• Заради атентат срещу сина на Бенито Мусолини, организиран от първата ѝ любов, тя е хвърлена в щабквартирата на Гестапо
• Вторият ѝ мъж Илия Пейков рисува Космоса, а виждайки картината му, Гагарин възкликва: Не е възможно

4 юни 1944 г. Това е датата, която последната италианска партизанка Йоле Манчини, измъчвана в нацистките лагери в Рим, помни до сетния си дъх. Тогава трябва да се изпълни смъртната ѝ присъда. Качват я на камион с още много други политически затворници, за да я отведат до мястото на екзекуцията. За късмет тежкотоварното возило се поврежда и те са оставени от нацистите, които бягали от американската армия.

Манчини си отиде от този свят преди дни на 104 г. в Рим, а тук е известна като спътницата в живота на известния българския художник Илия Пейков, по-малкия брат на скулптора Асен Пейков.

“Йоле хвана последния влак за Млечния път... Лек път сред звездите

Много ще ни липсва твоята светлина...”, написа във фейсбук Венета Ненкова, създател на българското неделно училище “Асен и Илия Пейкови” в италианската столица.

В Рим Йоле била изключително ценена личност и специален гост в различни училища и на събития, за да разказва какво е да си последната оцеляла партизанка.

Всъщност всичко това ѝ се случва от любов. Тя се влюбва в студента по медицина Ернесто Боргези, когото среща през 1937 г. Искрата между тях се появява от първия поглед и двамата се женят по средата на войната на 5 март 1944 г. Той ѝ доверява, че участва в съпротивата, а тя решава да го подкрепи и да стане една от тях.

Първата задача на Йоле била доставката на пакет, съдържащ части от оръжие. Ернесто ѝ казал да го предаде на един портиер, в сграда близо до Колизеума. След това трябвало всеки ден да отбелязва времето на преминаване на бозенския батальон под къщата им на “Пиаца ди Спаня”. Благодарение на тази информация съпругът ѝ и други партизани нападат нацистка военна колона, при което загиват 33-ма войници и двама цивилни от експлозия на бомба. Малко след това Боргези е един от основните организатори на атаката срещу Виторио, втория син на Бенито Мусолини, която се проваля. Веднага е заловен и отведен в местен затвор, но там се маскира като разбойник и успява да избяга. За отмъщение военните арестуват цялото му семейство, а 24-годишната Манчини я хвърлят в щабквартирата на Гестапо на ул. “Тасо”, днес един от най-емблематичните музеи на освобождението в Рим.

Там е разпитвана и измъчвана от Палача на нацистите Ерих Прибке, основен участник в едно от най-жестоките кланета на италианска земя - масовото убийство в Адреатин на 24 март 1944 г., когато екзекутират 335 души по нареждане на един от ръководителите на армията Херберт Каплер. След години Прибке признава, че е нямало как да не се подчини на тази заповед, но е отнел живота само на двама души.

Но в онзи ден по всякакъв начин се опитвал да накара Йоле Манчини да разкрие къде се е укрил съпругът ѝ. Тя издържа на всички мъчения, които продължават месеци наред. И въпреки че знаела, че Ернесто е в къщата на баща ѝ, не проговорила.

През нощта на 3-и срещу 4 юни затворниците, сред които е и Йоле, са натоварени на два камиона, за да ги преместят във Верона и да ги държат като заложници. Нацистите бягали от американската армия, водена от генерал Кларк. Първият стига до открита местност, където

с изстрел в главата са екзекутирани 14 души

Вторият, на който е Манчини, изобщо не тръгва, защото бил повреден. Германците ги връщат обратно в килиите и изчезват, оставяйки ги там. На следващия ден призори военни нахлуват в затвора, въкликвайки: “Вие сте свободни! Свърши! Свърши!”

“Вълната ме заля. Избухнах в сълзи, главата ми се въртеше, имах чувството, че припадам. Излязох на улицата, на дневна светлина, Рим ми се стори прекрасен - описва в спомените си Йоле. – Свобода се превърна в любимата ми дума, защото бяхме държани и измъчвани със светлина в очите например, гладни, мръсни, измършавели.”

След освобождението на Рим Йоле и Ернесто се събират, но той умира през 1966 г. Година по-късно вдовицата се запознава с

българския художник Илия Пейков, който се превръща във втората ѝ голяма любов

Двамата стават повече от съпрузи, но не сключват брак.

