„Изповеди от килията. Най-страшните български убийци” е журналистическо разследване на Борислав Радославов и фотожурналиста Борислав Трошев.
В интервюта на четири очи с най-опасните осъдени убийци в България двамата журналисти разкриват тайни и провокират споделяне на мотиви от страна на престъпниците – за това какво ги е подтикнало да извършат престъпление; съжаляват ли; какво изпитват след това...
С тази книга е направен опит за разкриване на психологията на убиеца.
Откъсът, който ви представяме е за Бисер Манолов, съратник на Остап и един от хората, които разследващите смятали, че може да е убил Васил Илиев. Той обаче отрича.

Номер 11
Легендарният затворник Бисер Манолов:

Убиха Васил Илиев с мое оръжие
Бях щастлив от гибелта на това нищожество

Бисер Манолов е един от най-хладнокръвните, страховити и в същото време разговорливи убийци зад решетките. Гологлавият престъпник изтърпява доживотна присъда в затвора в Бобов дол за убийството на сарафка.

“Васил Илиев беше убит с мое оръжие. Аз съм го доставял. Това е картечен пистолет “Заги М 90”, хърватско производство. Много лош, но хората масово го търсят вероятно заради заглушителя. Видях по телевизията как убиецът е напълнил Василчо с куршуми, което ме зарадва.”
С това строго пазено досега разкритие и тънка усмивка ни посреща в затвора в Бобов дол небезизвестният Бисер Манолов. Бившата барета е заключен зад решетките доживот без право на замяна. На 18 май 1994 г. кюстендилецът разстреля сарафката Виолета Георгиева посред бял ден в центъра на града при обир на 2 млн. тогавашни пари. Получава смъртно наказание, но след падането на мораториума през 1998 г. остава да търка наровете зад решетките до сетния си дъх.
Докато работи под пагон, младото ченге създало контакти сред подземния свят в града на Васил и Георги Илиеви. Как обаче се стига до голямата му омраза към легендарните братя?
“Изкарвах гориво за Александър Тасев–Остап. То отиваше директно за Желко Ражнатович–Аркан в Югославия. Печалбите бяха колосални. Получавал съм само 10 %, но за едно 22-годишно момче парите бяха огромни. Поне веднъж в седмицата изкарвахме един транш от 10 цистерни – около 400 тона. Печалбата бе около 700 000 марки по онова време. А за мен оставаха около 70 000, и то на седмица. На месец идваха около 300 000 марки”, спомня си славните времена на югоембаргото Манолов, правейки изричната уговорка, че ще разкрива на глас дълго крити тайни само за хора, които не са сред живите и не може да им навреди.
С тлъстите пачки Бисер отворил няколко чейнджбюра, магазинчета и склад за метали. Създал и автобусна линия до Югославия. Бръкнал се и с много пари за спортна кола на гаджето.
“Ще ви кажа и някои неща, които много хора не знаят. Когато хората изкарваха гориво с една тубичка в автомобилите си, аз си купих автобус. Дадох го на майстори и те направиха допълнителни резервоари. Така изкарвах с няколко тона допълнително отгоре. Бях направил така, че този автобус да минава директно границата и да не чака 5–6-километровата колона от коли, чакащи да изкарат тубата гориво. Полицаите лично изкарваха автобуса всеки ден без проблем”, спомня си с умиление за бандитските години Манолов.
На връщане от Югославия цистерните и автобусите също не били празни. Обратно към България през граничен пункт “Олтоманци” Бисер вкарвал огромно количество оръжие.
“Имаше случай, в който Васил Илиев поръча чрез Остап голямо количество оръжие. Аз го доставих. Вкарвахме го в същите цистерни, с които изкарвахме горивото за Аркан. Изведнъж обаче Василчо казва, че иска мостри от това оръжие. А аз съм платил вече стотици хиляди марки за него”, разказва затворникът.
Манолов пратил свой човек с два картечни пистолета. Куриерът, който преди това работил за боса на ВИС, потеглил за среща с хората на Илиев в столичен хотел. Там се изсипали бившите му колеги с бухалки и заставили пратеника освен пистолетите да даде и куфарче с 10 000 марки.
“Отидох при Остап и му казвам: “Твоят човек направи грешка с това и ще си плати”. Не е въпроса в смешната сума, а в проявата на неуважение към партньора. Тогава Остап ми каза: “Не го пипай, нужен ми е. Аз ще ти платя загубата”. Казвам му общо 15 000 марки. Даде ми 20 000 марки и ми каза да не го закачам”, разкрива Манолов.
След всички събития Бисер Манолов намразил Васил Илиев. Лоши чувства към него и брат му Георги пандизчията пази и до днес.
