Скандалният Жоел Киню и до днес отказва да признае вината си за спестената дузпа срещу Италия на полуфинала.

Трудно е да се пише за онова лято, онова световно първенство и онези емоции, които владееха българската душа. Почти всичко е разказано, а ярките спомени така и не избледняха през годините, за да имат сега нужда от излъскване.

Просто няма как да се забрави всичко онова, което се случи на световното в САЩ преди 24 години. България постигна най-великия си футболен успех, печелейки четвърто място и бронзови медали на мондиала. Не е пресилено да се прогнозира, че това постижение може никога да не бъде надминато, поне докато я има държавата България.

В предишните си броеве "168 часа" ви разказа за участията ни на световни футболни финали. Припомнихме ви за велики футболисти и опитни треньори, които участват в зрелищни мачове, постигайки незабравими победи "Лъвовете" се класират за първи път на световното в Чили през 1962 г. и до 1994 г. играят на общо пет мондиала, над които обаче тегне някаква прокоба за българския футбол. За всичките си тези участия не успяваме да постигнем нито една победа, въпреки че през 1986 г. достигаме до 1/8-финал след две равенства в групата. Нерадостната статистика тежи като бреме върху плещите на играчите, които отиват на световното в САЩ, но там проклятието пада и нашите извършват истински подвиг, за който се говори до днес, а ще се говори и през следващите 100 години.

Съвсем по-български бляскавият ни поход до полуфинала на световното с Италия е осеян с лоши намерения, интриги, сръдни и най-вече с грандиозен скандал за пари, който за една бройка да осуети българското чудо. Но да караме подред.

Представянето ни в квалификациите за мондиала в САЩ е добре известно и няма смисъл да бъде нищено из основи. В народната памет ще остане онзи велик мач на "Парк де пренс", обобщен от покойния спортен коментатор Николай Колев-Мичмъна, възкликнал в ефир: "Господ е българин!" Воденият от Димитър Пенев отбор в последния възможен момент си подпечатва визите за своето американско приключение, но точно тогава в отбора започва да се трупа напрежение.

Съвсем обяснимо става дума за пари. Та нали финикийските знаци винаги са били в основата на най-зрелищните световни, държавни и дори семейни конфликти.

Националите са извършили нещо немислимо, класирайки се за сметка на Франция на мондиала и си искат обещаните им по 50 хил. долара на калпак, но босът на БФС Валентин Михов няма откъде да извади 1,3 млн. долара. Най-вероятно тогавашната футболна власт не е вярвала, че чудото е възможно, и не се е подсигурила предварително с огромната сума. Липсата на заслужените финансови премии сериозно ядосва националите и те открито заплашват да бойкотират цялата подготовка за световното.В този напечен момент Валентин Михов си организира срещи със силните на деня, но никой не се съгласява да му отпусне кредит. Държавата също отказва да финансира футболната ни централа. Единственият изход на Валентин Михов е да подаде оставка.

След това той неведнъж ще говори колко му е било тежко да се откаже точно когато е постигнат големият успех България отново да се класира за мондиал след осемгодишна пауза.

На негово място идват пловдивските брокери, които осигуряват парите с условието, че след това ще си ги удържат от златния дъжд, който ще изсипе ФИФА за класирането ни на световното. Момчетата вече имат осигурени премии и могат да мислят за футбол. Това не означава, че всичко в отбора е спокойно.Започват безконечни анализи и интриги дали треньорът Пенев е избрал най-заслужилите и най-можещите футболисти, които да ни представят в САЩ. Пак се говори за връзкари, които са взели мястото на онеправданите момчета.

