Италиански учен откри как геният е кодирал идеалните пропорции в творбата си

Eдна от най-загадъчните творби на всички времена– Витрувианският човек на Леонардо да Винчи, крие в себе си математическа формула за идеалните пропорции в природата. Тя била използвана в периода от IV до XVIII век от всички художници, които искали да “сертифицират” произведенията си като вдъхновени от божествената пропорция.

Тайният алгоритъм, кодиран в рисунката от 1490 г. на гения от Винчи, беше открит от италианския историк на изкуството Роберто Конкас. Бившият директор на Националните музеи на град Каляри издаде тези дни книга, в която описва как Леонардо кодира в рисунката си тайния шифър.

На практика геометричната и аритметичната формула, която геният “скрива” във Витрувианския човек, отразява алгоритъма, използван в продължение на векове от ателиета на художници, скулптори и архитекти. Те го предавали помежду си, разпространявайки по този начин строгите правила за изготвяне на всякакъв вид произведения, наложени от църквата.

Конкас стига до тези прозрения след 30-годишни размисли и седемгодишни изследвания върху една от най-известните рисунки в света. 

Първото, което италианският историк открива, е, че във Витрувианския човек има на практика двама мъже в различна възраст. И още – че той трябва да се наблюдава в огледало, за да се забележи истинската същност на творбата. Доскоро много от елементите на произведението се смятаха за “грешки”.

Както обяснява пред в. “Република” Конкас, наблюдавайки Витрувианския човек, зрителят си дава сметка, че рисунката съдържа две лица. Дясното око принадлежи на мъж в зряла възраст, а лявото – на по-млад мъж. Леонардо пишел от дясно на ляво, така че и в този случай, както при текстовете му, с помощта на огледало творбата му може да се възстанови в нейната цялост. Именно по този начин може да се види, че двете половини принадлежат на двама мъже в различна възраст, и че те са нарисувани така, че да представят божествената пропорция.

Навремето тя била определяна от монаха математик Лука Пачоли като тайна наука - “система на цялото”, която може да се открие само с микрометрично измерване, с аритметични изчисления, както и с помощта на обикновено огледало.

За какво става дума? Да вземем например размерите на ръцете, които са различни. Те идват от концепцията за едно генерирано число 225,5 и 180,5. Извършвайки операциите изваждане или разделяне, се получавали всички точни мерки за двете ръце.

Според Конкас Леонардо да Винчи се опасявал, че това строго правило, използвано през вековете от художници, скулптори, архитекти, литератори, поети, можело да се загуби за поколенията. За пръв път то било използвано при изграждането на Арката на Константин (до Колизея) през 315-325 г., или през годините на Никейския събор от 325 г.

Формулата е използвана и в статуята “Пиета” на Микеланджело, както и в “Джокондата” на самия Леонардо.

Става въпрос за сбор от 17 прости правила, които трябвало да се съблюдават от художниците така, както днес се прави например с правилата във футбола.

Въпреки тези строги правила и тази “задължителна” програма, с които творците трябвало да се съобразяват на всяка цена, гении от рода на Леонардо и Рафаело успявали да сътворят чудеса с “волната” програма. 

През IV век, когато християнската религия става държавна, правила от този род служели, за да се разпространят и затвърдят корпорациите. По този начин те се сертифицирали и разпознавали помежду си. Тоест, ако дадена Богородица била изписана по тайните правила, следващи божествените пропорции, тя била признавана.

Леонардо да Винчи обаче не можел да покаже явно, че неговият Витрувиански човек крие всичко това, кодирано в себе си. В противен случай творбата му можела да свърши и на кладата. И сега, както и друг път, той пак измисля гениален начин да предаде посланието си. Или с други думи, нищо във Витрувианския човек не е това, което изглежда на пръв поглед. 

Днес прочутата скица се съхранява в Галериите на Академията на Венеция. Витрувианският човек представлява рисунка с писалка и мастило върху хартия с размери 34,4 х 24,5 см. Скицата представя идеалните пропорции на човешкото тяло и как те могат да се впишат перфектно в кръг, символизиращ небето или божествените пропорции, и в квадрат, символизиращ Земята.