Учени: Българите са дискриминирани, но са имали имоти, черкви и право да пътуват и търгуват

В учебниците по история темата за турското робство е преекспонирана и на децата се втълпяват неща, които не отговарят на фактите, каза български историк пред “168 часа”. В рамките на Османската империя българите са имали право на собственост, религия, международни пътувания и търговия.
В една до голяма степен изкуствено предизвикана дискусия преди седмица въпросът за робството влезе болезнено във фокуса на общественото внимание. Но крайните реакции и емоциите по въпросите “Било ли е робство?” и “Били ли сме роби?” показаха по-скоро неизживени комплекси, отколкото стремеж към обективната истина.
Чувствителни патриоти изригнаха срещу омаловажаването
на най-болезнения период от историята ни чрез подмяната му с думата "съжителство". По-късно се оказа, че подмяна няма и че е налице недоразумение. То събори от поста му министъра на образованието Тодор Танев. Получи се и парадоксът някои упорито да настояват, “че сме били роби”. Хората държат да са били роби, настояват на това, даже излязоха на протести в защита на тази "кауза". Но това е само на пръв поглед. Всъщност хората усещат, че със съвременни доводи се загърбват възрожденските идеали. В крайна сметка спорът е за понятия - робство, хегемония, владичество, съжителство. Кои от тях са валидниза петте века през, които България прекъсва съществуването си.

Историческите извори дават добра представа за живота на българите под османски ярем.
Макар че Османската империя е огромна и пъстра във всяко отношение, ислямът е ключов фактор. Тоест не е имало толкова голямо значение народността на поданиците, колкото тяхната верска принадлежност. Политическите, културните и правни норми са подчинени на шериата. А доколкото турците са изповядвали сунитския вариант на исляма, при него за разлика от шиитския, религиозните институции са били подчинени на държавните. На първо място българите християни са били длъжни да плащат данъци. Те са били хора без стойност, които предизвиквали само отвращение у правоверните.

В книгата на руснака Иван Соколов “Църквата в Константинопол през XIX век”, издадена през 1904 г., на повече от 1000 страници се описва битът на християните в Османската империя. И наистина в държава, доминирана от исляма, за иноверците, каквито са християните и евреите, животът не е розов.
Още в първите години на завладяването тези, които не са приели исляма, са принудени да плащат за това, че са оставени живи. След падането на Византия те са натоварени и с други данъци.
От този данък са
били освободени жените, децата под 12-годишна възраст, немощни и възрастни хора,
инвалиди, слепи, бедните, които не могат да се изхранват, монасите - тоест всички, за които е забранено да бъдат избивани при джихад (“свещена война”). Данъкът е варирал - от богатите са събирани по 48 дирхама, от селяните - 12 дирхама.
Самият начин на събиране е бил много унизителен. Бирникът отивал при всеки. Сядал и докато християнинът му се покланял, му казвал: “О, враг на единствения Бог, плати си данъка!” Вземал парите и му удрял печат на врата. По този начин данъкоплатецът получавал разписка, която да носи постоянно със себе си, иначе ще плаща сумата втори път.
В допълнение към поголовния данък се плащал и поземлен. Всъщност става дума за двойно плащане, тъй като турците не отменили византийския данък за ползване на земята, така те станали два. Новият възлизал на 1/10 част от земеделската продукция или нейната равностойност в пари. В различните периоди тези налози варират и понякога достигат до половината от реколтата. По-късно поземленият данък е променен и се плаща на декар.
Християните в Румелия - балканската част на империята, е трябвало да плащат и невероятно тежкия кръвен данък “девширме”. Той е въведен от султан Мехмед ІІ, но при султаните Селим І (1512-1520) и Сюлейман I (1520-1566) вече се събира систематично.
При него на всеки 5 г. войници от Цариград отнемат насилствено всяко десето християнско момче на възраст между 8 и 14 години. Със султански ферман се изготвяли списъци на децата от мъжки пол, като при това се избирали най-здравите и красивите. Отвеждат ги в Цариград, обрязват и ги помохамеданчват. Обличат ги в униформи и ги зачисляват в еничарския корпус - личната охрана на султана.
От християните са събирани и
допълнителни налози за неженени, женени, както
и за самата сватба
Огромен брой са изискваните данъци от търговците при внос и износ - мита за вино и месо, гербов налог, данък за осоляване на риба, данъци за минното дело и всякакви видове манифактура. Според автора, който е правил подробни изследвания в архива на Цариградската патриаршия, събираните суми били толкова високи, че обричали християните на икономическо робство.
Не по-добро е и

правното положение на неислямските поданици
на падишаха
За основа на отношението към тях се е вземала спогодбата от VII век между халиф Омар и християните. Тя е изцяло дискриминационна и има за цел унижаване на християните, доколкото е възможно. Броят на ограниченията и задълженията в нея действително е учудващ. По предписанията християните са без право да строят черкви или да ремонтират разрушените. Били са длъжни да приемат в домовете си мюсюлманите като гости по всяко време на денонощието и да ги хранят. Не могат да проповядват публично своята религия, за да не пречат на този, който иска да приеме исляма да го направи.
Забранено им е и да се
обличат като мюсюлмани
Показанията на свидетели християни в съда, независимо от техния брой, не се вземат впредвид, когато насреща има дори едно свидетелство от мюсюлманин.
Строго забранено е да носят оръжие. Нямат право да яздат коне - само магарета и мулета.
Действат и различни религиозни забрани. Така например, когато наблизо има мюсюлмани, на християните не се разрешава да оплакват мъртвите на погребение. Забранява им се и да изваждат свещени книги или изображения на показ. Да надничат в къщите на мюсюлмани, а също да палят огън в райони, населени с мюсюлмани. Длъжни са любезно да им отстъпват местата си за сядане. Строго е забранено да критикуват Корана, пророка Мохамед и исляма.

Какви други забрани е имало за християните в Османската империя, четете в печатното издание на в. "168 часа"