Възможно ли е да видим бъдещето? Петя Минкова в "Операция История"
Журналистът от вестник „168 часа“ Петя Минкова разказа пред Bulgaria ON AIR каква е възможната връзка между науката и пророците
Възможно ли е от научна гледна точка предсказването на бъдещето? Журналистът от вестник „168 часа“ Петя Минкова представи в предаването „Операция История“ по телевизия Bulgaria ON AIR проучванията си за теориите в квантовата физика, които дават научно обяснение за „виждането“ на бъдещето.
Една от тях е тази на известния физик Джон Уилър, който допуска, че антиматерията се връща назад във времето. Уилър също така смята, че частици не съществуват, а само информация. Според него данните и състоянията могат да се преместват от един момент в друг. Уилър стига и до извода, че всички електрони могат да бъдат един и същи електрон, който изминава само една линия в космическото време.
Ако теорията му е вярна, че всички електрони са се придвижвали из Вселената и времето, това повдига въпроса дали и нашите мисли също не пътуват. В този смисъл според журналистката спонтанните виждания в бъдещето също не могат да бъдат изключени.
Тя сподели в национален ефир и още една от теориите на Уилър - информацията е част от основната тъкан на всемира. „А ако всичко във Вселената е сплетена частица“, попита Минкова.
Друго обяснение за пророкуването биха могли да бъдат експериментите с телепортиране на фотони, които са свързани помежду си и успяват да си „комуникират“ много по-бързо от скоростта на светлината – мигновено. Журналистката се позова и на физика Джон Бел, доказал, че частиците си предават информация независимо от разстоянието. Ако това е вярно, това би означавало не само, че Общата теория на относителността на Айнщайн не е вярна в частта за скоростта на светлината, но и че времевата бариера може да преодоляна, т.е. пътуването във времето и виждането на бъдещи събития не могат да бъдат изключени, става ясно от разказа на Минкова.
В ефира на Bulgaria ON AIR Минкова засега и темата за конспирациите около климатичните промени. Журналистката даде пример с проучвания за това как рефинансирането на икономиката, за да бъде тя „зелена“, е в полза не на цялото човечество, а на едрия бизнес и финансовите институции. Минкова цитира италианския учен проф. Джулието Киеза, според когото обществата са залъгвани за апокалиптичния ефект от климатичните промени с цел да бъдат сплашени и да не могат да реагират адекватно на твърде високите инвестиции в „зелената“ икономика. Според учения те ще са около 118 трилиона долара по предварителни оценки.
Телевизионният разговор завърши с пожеланието: „Да сме здрави и да приемем Богоцентричния модел - тоест да знаем, че всяка секунда се отчитаме пред Бог“, което Минкова отправи към зрителите на Bulgaria ON AIR.
Гледайте - тук
Повече подробности по темата възможно ли е "виждане" в бъдещето, може да откриете тук:
https://www.168chasa.bg/article/7966076
Как физиката обяснява спонтанното изцеление и чудесата
Защо учени наричат Бога етер, поле, квантова пяна или плазма
Как молитвата наистина ни изцерява
Спорът Айнщайн срещу Тесла за етера
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г