Космически светлини и холограмни образи се явяват на скалата в нощта срещу Гергьовден

40 години след секретната експедиция на Людмила Живкова георадар засича метален предмет на 18 м под земята

Дъжд като из ведро се лее над притъмнялата Странджа. На 500 метра в подножието на връх Градище, точно пред входа на пещера, стоят трима души - мъж и две жени. Часът е около 9 вечерта. До полунощ те наблюдават скалите около входа на пещерата - място, известно като гробницата на Бастет. Малко след 9 се появяват светлини, които започват да играят в краката на мъжа. На скалата се явява образ на малко дете. Не след дълго от небето към лявата част на скалата се спуска силна бяла светлина.

Това вълнуващо преживяване няма да забрави, докато е жив, бургаският общественик и ветеринарен лекар д-р Петър Бодуров.

То обаче е само малка част от разказите на очевидци и от легендите, обгърнали мистичната местност, известна като гробницата на Бастет - неразгаданата тайна на Странджа.

За нея навремето говори пророчицата Ванга, а дъщерята на Тодор Живков - Людмила, предприема секретна експедиция до Градището, подобна на тази в Царичина, но и до ден днешен информацията какво се е случило в Странджа е твърде оскъдна.

Шанс за открехване на завесата дава проучване с георадар, което предприемат младите археолози и страстни изследователи на Странджа Даниел Пантов, директор на музея в Приморско, и шефката на музея в Малко Търново Ивелина Иванова. В експедицията се включват експертът по георадарни проучвания инж. Атанас Русев и уредникът в музея в Малко Търново Горан Стефанов. Скъпата и модерна апаратура, с която разполага музеят в Приморско, засича метален предмет на 18 метра дълбочина.

“Ясно се видя, че предметът е с правилна форма и размери приблизително 50/50 см. Намира се в една от кухините, които се спускат спираловидно надолу. Най-вероятно това са рудни галерии, свързани с траките и минното дело по тези земи”, казва Пантов. (Виж интервюто на 18-а стр. - б.а.)

Мястото е в подножието на най-високия връх в българската част на Странджа - Градище. Намира се на около 6 км от Малко Търново и на 1,5 км от митническия пункт с Турция.

До самото подножие на

върха се стига с водач

и с разрешение на

Гранична полиция

Преди години влизането през кльона е било много по-трудно, но днес е необходимо да се направи заявка поне ден по-рано, разказват местни. Тъй като гробницата е част от туристическите маршрути в планината, служители на община Малко Търново договарят отварянето на портал от Гранична полиция. Преходът от най-близкия пункт до местността е около 30 минути пеша, казва директорът на туристическия информационен център Веска Тодорова.  

“Никога в живота си не съм виждал толкова бяла светлина. Слизайки от небето към скалата, тя оформи космически портал. Гледах как светлини, идващи от Космоса, играеха върху мен. Издържахме така 3 часа, после започнахме да слизаме надолу към колите. Разстоянието не е малко - около километър. Дъждът не спираше, беше кално наоколо, но обувките ми останаха чисти, без петънце. Сякаш се носех във въздуха, през цялото време усещах голям бял облак зад себе си”, разказва д-р Бодуров.

И бърза да допълни: “Заставам зад всяка своя дума. Това, което видях, никой не може да ми го отнеме.”

В групата имало и

човек с камера,

но се оказало, че

всички кадри са

мистериозно изтрити

Преживяването на бургаския ветеринарен лекар е от нощта срещу Гергьовден 2017 г. Според едно от преданията именно в нощта срещу 6 май енергията на мястото се усеща най-силно. Затова всяка година на тази дата общината организира поход до пещерата, а желаещите се записват предварително.

Въпреки че е родом от Малко Търново, а гробницата на Бастет е близо до града, до онзи 6 май Петър Бодуров само е слушал легендите за жената котка и за секретната експедиция на Людмила Живкова, забулена в мистерия.