“Чудя се как може да кръстят залата в Кюстендил на такова нищожество, на толкова нисше същество, гнусен изнасилвач, престъпник. С брат си Георги изнасилваха която си поискат. Какво може да направи едно момиче на 18 години? Всички си мислеха, че са големи тарикати. А те просто перяха парите на бившите комунисти. Тези хора бяха изнасилвачи, рекетьори, изнудвачи и убийци”, пали се Манолов, стане ли дума за легендарните братя.
Бившият полицай признава, че имал повод да убие Васил Илиев. Признава също, че покушението е извършено с оръжие, което е купил от Аркан и лично е внесъл. Отрича обаче той да е натиснал спусъка или да е поръчал ликвидирането на основателя на ВИС.
“Де да бях само аз човекът с такъв мотив. Ще ви кажа една китайска поговорка отпреди хиляди години. “Ако си достатъчно търпелив и застанеш на една река, труповете на твоите врагове рано или късно ще минат покрай теб”. С мен се случи точно това. Аз съм в затвора, а отвън е реката, която си тече. Аз не направих нищо, просто проявих търпение. И през тези години видях по телевизията как реката отнесе труповете на моите врагове. Което е страшно изумително”, споделя Бисер.
Разследващите обаче надушили следа и твърдели, че е подготвял убийството не само на Васил Илиев, но и на Иво Карамански.
“Предполагал съм бил, че ще застанат на пътя ми и съм правил сметка как да ги ликвидирам. И ето какъв сценарий ми развиват. За Василчо едната бомба щяла да бъде сложена в асансьора, а другата в пощенска кутия за всеки случай, ако първата не го убие. А за Карамански бомбата щяла да бъде монтирана в тръба под пътя от Бистрица към София, като отгоре бъде засипана баластра, за да се забавят автомобилите и да може точно тогава да ги удари бомбата. Отговорих им, че ако е било така, съм щял да завладея цяла България”, казва още Манолов.
Полиция и прокуратура обаче са категорични и за още нещо – че Бисер изнудвал косовските албанци и им прибирал мръсните пари.
“Те отвличаха обикновени сърби, убиваха ги, вадеха им органите и ги заравяха в масови гробове. После им продаваха сърцата, бъбреците, дробовете. Печелеха основно от това, както и от наркотици, проститутки и оръжие. Голяма част от спечелените пари трябваше да преминат оттук и да стигнат до Афганистан, откъдето пък вземаха най-качествения хероин”, разказва Бисер.
Когато преминавали оттук, косовските албанци не се качвали в луксозни мерцедеси, а в счупени застави, за да не ги разпознаят.
“Но когато имаш връзки на митницата, ти знаеш. Същите митничари, на които мафията е плащала, за да пропускат чувалите с пари, са ми давали информация, аз съм ги гърбил и съм им прибирал парите. И впоследствие те не са могли да писнат, защото парите са незаконни и не могат да докажат. За всичко това бях обвинен от прокуратурата”, с усмивка споделя Бисер, който вярва, че един ден ще излезе на свобода.
Ванга казала, че дълги години той ще лежи в затвора, но един ден ще излезе и ще построи много красива сграда.
“Молих се дълго време. И една нощ в килията ми се появи изключително силна бяла светлина. Тя се материализира в лика на Ванга. Вдигна ръка към мен и ме попита: “Кажи какво искаш от този живот”. Щях да загубя съзнание и казах, че искам да построя красива бяла сграда. Без да знам за предсказанието. Дори желанията ни на този свят са предначертани. Ето, това ми даде сила и воля да продължа да живея. Иначе щях да приключа всичко”, казва в заключение Манолов.

Създал изумително оръжие

“Създадох изумително оръжие, което нарекох “българското куфарче”. Може да бъде използвано от нашата или съюзнически армии. То може да изстреля 2000 куршума в секунда. А може и само по 1–2 или по 50. Може да се монтира върху танк или бронирана кола. Това вече ще е цяла платформа, която ще може да изстрелва и по 100 000 куршума в минута”, твърди Бисер, който през годините е начертал над 750 страници със схеми.
Бившето ченге е готово да воюва за Русия срещу Ислямска държава. “Бих бил много жесток и бих стигал до крайности. Даже бих използвал вакуумни бомби, с каквито разполагат и руснаците и които имат силата на ядрено оръжие. Няма разрушение, покачва се атмосферното налягане и се пръсват артериите”, казва Бисер.
Признава, че му е тежко и тъжно зад решетките. Но никога не е искал да има деца.
“Свикнал съм със самотата си. Искам да дам живот на моите изобретения. За мен те са моите деца”, изповядва затворникът.

Първа публикация на 16 ноември 2015 г.

Из „Най-страшните български убийци. Изповеди от килията”
Книгата може да поръчате тук!