А депозитите до 5000 лв. се топят заради поскъпването на живота. Расте неравенството между българите

В България продължава тенденцията за затвърждаването на неравенствата. За изминалата 2024 г. депозитните влогове над 1 млн. лв. отчитат най-съществен ръст. Същевременно най-значителен спад отбелязват влоговете между 1000 - 2500 лв.

Отчита се и интензивен спад при ниските спестовни влогове както по брой, така и по стойност (до 1000 лв. и между 2500 и 5000 лв.) - индикатор, че вложителите с най-ниски спестявания са засегнати негативно от изменението на ценовите равнища у нас.

Данните на БНБ, представящи състоянието на депозитите на домакинствата към 31 декември 2024 г., сочат, че общият им брой е 9,01 милиона*, а стойността им се равнява на 89,40 млрд. лв. Средната сума, съдържаща се в единична депозитна сметка към края на годината, възлиза на 9924 лв. (тази сума се равнява на 4,3 средни работни заплати за страната за 2024 г. ).

Тази стойност е с 954 лв. по-висока спрямо 2023 г., което представлява ръст от 10,6% на годишна база на средния депозит на домакинствата.

При депозитите над 1 млн. лв. се наблюдава съществен ръст на годишна база.

Изразено в абсолютни параметри, това означава, че броят на този вид влогове е нараснал с 301 (19,55%), а общата сума по тях - с 578 млн. лв. (14,35%).

Макар и най-малобройни – едва 0,02% от общия брой на влоговете в България, те представляват 5,20% от стойността на всички депозитни влогове у нас.

Нарастват още и депозитите между 50 хил. лв. и 1 млн. лв., като в абсолютни стойности повишението им се равнява на 6,34 млрд. лв. (17,34%). Макар броят им да се равнява на едва 4,3% от общите влогове в страната, те представляват 48% от стойността на всички влогове.

При депозитите в размер между 5 хил. и 50 хил. лв. е налице ръст както в броя им (4,49%), така и в стойността им, чието номинално нарастване на годишна база възлиза на 2,63 млрд. лв. (7,71%).

Като дял от всички депозитни влогове в страната те представляват 24,56%, докато стойността им спрямо всички депозитни влогове в страната е 41,2%.

Към 31 декември 2024 г. депозитните влогове на стойност до 1000 лв., между 1000 и 2500 лв., както и между 2500 и 5000 лв. отбелязват спад спрямо предходната година, както при стойността, така и при броя (спад от 56,3 хиляди влога).

Спадът в стойността при влоговете до 1000 лв. възлиза на 2,77%, което отговаря на абсолютно намаление от 22,4 млн. лв.; при влоговете между 1000 и 2500 лв. спадът възлиза на 3,11%, или 53 млн. лв.; при влоговете между 2500 и 5000 лв. спадът възлиза на 2,13%, което отговаря на 57.5 млн. лв.

Намалението при тези най-ниски спестовни влогове (както при бройката, така и при стойността) може да се обясни с необходимостта от покриване на непланирани разходи от страна на притежателите им, както и с нарастваща нужда от парични средства

за справяне с цялостното поскъпване на живота

Влоговете до 1000 лв. са най-разпространената група депозити (4,71 милиона броя, или 52,24% от всички депозитни влогове в България) при общата стойност, равняваща се на 785,34 млн. лв. Средната им стойност възлиза на 167 лв., а стойностният им дял е едва 0,88% от всички депозити у нас.

В депозитите до 1000 лв. влизат т.нар. спестовни сметки (популярни през 90-те години на ХХ век), чиято настояща стойност поради процеса на деноминация на българския лев от 1999 г. е незначителна по размер. "Спестовните сметки" са практически неизползваеми, а усилията и разходите по закриването им често са по-високи от наличните в тях суми.

Влоговете между 1000 и 2500 лв. представляват 10,89% от общия брой депозити, а стойностният им дял се равнява на 1,80%. А влоговете между 2500 и 5000 лв. представляват 7,98% от общия брой депозити, като стойностният им дял възлиза на 2,90%.

Представените данни сочат, че подоходните неравенства в България нарастват, като

най-тежко засегнати са нискодоходните групи

Представените данни са индикатор, който показва нарастващата необходимост от свободни парични средства, с които българските граждани да се справят с цялостното поскъпване на живота у нас. 

* Броят на депозитите не е еквивалентен на броя на вложителите – съществен процент от българските домакинства притежават повече от един депозит, но същевременно има български граждани, които не притежават нито един влог на своя сметка.

** Автори на текста са

Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, и Теодора Пачеджиева, икономически анализатор в института.