Легендарният гангстер Арнолд Ротщайн-Богаташа вади една торба пари, за да бъде уреден финалът в бейзболното първенство на САЩ.

Впоследствие букмейкърът ще се облажи с огромна печалба, а подкупените бейзболисти губят достойнството си, кариерата и любовта на феновете.

Пригответе фъстъците, гушнете картонената чаша с газирана напитка. Време е за "есенната класика", както наричат в Америка бейзболните Световни серии. Янките са луди по този спорт. Стадионите винаги са пълни, а стотици холивудски продукции са повтаряли онзи велик момент, в който младият талант най-сетне успява да нацели добре топката и тя прехвърля пределите на стадиона. Мечтата му е изпълнена, добрите побеждават, а зрителите пускат по една сълза на щастливия финал.

Животът също е велик режисьор, но невинаги предлага щастливи развръзки. Преди 99 години група млади и много популярни момчета се обединяват около мечтата, че могат да спечелят добри пари, ако дружно продадат душите си на дявола и предадат честта на своя отбор. Най-опитните играчи на бейзболния тим "Чикаго Уайт Сокс" се наговарят да играят симулативно и да загубят мача за титлата от далеч по-непретенциозния "Синсинати Редс". Целта им е да приберат огромна сума пари от букмейкъри, които са готови да участват в измамата. Тайната операция, приключила с пълен неуспех за съзаклятниците, остава в историята с името "черните чорапи" ("Уайт Сокс" в превод означава бели чорапи - бел. ред.).

Вероятно и епохата, в която живеят участниците в скандалната схема, има вина за тяхното развращаване. Първата световна война току-що е приключила и светът се възстановява от последиците й. В САЩ хората имат нужда от забавления, а спортните събития са най-подходящият отдушник за

изчистване на натрупания ужас от грохота на оръдията

Бейзболът от своя страна винаги е бил любимият спорт на янките. Има нещо очарователно в това да се запасиш с пуканки и кла, да се разположиш на трибуната и да се насладиш на зрелището.

Участниците в него са любимци на народа, но в първите следвоенни години заплащането им е изключително мизерно. Ще минат много десетилетия, преди да нахлуят милионите в този изключително популярен зад океана спорт. За справка - през 2014 г. звездата на "Детройт Тайгърс" подписа нов 8-годишен договор за невероятните 248. млн. долара. През 1919 г. играчите в бейзболното първенство на САЩ играят за много, много по-малко пари. А животът отново е хубав и младите хора искат да имат просторни къщи и лъскави коли, които да паркират отпред.

Тези простички желания вълнуват ума и на опитния играч на "Уайт Сокс" Чарлс Гандил. Голямата му болка е, че президентът на тима Чарлс Комиски отказва да увеличи заплатите или поне да раздаде някакви прилични бонуси за поредицата успехи на тима. По това време снажният като канара Гандил получава месечна заплата от 4000 долара, но тя не му е достатъчна да поддържа стандарта, за който мечтае. В същото време отборът му върви много добре в сериите и си пробива път до финалния мач, където трябва да се изправи срещу "Синсинати Редс". Едва ли има спортен фен в САЩ, който да се съмнява в победата на "Уайт Сокс". Привържениците на тима в Чикаго разграбват билетите за финала, предвкусвайки големия триумф на техния любим отбор точно във време, когато имат силна нужда от положителни емоции.

В душата на Чарлс Гандил също са се разпалили емоции, които обаче нямат нищо общо с желанието за победа в решаващите мачове за титлата. Опитният бейзболист е съзрял идеален шанс да спечели много пари за сравнително кратко време, полагайки минимум усилия. Идеята му е да нагласи финалите в полза на букмейкъри, които да си платят солено за услугата. Бейзболистът се свързва с опитния комарджия и букмейкър Джоузеф Съливан и му прави предложение, на което продажната му душа не може да устои.

Спортистът иска от новия си партньор да плати на него и още няколко момчета от отбора 80 хил. долара, за да загубят мачовете срещу по-слабия противник. Сумата е солена, но дава шанс на собственика й да заложи още много пари за победа на аутсайдера "Синсинати Редс" и така не само да си избие капиталовложението, но и да прибере огромна печалба.

Двамата си разпределят задачите - Гандил ще трябва да уговаря колегите си, а Съливан да намери парите. Първият се справя доста по-добре. Опитният играч разкрива плана си на ветерана в отбора Еди Чикоте, на когото дните в бейзбола са преброени и е нормално да потърси начин за трупане на спестявания. Чикоте харесва идеята и на свой ред разкрива плана на още няколко основни играчи в тима от Чикаго. Някои са притеснени да участват в подобна измама, но в крайна сметка големите пари ги изкушават.

