Специална клауза в конституцията, така че царят да не може да се кандидатира за президент, е приета през 1991 г. Изискването за претендентите е да са живели в последните 5 г. в страната, което Симеон Сакскобургготски не може да покрие към онзи момент.

Но той се завръща триумфално у нас през 1996 г. и след жанвиденовата зима очевидно няма как да спечели вота. Затова изчаква до следващия през 2001 г., но тогава Конституционният съд не му позволи. Тълкуванието на КС беше, че трябва да е живял по 183 дни в страната през последните 5 г., което отново нямаше как да изстреля царя на президентския пост. Затова той избра друга стратегия - участва на парламентарните избори и спечели половината от действителните гласове.

Тогава се опитаха да го спрат и от парламента, като съдът не регистрира партията му Национално движение "Симеон Втори". Но Сакскобургготски намери начин, като се яви с коалиция между две малки формации - Партия на българските жени и Движение "Оборище".

През 2001 г. 1 952 513 души гласуват за царя, а 830 338 - за СДС. В проценти това е 42,72 на 18,18.

БСП бяха с 22,07% или 48 места, 783 372 гласоподаватели им се довериха.

ДПС получиха 7,60%, 21 депутати, с 340 395 избиратели.

Така СДС и БСП останаха в опозиция, а НДСВ направи правителство с ДПС. Разбира се, царят никога не е бил кандидат за депутат, но беше логичното предложение за премиер. След края на мандата си през 2005 г. продължи да бъде в управлението като част от тройната коалиция. Но после вече не успя да спечели доверието на избирателите.