Той е известен като първия творец, изобразил Космоса преди историческия полет на Гагарин, а заради неконвенционалните си методи на работа е наричан “пионер на космическата живопис”. Удостоен е и с най-високото държавно отличие - “Кавалер на италианската република”.

Илия Пейков е роден през 1911 г. и отива в Италия при брат си Асен през 1943 г.. който вече бил част от артистичния живот и се движел в компанията на звезди от световна величина. Негови другари били Виторио де Сика, Федерико Фелини, Ава Гарднър.

Първоначално Илия работи в неговото ателие на прочутата “Виа Маргута” в Рим, известна като средищна точка за всички по-големи италиански художници и културни деятели през 60-те и 70-те години на ХХ век.

Илия дори помага на брат си в изграждането на прочутата скулптура на Леонардо да Винчи,

която е поставена на римското летище във Фиумичино. 9-метровата бронзова статуя се изработва след спечелен конкурс и е открита през 1960 г. Поставена е на 3-метров пиедестал със сочеща ръка към небето, докато другата придържа въздушен винт – едно от изобретенията му, свързани с летенето.

Популярността на Асен Пейков надхвърля границите на България и Италия. Той превръща портрета в своя тема и под ръцете му оживяват исторически личности в широк времеви диапазон – от Моцарт до хан Аспарух, от Александър Флеминг до София Лорен. През 50-те и 60-те г. става един от най-търсените и ценени скулптори в Италия, а над хиляда негови творби са разпръснати в галерии и частни колекции в САЩ, Европа и Южна Африка.

За съжаление, скулпторът, когото почита цяла Италия и не само, не успява да добие слава и признание приживе у нас, но днес площад в Рим, близо до Колизеума, носи неговото име и въпреки че славата на “Виа Маргута” отдавна е изчезнала, там все още стои ателието на българина с някои от скулптурите му, запазено благодарение на сина му Родолфо.

Именно той заедно с Йоле Манчини не спираха да популяризират двамата братя Пейкови. Илия никога не е бил в сянката на Асен и бързо се откроява със собствените си творения. Маслените бои на някои картини нанася с пръсти. По-късно прибягва до четките, защото ръцете му се инфектират. Обичал да смесва ярки цветове, а червеният му бил любим. При един от тези опити се ражда запазената му марка – огнен отблясък, който кръщава “Червено Пейков”. Създава свой оригинален художествен стил, като отначало рисува с пръсти космически пейзажи, комети, падащи звезди.

Така прави и най-прочутото си платно през 1987-а, година преди смъртта си. Смята се, че в “Долината на мълчанието” той е нарисувал Космоса, без никой дотогава да го е виждал. Специално за своята съпруга обаче Илия прави картината втори път и я посвещава “На моята приятелка в земния път”. Манчини я поставя в спалнята си и я поглеждала всяка сутрин, след като се събудела.

С оригиналната творба е свързана и повече от любопитна история. След историческото си пътуване Юрий Гагарин вярва, че е единственият човек, надникнал във Вселената. Когато обаче е в Рим, се натъква на космическите пейзажи на Илия и се смайва:

“Не е възможно да пренесеш върху платното това, което е в действителност”,

казва той на художника. Междувременно на световните екрани излиза “Одисея 2001” на Стенли Кубрик и приятелите на Илия го наричат “космическия пророк”. Чудели се как така образите от платната са досущ като тези във филма. Това разкрива Йоле Манчини преди много години пред БНТ. Тя не можела и да си помисли да даде идея на Илия какво да сътвори, защото всичко било в неговото съзнание.

“Когато в студиото се надвесвах над рамото му, го питах какво рисува. Отвръщаше ми: “Не знам, ще видя какво ще ми хрумне - споделяла е последната италианска партизанка. - После минаваха дни, в които лека-полека се приближаваше към крайния образ. Илия започваше няколко платна едновременно и всеки ден, според моментното си осенение, напластяваше цветовете. Той мислеше, че

там, горе, картините от въображението му съществуват,

въпреки че бяха единствено във фантазията му, а дни преди да почине, каза, че е нарисувал мястото, където ще почива във вечния живот.”

Затова до последния си дъх Йоле Манчини не спира да популяризира творчеството на голямата си любов. Благодарение на борбения ѝ дух през 2007 г. в Рим е открит още един площад в близост до кинематографското градче Чинечита, на името на Илия Пейков, който заедно с брат си Асен никога няма да бъде забравен в Италия.

А години по-късно вероятно ще бъде кръстен площад и на последната италианска партизанка – Йоле Манчини.