от ДОРОТЕЯ ВАЛЕНТИНОВА
"ДНЕС, 24 август 79 г., планината Везувий се взриви, изхвърляйки тонове вулканична пепел.
Черен дим, отровни изпарения и разтопени скали погълнаха Помпей и унищожиха Херкулан, Стабия и Оплонтис. Мъртви са над 24 000 души.
Те останаха под пластовете пепел и лава, сред разрушените останки на сградите или бяха задушени!... Градските управи
не успяха да спасят
жителите си въпреки предупредителните трусове. Сред загиналите са префектът на римската флота в Мизен Гай Плиний Секунд Стари и поетът Цезий Бас. В желанието си да помогне на все още живите, Плиний тръгна с кораби през Неаполския залив и достигна до Стабия. Там качи оцелелите, но сам умря на брега!"
Така би звучала новината за тази трагедия отпреди 20 века, ако тя можеше да преброди Римската империя чрез сателити, радиа и телевизии. Съвременният европеец едва ли би понесъл всички драми, кланета, епидемии, грандиозни катаклизми и кървави войни от античността и Средновековието, ако те се случваха тук и сега. Днешното "Ейяфятлайокутл се разбуди след дни затишие!" не би направило впечатление на римските легионери, свикнали да умират, убиват и погребват. Или на средновековния хронист, броящ камарите от трупове, покосени от чумата през ХIV в. Нито на историка от ХIII в.
изписващ с трепереща ръка
"1 милион и 100 000 души, погребани от чудовищния трус", сринал Египет и Сирия на 5 юли 1201 г.
"Този облак, издигайки се нагоре във въздуха, повече по образ и подобие на мъгла... като исполински ствол на върха се раздели на отделни ръкави... след малко, под действието на собствената си тежест, се разпростря и на ширина. Мъглата изглеждаше ту бяла, ту мръсночерна, ту с разноцветни петна, като че ли от земя и сажди... Върху корабите се сипеше пепел, по-гъста и по-гореща с наближаването към сушата. Падаха черни отломъци, нажежени от огнени езици. Морето внезапно стана плитко, а бреговете - недостъпни, затрупани от късове скали... Междувременно от планината запълзяха широки потоци лава. Червените отблясъци се виждаха надалеч и тяхната яркост се усилваше още повече в нощния мрак!..." - разкрива един от свидетелите - древноримският политик и писател Гай Плиний Цецилий Секунд (Млади). В две писма до приятеля си, историка Тацит, той описва титаничния облак над Везувий, градушката от пепел, скали и огън, и земетресенията, предизвикали цунами. Плиний вижда как водите са отдръпват, за да се върнат като гигантска приливна вълна. И оплаква с думи смъртта на вуйчо си, който поема към Стабия с командваната от него ескадра.
"От честите и силни подземни удари къщите се люлееха и се сриваха из основи, сякаш ту се движеха в различни посоки, ту се връщаха обратно... Беше страшно да се стои под открито небе заради падащите камъни!..." - рисува
апокалиптичната картина
Гай Цецилий. Нито той, вуйчо му Плиний Стари или Тацит са предполагали, че градовете край Везувий ще останат под тоновете пепел, забравени за 1669 години до първите им разкопки през 1748 г. Ако младият Плиний се беше родил 20 века по-късно, неговите писма щяха да бъдат репортажи, а самият той щеше да обикаля с камера и микрофон из Помпей и Херкулан.
Събрани в една новинарска емисия, първите столетия от новата ера биха изглеждали апокалиптично с жестоките си сблъсъци, бедствия и катастрофи. Някои събития дори не могат да се отразят в ден или седмица, защото се "случват" с десетилетия.
"Между 3 000 000 и 7 000 000 селяни, бунтовници и войници оставиха костите си във въстанието срещу император Лин-ди. Начело на съпротивата е тайната секта Тайпин Дао, Пътят към Великото общо благоденствие. Тя предсказа идването на месията - спасител Лао-дзъ. Въстанието избухна, след като предател издаде плановете за сваляне на династия Хан и бяха
избити 1000 последователи
на Тайпин Дао!" - съобщава анонимен китайски хроникьор с очевидна омраза към императора на Поднебесната.