В това време букмейкърът Съливан осъзнава, че няма как сам да събере толкова много пари, и се свързва с царя на хазарта в Америка Арнолд Ротщайн-Богаташа. По това време той е смятан за един от най-големите гангстери в страната и единствено той може да извади от джоба си толкова голяма сума пари, за да финансира нещо толкова рисковано.

Богаташа дълго време се двоуми дали си заслужава да инвестира подобна схема, в която са намесени твърде много хора. В крайна сметка той е уверен от Съливан, че бейзболистите няма да го провалят, а печалбата от залозите за уреден мач не е за изпускане. В дните преди началото на първия от поредицата мачове е проведена срещата, на която на играчите са обещани 40 хил. долара предварително, а останалите, когато загубата им на финала е факт.

Някъде тук започват проблемите. Гангстерът Ротщайн спазва своята част от сделката и дава на по-дребния букмейкър Съливан 40 хил. от щатската валута. Той обаче задържа 30 хил. за себе си и дава останалите на Чарлс Гандил. Последният е силно изплашен, че другите в отбора ще го разкъсат за изгубените пари. Той дава цялата сума на Еди Чикоте в опит да го умилостиви и да му помогне да навие играчите да се придържат към плана. "Уайт Сокс" губи сензационно първия си мач с 1:9, а след това и втората среща. Америка се подготвя за истинска спортна сензация. Само че драмата тепърва предстои.

Ядосани от липсата на цялата сума, част от съзаклятниците си налягат парцалите и печелят лесно следващия сблъсък със "Синсинати Редс". Букмейкърът Съливан е стреснат и в крайна сметка дава още 20 хил. долара на бейзболистите. Това води до трета и четвърта загуба на "Уайт Сокс". В този момент започват подигравките на няколко уважавани спортни журналисти относно качествата на уж сигурните фаворити за титлата.

Това жегва егото на момчетата и те печелят следващите два мача. Драмата е пълна, а Арнолд Ротщайн-Богаташа е бесен, че ще изпусне голяма печалба. Той нарежда на своите яки момчета да отидат и да говорят с част от бейзболистите, които уж трябваше да загубят всичките си мачове. Един от тях дори е заплашен със смърт. В крайна сметка "Уайт Сокс" губи финалите, а авторът на плана Гандил получава още 40 хил. долара. Този път обаче той не е благотворително настроен и дава пари само на един от колегите си, задържайки за себе си по-голямата част от сумата.

Колегите му решават да си замълчат. Повечето все пак са получили по нещичко, а напрежението от участието в подобна измама им е дошло в повече. Силно се надяват, че ще успеят бързо да забравят за този случай и животът им ще се върне в старото русло. Не се получава така. Феновете на "Уайт Сокс" не могат да повярват, че техните любимци честно и почтено са загубили от далеч по-слабия противник. Босът на клуба Чарлс Комиски е подложен на невиждан натиск и ще не ще, трябва да вземе мерки. Предлага 20 хил. долара за информация, която да разкрие някаква измама. Няколко популярни спортни журналисти също започват да публикуват серия от репортажи, в които се намеква за нерегламентирани контакти между играчите на загубилия отбор и букмейкъри. Вдига се толкова голяма пушилка, че започва разследване, което е категорично: има достатъчно доказателства за вината на осем от играчите на "Уайт Сокс". Виновните са изправени пред съда, но обвиненията падат в съдебната зала. За сметка на това ръководството на бейзболната лига решава да действа безкомпромисно и наказва до живот момчетата, които са се полакомили за пари. Нито един от тях след това не е реабилитиран.

Най-тъжното е, че участниците в измамата в крайна сметка осъзнават, че са щели да спечелят доста повече, ако бяха играли честно срещу "Синсинати Редс". Организаторът им Чарлс Гандил впоследствие ще се закълне, че букмейкърът Съливан се е свързал с него и го е притиснал да се включи в мошеническия му план.

След като е изхвърлен от професионалния бейзбол, Гандил решава да се премести със семейството си в друг град, за да избегне любопитните погледи на съседите. Той продължава да играе в аматьорски отборчета, а прехраната си изкарва като водопроводчик. Мечтаното богатство така и не идва.

Но дали това е вярно? Когато е на смъртно легло, бившият бейзболист е заобиколен от жена си, дъщеря си, двама внуци и четирима правнуци. Може би точно тогава, а може би много по-рано Чарлс Гандил е осъзнал, че има цялото богатство на света.