Никога не съм го обичал. Винаги ме е било срам от него. И дори когато умря, окото ми не мигна. Това каза певецът Азис за баща си Троян Боянов, който почина през 2021 година.

"Бащи и мъже, които биете жените си, децата ви утре, ако това има значение за вас, няма да ви погледнат. Както аз не погледнах баща си", обърна се към мъжете той.

"Израснал съм в семейство, в което е имало чудовищно насилие. Заради алфа-мъжкар, който не може да си прибере еди-какво си в гащите. Имало е опит за насилие над мен, не съм го обичал, защото не можеш да обичаш някой, който бие майка ти. Да го видиш как с ръцете си смазва майка ти. Как да го обичаш после?", попита Азис пред NOVA.

В един от най-силните си спомени Азис разказва как, още като дете, изважда нож, за да защити майка си.

„Аз заставах пред майка си и казвах — бий мен, нея няма да биеш, мама. И съм вадил нож. Тогава за първи път го видях уплашен."

Години по-късно, споменът не е избледнял. Дори напротив – още живее в него.

„Тази гледка никога не се е махала пред очите ми. И дори когато умря, окото ми не мигна. Знаех, че майка ми се е отървала от едно бреме."

По думите на Азис той дълги години много е искал да е нормален. "Много исках да съм хетеросексуален", допълни той. 

"Много исках да съм стандарт. Много исках да съм клише. Но не можах".

Още като дете, самият той усеща, че поведението му не е типично „мъжко". А майка му, макар и обичаща, не знае как да реагира:

„Майка ми ме пращаше в другата стая, за да не ме виждат, защото бях много феминизиран. Аз бях като момиче. Много приказлив, много общителен. Аз бях дъщерята, но не и синът."

"Любовта е болест и най-много мразя да съм влюбен. Най-мразя. Това е болест, това е вирус. То те разболява, то те прави идиот, то те прави слаб", коментира певецът. 

Признава, че е имал връзки с влиятелни и богати мъже, но никога не е търсил изгода. „Никога не съм се възползвал. Идиот ли съм? Егото ми не го позволи."

"Родих се с разтягане на езика. Ако майка ми не го беше забелязала, нямаше да мога да говоря. Камо ли да пея." Днес именно гласът му е това, което го спасява. И го утвърждава.

„Може да ме наричат циганин, грозен, тъп... но че не мога да пея? Ти си идиот."

Азис рядко говори за личния си живот, още по-малко за дъщеря си. Но споделя, че я пази нарочно далеч от прожекторите. „Пазя я от хорската омраза. Да не падне върху нея и за миг да я изцапа. Ако някой ме мрази, ще се опита да я нарани чрез мен."