Дали можем да оправдаем постъпката му? Да, има известни смекчаващи вината обстоятелства. Той пет пъти беше ставал шампион, но му се изплъзваше златният олимпийски медал. На всичкото отгоре годинките го притискаха и летните игри в Монреал през 1976 г. бяха последният му шанс да се изкачи до най-високия връх, за да огледа света под себе си. Беше убеден, че дори измамата е оправдана, когато трябва да си вземе нещо, което му принадлежи по право.

Легендата в модерния петобой Борис Онишченко отиде в Монреал с мисълта, че на всяка цена трябва да окачи на врата си златното отличие. Беше на косъм да постигне голямата си мечта, но вместо това се оказа опозорен, презрян и захвърлен на бунището. Само за няколко седмици кариерата му се срина като взривена с динамит стара сграда. И всичко това заради убеждението му, че може да си помогне с малка хитрина, която да му даде предимство над съперниците. Магията се криеше в шпагата му. С нея той постигаше точки, без да е нанесъл удар по правилата, без въобще да е докосвал тялото на съперника си. Колкото и да беше опитен с оръжието,

измамата му лъсна в най-неподходящия момент

и всички му се нахвърлиха като гладни кучета. Ето така беше разкрита една от най-интересните фалшификации по време на големи спортни събития.

Борис Онишченко в никакъв случай не заслужаваше всичко това, което му се случи, след като го обявиха за лъжец и манипулатор. Преди това беше награден с офицерски чин и куп медали от ръководителите на съветския спорт. Онишченко се ражда в украинския град Полтава и още от най-ранна детска възраст демонстрира отличните си способности в различни спортове. Влизането му в армията също усъвършенства способностите му и

младият Борис

е готов да твори велики дела

Взимат го да тренира в една от най-интересните олимпийски дисциплини - модерния петобой. В този спорт успяват само истинските машини. Трябва да умееш да стреляш, да тичаш, да плуваш, да яздиш и да се фехтоваш.

Онишченко лека-полека усвоява напълно различните една от друга дисциплини и стъпва солидно на международната сцена. Принуден е да се бори със зъби и нокти за място под слънцето, тъй като модерният петобой е на изключителна почит в СССР и това обяснява жестоката конкуренция в националния отбор. Борис посреща с отворени обятия предизвикателството и печели пет световни титли в тежкия спорт, а през 1972 г. отива на олимпиадата в Мюнхен със самочувствието на абсолютен фаворит за златния медал. Но на подобен спортен форум опитът и класата невинаги са достатъчна гаранция за крайния успех. Съветският спортист взима сребърния медал, което за него е равносилно на провал. По време на награждаването приветства публиката, но усмивката му е горчива. Още на почетната стълбичка осъзнава, че

едва ли ще

има втори шанс

да атакува олимпийския връх

Защото през 1972 г. Онишченко вече е на 34 години и е съвсем нормално да се пенсионира, получавайки и всичките заслужени почести.

Мечтата му за олимпийски медал обаче е твърде силна, за да се откаже просто така, и той някак си успява да се задържи в съветския отбор до следващите игри в Монреал. Треньорите на отбора прекрасно осъзнават, че 38-годишният им състезател не може да се мери с по-младите момчета в отбора, които разполагат и с физика, и с талант.

Водачът в ранглистата на СССР по това време е страхотният петобоец Павел Леднев, втори е Борис Мазолов, а трети - Владимир Шмелев. Онишченко трябва да е резерва, но по време на контролните състезания, а след това и на националния шампионат, се случва нещо много странно.

38-годишният ветеран бие по точки младите звезди

Няма какво да се направи, Борис трябва да бъде включен в отбора за игрите в Монреал.

"Още тогава заподозрях, че има нещо нередно в представянето на Онишченко", ще заяви по-късно Павел Леднев. Каквото и да е подозирал, го е запазил за себе си и далеч по-възрастният му съотборник отива на олимпиадата, за да изпълни голямата си мечта.

След първата дисциплина дръпват англичаните, докато руснаците са чак на пето място. Онишченко обаче е с по-добри показатели, а втора е фехтовката, която е и неговият коронен номер. Опитният състезател наистина тръгва страхотно в състезанието по фехтовка, побеждавайки двама от англичаните. Треньорът на британския отбор въобще не е впечатлен от уменията с шпагата на съветския състезател. Напротив, той е сериозно притеснен, че ветеранът е далеч по-тромав от неговите момчета, но резултатите му са по-добри.

Тогава идва и мачът на Борис с лидера на островитяните Джим Фокс. По време на дуела съветският фехтовач тръгва в атака, но англичанинът се отдръпва умело и шпагата на противника му пробожда въздуха. Въпреки това сигналната лампа светва и е присъдена точка за съветския фехтовач. В този момент наставникът на британците се провиква: "Достатъчно!" и настоява съдиите да прегледат внимателно техниката, от която зависи отчитането на точките. Всичко по електрическата система е наред, но не така стоят нещата с шпагата на Борис Онишченко.

В нея съдиите намират таен бутон,

с който той манипулира техниката и си дава точки, без да е промушил съперниците си.

Скандалът е повече от оглушителен. Британците са бесни, тъй като измамникът тотално е опорочил състезанието по фехтовка и така сериозно застрашава техния поход към титлата. Всички се чудят как е станала измамата, при положение че реферите преглеждат оръжията на състезателите. Оказва се, че Онишченко нарочно се явява за инспекцията в последния възможен момент, за да принуди инспекторите

да претупат задълженията си

След като е разкрит тайният бутон в шпагата, притежателят й моментално е отстранен от игрите и от съветския национален отбор. Британците пък за първи път в историята си печелят титлата в модерния петобой. За Борис Онишченко предстоят тежки часове, дни и години. В олимпийското село той се е превърнал в истинска "звезда", но едва ли някой би завидял на подобна слава. След като е дисквалифициран, измамникът изведнъж изчезва от лагера на съветския тим. Тръгват слухове, че агенти на КГБ са дошли да го изведат тайно от Канада, за да не се петни повече реномето на съветския спорт.

Почти веднага след завръщането му в Москва той е лишен и от военните, и от спортните си отличия. Закарват го със служебна волга лично при Леонид Брежнев в Кремъл,

за да чуе гневната реч на лидера

Предишните му успехи все пак са взети предвид, когато се решава бъдещето му. Онишченко е пратен да работи като директор на стадион в Киев. Сега е на 81 г., а през изминалите десетилетия отказва да се върне към онзи момент в Монреал, когато губи всичко заради неистовото си желание да бъде олимпийски шампион.