Враговете на Димитър Пенев само чакат удобен момент да го захапят и получават този шанс още след първия мач, който губим с 0:3 от Нигерия. На родна земя критикарите се развихрят. Появяват се дори предложения отборът да бъде отзован, за да не се излагаме пред останалия сват. Такъв вариант естествено е невъзможен и нашите се готвят за втория си мач с Гърция. Много години по-късно играчите ще си спомнят, че треньорът Димитър Пенев е направил всичко по силите си да успокои духовете след загубата от Нигерия. Той се въздържа да държи конско на звездите си, популярни със своята егоцентричност. Пената хвърля много усилия да ги предпази и от гневните коментари, които се чуват чак от другия край на океана. Избраниците му се плискат в басейна, играят карти и въобще добре си почиват, сякаш са на лятна ваканция, а не на световно.

Нестандартният подход на Стратега към критичната ситуация дава резултат и българите размазват Гърция в следващия си мач, запазвайки това темпо чак до полуфинала, където са спрени от Франция или по-скоро от съдията Жоел Киню. Френският арбитър не дава втора дузпа за България, с която щяхме да изравним резултата, а оттам-нататък всичко да остане в ръцете на съдбата.

"Много добре знаете, че през първото полувреме отсъдих една дузпа за България. Бих дал и втора, и трета, и четвърта, стига да имах основания за това. Но Алесандро Костакурта не игра умишлено с ръка. Гледал съм положението на запис десетки пъти и поне за себе си продължавам да съм прав", заяви за "168 часа" реферът Киню през 2014 г. или точно 20 години след полуфинала между България и Италия. Години наред се говореше, че след злополучния за България мач той се засякъл със Стоичков в Ню Джърси и Камата, както твърди, го наплюл в лицето.

"Глупости! Ако беше направил такова нещо, нали щях да го съдя! Разбирам разочарованието му, но не мога да приема начина, по който споменава името ми в своите интервюта. Преди време френски колеги ми бяха казали, че ме е нарекъл "глупак". Какво да коментирам... Стоичков не ми е модел за подражание, нито пък идол. Да говори каквото си иска", каза тогава пенсионираният арбитър.

Той е чист пред съвестта си, но ние няма да му простим никога. След загубата от Италия отборът е разбит психически и не оказва почти никаква съпротива на шведите. Четвъртото място обаче е с блясъка на световната титла поне в очите на българския народ. Доказателство за това твърдение е невижданото посрещане, което е организирано за националите. Стотици хиляди са задръстили софийските улици и националния стадион "Васил Левски" по време на почетната обиколка на героите, начело с Ицо, Емо, Данчо, Наско и всички останали. Играчите са качени на правителствени лимузини "Чайка", а БНТ почти през целия ден излъчва на живо посрещането на националите и дефилирането им по улиците на София.

След всенародните празници героите от САЩ ’94 отрезвяват и сядат отново да преговарят за пари. Този път скандали няма. Всъщност играчите са се разбрали с пловдивските брокери още по време на мондиала. Играчите си разделят 3,6 от 5-те млн., които пристигат от ФИФА. Тарторите получават по над 200 хил. долара. Някои от тези премии след това изгарят в швейцарска пирамида, за която разкрива Илиян Киряков доста по-късно. В интерес на истината доста от златните момчета правят куп лоши финансови капиталовложения и губят голяма част от парите си. Провалените "бизнесмени" в крайна сметка се завръщат към футбола, където се чувстват най-подготвени. Великият Трифон Иванов вече не е на този свят, а съотборниците му все по-рядко се събират на една маса. Някои са скарани помежду си. Други твърдят, че от много ангажименти не се сещат да звънят на момчетата, с които доставиха толкова много радост на целия български народ.

Не бива и да забравяме, че вече има футболни фенове в разцвета на силите си, които дори не са били родени, когато станахме четвърти на световното. На тях трябва да им се разказва какво се е случило през онова американско лято, но разказаното не е същото като преживяното. Важното е, че сега отново се задава лудо американско лято. САЩ в партньорство с Мексико и Канада ще организират мондиала през 2026 г. Време е за нов български подвиг!

Четете още:

Виновниците за провала на българския футбол са именно героите от САЩ' 94

Емил Костадинов към французите: Excusez-moi! (Извинете ме)