и българи приемаме, че има и трети етнос - траки. Това триединство за произхода на българската народност е почти като догмата за «триезичната ерес», срещу която се бори свети Кирил.
А ако трябва да сме съвсем прецизни, в първия научен труд по българска история, в който има представен научен апарат - издадената през 1869 г. в Цариград „Българска история“ от Гаврил Кръстевич, са включени и готите. Има го и епископ Вулфила (съществуват още няколко варианта на името - Улфила, Урфила, в Испания го наричат и Гулфила). Моделът в неговата история е много ясен - имаме най-древното население - траките, после едно огромно демографско присъствие през късната античност на готите, и след това на славяните и българите. Това са четирите елемента, които съставят българската народност.“
В известен смисъл темата за готите по българските земи е жертва и на „малшанс“ през годините, обяснява д-р Росен Милев.
Първият българин, който пише труд, изключително посветен на тази тема, е Петър Дънов. Дипломната му работа, която той защитава през 1893 г. в богословския факултет на Бостънския университет, е посветена на миграцията и християнизирането на германските племена.
След Освобождението обаче има голяма славянофилска вълна, и то не само в Русия, а и в Чехия. Дори първият панславянски конгрес е през 1906 г. е в Прага. Повлияни от идеята за славянско братство, с ренесансовата идея да помогнат на България много чехи идват у нас - учени, инженери, учители... По лесно обясними причини, свързани с тяхната история, точно в този момент те са настроени антигермански. Така, когато Константин Иречек пише своята история, той е повлиян от тази вълна и решава да «спести» готите, заради противопоставянето между чехи и германци. По същия начин Васил Друмев, който пък е под въздействието на руската школа, също не ги включва по никакъв начин. Така още тогава се залага определен модел в нашата наука. По друга причина той засяга и най-изявените ни историци между двете световни войни Васил Златарски и Петър Мутафчиев.
Лошото е, че заради тях темата за готите става неприятна за нашите именити историци. По този начин официалната наука се отнася с презрение към готските следи и заради «Илия намразва и св. Илия». Тоест вместо да обяснят, че готите не са българи, но са част от българската народност, те се опасявали да не накарат Ценов да тържествува, че все пак признават нещо, което той твърди, и така да продължи цялото безумие.
В кръга на Мутафчиев и Златарски са и най-бележитите ни археолози - проф. Богдан Филов и проф. Тодор Герасимов. Германският археолог Курт Хакенберг обикаля тези места и още през 1927 г. в издание на Археологическия музей публикува и "Германските фибули в България". През 1936 г. започват българо-германски разкопки в плевенското село Садовец и в двете крепости край река Вит са намерени следи от готското присъствие - фибули, катарами...
Бедата е, че по-чисто идеологически причини готите, с цялостния си принос към европейската цивилизация, за разлика от франките и саксите, които се се установили в по-ограничен регион, били любимото германско племе на нацисткия режим. Затова самият Богдан Филов се е страхувал, че ако продължат да се откриват находки за готското присъствие с това темпо, нацистите могат да решат да ни направят протекторат – по подобие на Словакия, и затова имало някаква негласна позиция да не се ентусиазираме много на тема готи, както е споделяла покойната проф. Василка Герасимова.
Освен това през 30-те и началото на 40-те години махалото в българския исторически дискурс минава в другата крайна точка – с трудовете на Съселов се поставя акцент изключително върху прабългарите, като носители на българската държавност. Процес, който се повтори, макар и в друга степен и форма и в първите години след 1989 г.
„Горките готи - казва д-р Росен Милев, който е завършил Хумболтовия университет в Берлин и е д-р на философските науки на Залцбургския университет. - защото никой не знае кой ще ги обича и кой няма да ги обича. Разкопките тогава са били част от официалната политика на Третия райх. Те правят такива и в Испания и в Италия на лятната резиденция на Теодорих до Равена. Дори и на Кримския полуостров е имало съветско-германска експедиция още преди 1939 г., когато е подписан пактът Рибентроп-Молотов. А през 1941 г. когато започва войната самите германски археолози са пленени там. Тоест темата е деликатна и от тази гледна точка.“
В тоталитарния период темата е умишлено забравена. Първия призив за признаване на готите като част от българската народност отправя големият приятел на България акад. Дмитрий Лихачов в речта си на международния конгрес по българистика в София през май 1981 г.: „Обединената духовна енергия на траки, славяни, готи и българи създава средновековното културно чудо, което аз наричам „държава на духа“. Но тогава никой не иска да чуе неговото послание. След това този пасаж е „изпуснат“ в публикуваните материали на конгреса.
Към всичките неблагополучия трябва да прибавим и сходството на името им с това на тракийското племе гети, откъдето също идват много обърквания за историците.
«Малко след като тръгна нашия Готски изследователски проект през 2002 г., умишлено група дилетанти, свързани с бившата ДС започнаха да пускат в публичното пространство книги и статии, в които с измислени аргументи готите бяха обявявани за гети, т. е. траки, а не за германи, за да се обърка обществеността в представата си за готите», разказва Росен Милев.
Друг е въпросът, че в Късната античност по нашите земи не може да не е имало синтез между траки, в частност гети и готи. Ненапразно готският историк Йорданес също смесва крал Бериг от готската митология и Залмоксис от тракийската. Затова има думи от тракийски произход в превода на библията на Вулфила. Те са изследвани още от Якоб Грим, единият от братята Грим, който още през 1848 г. издава «Готски глосар» - индекс на готските думи въз основа на преводите на писмените паметници на готски, които съществуват. В предговора си той казва, че има около 40 думи в превода на Вулфила, които не са от гръцки, латински, германски, арменски или еврейски произход и предполага, че те са от езика на траките, където Вулфила е живял. Най-показателната от тях е детелина - «тетелайс» на готски.
В същото време според видни езиковеди много думи в българския и други славянски езици, между които такива основни понятия като княз, крал, гайда, хижа, шлем, броня, кладенец, ведро, стадо, бук, дъска, влах, вехт и др., са заемки от готски. Дори названието «готин», употребявано и в наши дни, не е някакъв «сленг», както си мислят много хора, защото точно по този начин в старобългарските хроники са наричали готите или хората от такъв произход. Имената на реките Дунав, Струма (срвн. старовисоконемски „Stroum” - река), Росица (Росита) и дори вероятно наименованието на старата ни престолнина Търновград също имат готски произход.
Взимствала ли е кирилицата от азбуката на готите, четете в хартиеното издание на сп. "Космос"