Подбраният изследователски екип пристига в Малко Търново в началото на май 1981-а. В групата са племенницата на Ванга Красимира Стоянова и зам.-директорът на “Културно наследство” Кръстю Мутафчиев, приближен до Людмила Живкова. Само трима от Малко Търново, и то верни партийни другари, са допуснати отчасти до секретната експедиция. Това са местното партийно величие Илия Петков, зам.-председателят на Граничния отряд на заставата, разузнавачът Стоян Балкански и механикът на мина Странджа геодезистът Георги Пантов.

Днес и тримата са покойници, но приживе Балкански, който персонално отговарял за сигурността на групата, разказвал как изследователите

от София пристигнали

с “Алфа Ромео” с

австрийски номер,

носели папка с чертежи на небесни тела и няколко дни чакали пълнолуние на определено място в землището на Градището, за да наблюдават мистериозно явление.

Самият той станал свидетел на вълнуващо видение - появило се сияние, приличащо на човек с брада и дълга коса, фигурата била с размери 3-4 метра, за което години по-късно споделя пред камерата на местна телевизия.

Едва след появата на фигурите екипът направил изчисление къде да се копае и разкопките започнали. Било около 20 май 1981 г. Копаело се със скрепер, който осигурил експертът по минно дело Георги Пантов.

За пред местните пришълците се представяли за част от киноекип, дошъл да снима филм за границата. С внезапната смърт на Людмила Живкова обаче експедицията е прекратена.

“След като бяха приключили разкопките, поискаха да направя скица на мястото. Повика ме Георги Пантов, който е мой братовчед. С него и с още един колега отидохме на Градището. Видях изкоп, мисля, че беше по северния склон на върха, беше копано със скрепер. Пещера обаче не видях.

Тогава всичко

беше много

секретно,

а братовчедът не говореше за експедицията, явно предупреден и подписал декларация”, разказва пред “24 часа” бившият главен маркшайдер (подземен геодезист - б.а.) в управлението на мината в Малко Търново Димитър Пантов. Според него изкопът не бил много голям - около 50-100 кв. метра, не бил и дълбок.

Направило му обаче впечатление, че вкопаният материал бил еднороден.

“Явно е запълвано с някакъв изкуствен материал, който е бил натрошен”, допълва Димитър Пантов. Геодезистът разказва, че в средата на XX век в района имало т.нар. участък Градище, в който били прокарани проучвателни галерии и за известно време се добивала руда. Миньорите обаче се натъквали и на много древни рудници още от траките на различни места в Странджа.

“Някъде все още е останала много сгур, понеже траките са топили рудата на място. Намирали сме запазени цели хоризонти, галерии, крепежи, дори древни инструменти”, спомня си Димитър Пантов. Той не изключва локализираният с георадара метален предмет да е останка от добивните работи в рудниците.

“За да се каже сериозно, трябва да се съвместят подземните работи с терена горе и да се види кое къде е.

Има информация

в геофонда на

Министерството на

икономиката

Аз лично не вярвам на историите за погребана богиня и злато на Градището”, казва пенсионираният геодезист.

И той обаче разказва, че участниците в експедицията на Людмила Живкова

са копали при

изключителна

секретност,

като са пазели в тайна проучването дори от археолога проф. Александър Фол.

По същото време той проучвал най-старото трайкийско светилище в местността Мишкова нива, което се намира съвсем близо до Градището.

Богинята от Древен Египет принасяла в жертви котки

В египетската митология Баст - по-късно наречена Бастет, е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени. В Древен Египет е бил разпространен култ, в чийто център е стояла Бастет - жертвоприношение на мумифицирани котки.

Жреците на богинята събирали котки и ги предлагали на населението за жертвоприношения. Когато някой вярващ си изберял котка, обичайно след това тя била умъртвявана чрез извиване на врата . Ако поклонник искал да принесе на Бастет специална жертва, купувал много котки. Страховито египетско проклятие тегне над района на Странджа, гласят преданията сред местните повече от 40 години. Според легендата то застига всеки, който дръзне да наруши покоя на погребаната там богиня Бастет.