През 184 г. братята Чжан Цзяо, Чжан Бао и Чжан Лян оглавяват въстанието на "жълтите забрадки", което подготвят 10 години с пропаганда сред селското население и мрежа от военни организации. В осем имперски окръга те създават армия от 36 отряда. Числеността на големите е 10 хил. бойци, а на малките - 6000-7000. Обявяват се за еднакво разпределение на земята, равноправие и справедливост. Въпреки че тримата идеолози загиват, отрядите им се обединяват с групите на "черните планини" и продължават борбата. Ожесточените сражения продължават цели 20 години - до 204 г., когато правителствените войски смазват движението. Победителите екзекутират всички заподозрени в симпатии към "Великия учител", даоист и магьосник Чжан Цзяо, включително жени и деца. Независимо от провала си даоистите съхраняват Тайпин Дао и след 17 века отново
вдигат изтерзания народ
този път срещу манджурската династия Цин и английските колонизатори.
"29 май 526 г. Силно земетресение удари Сирия и Антиохия, убивайки 250 000. Трусовете бяха последвани от стихийни пожари, които изпепелиха руините на градовете!" - четем в античен манускрипт, оплакващ жертвите.
"10 000 умират в Константинопол всеки ден! Няма свободна земя, в която да погребваме мъртвите. Телата им лежат на открито, струпани из улиците. Смъртоносната болест не отмина дори император Юстиниан" - предава византийският историк Прокопий. Годината е 541-ва. Бубонната чума ще залее Византийската империя и ще отнеме живота на 100 млн. души, преброждайки целия свят. Между 541 и 700 г. Европа губи 50-60% от своето население.
Малко по-късно Китай намалява с 36 милиона след най-големия въоръжен конфликт до Втората световна война - гражданското въстание на военачалника Ан Ши за сваляне на династия Тан - 755-763 г. Изворите показват, че през 754 г. китайците са били 53 милиона. След 9 години военни сблъсъци техният брой пада на 16 900 000!

ПРЕСАТА НА ДРЕВНИЯ РИМ
ПРОТОТИП на първите вестници са Acta diurna populi Romani ("Ежедневните дела на римския народ") в Древния Рим.
Римските Acta diurna били всекидневници, издълбани върху метални или каменни плочи и поставяни на обществени места. Най-ранните са от 131 г. пр. н. е. и отразявали най-вече изходите от съдебни процеси и спорове по време на Римската република. По-късно съдържанието им се дообогатило с официални съобщения, "дописки" за градския живот, слухове и "жълти" новини коя знаменита особа е родила, умряла или се е оженила. Публикували се и сензационни истории за знатни фамилии, "статии" за пожари и необичайни природни явления. След дни "вестниците" се сваляли и архивирали. Понякога писарите правели копия и ги изпращали на губернаторите в провинциите. Имало различни видове Acta - правни, общински и военни. Сенаторските Acta Senatus с протоколи от заседанията се пазели в тайна, докато Юлий Цезар не ги направил публични през 59 г. пр. н. е. След него мнозина управници се опитвали да цензурират съдържанието им, страхувайки се от силата на писаното слово. За тях било ясно, че целта на Acta diurna е publicare et propagare - да направят публична и да разпространяват най-достоверната информация сред римските граждани и чужденците.

ОТ ДИМНИТЕ СИГНАЛИ ДО РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА
ИСТОРИЯТА на съвременните медии започва преди хиляди години.
Още когато в Африка, Америка и Азия си предават "новини" и "съобщения" чрез димни сигнали и тъпани. Първите символи, изобразени с цел да бъдат разчетени от други и дешифрирани като текст, датират от горния палеолит. Те са пещерни рисунки. Преди 15 хил. години кроманьонците създават първия календар и означават с дати каменните си "вестници". На хомо сапиенс са необходими 20 000 години, за да прескочи от пещерните рисунки към петроглифите - изрязани в скалите знаци и образи. Преходът настъпил 10 000 г. пр. н. е. В следващите хилядолетия той преминава през пиктограми, идеограми, клиновидно писмо и йероглифи. Петроглифите отразявали събития, а пиктограмите разказвали истории за събития и можели да се подреждат хронологично. Пиктограмите на свой ред еволюират в идеограми - графични символи, представящи идеи и абстрактни концепции. В началото на бронзовата ера - 4 хилядолетие преди новата ера, се оформя и първата писменост. Създават я шумерите. 5 хилядолетия след тях, през 1838 г., ще се появи електрическият телеграф, през 1896 г. - първото радио, а през 1927 г. и първият телевизор.