На олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. окончателно става ясно, че бойкотът на игрите не дава желания резултат. При организирането на подкрепа за него на предишните игри администрацията на Картър иска да изрази международно недоволство от нахлуването в Афганистан и да окаже натиск върху Съветския съюз да изтегли армията си. Но твърдението на тогавашния директор на ЦРУ адмирал Стансфийлд Търнър, че бойкотирането на игрите в Москва през 1980 г. ще има обратен ефект, се оказва правилно. Съветският съюз си отмъщава, като бойкотира игрите през 1984 г. в Лос Анджелис. Всъщност, по израза на един спортен деятел, санкциите в Москва и Лос Анджелис

"доведоха олимпийските

игри до дъното

и нямаха никакъв ефект върху външната политика на страните".

В действителност съветско-афганистанската война продължава до 1989 г., а Москва реагира и заедно със своите съюзници нанася щети на летните олимпийски игри през 1984 г., проведени в Лос Анджелис. Съветският съюз обявява решението си да се откаже от игрите на 8 май 1984 г., последван от България и Източна Германия на 10 май, а след това и от почти всички сателитни държави.

Заради задълбочаващата се криза в международните отношения някои дори стигат толкова далеч, че

предсказват, че 23-те летни

игри ще бъдат последните,

провеждани някога.

А на 21 май 1984 г. авторитетното издание Newsweek поставя екзистенциален въпрос на корицата си: "Мъртви ли са игрите"

Има обаче три забележителни изключения през 1984 г. - Китай, който участва на първите си олимпийски игри, Югославия на Тито и Румъния на Николае Чаушеску.

Румънските спортисти са бурно аплодирани, когато влизат на стадион "Колизеум" в "Града на ангелите", в присъствието на тогавашния президент Роналд Рейгън.

Всъщност през лятото на 1984 г. Румъния е единствената страна от Варшавския договор, която участва в летните олимпийски игри в Лос Анджелис. В резултат на това румънските спортисти печелят много симпатии сред спортните фенове, присъстващи на игрите.

Два месеца преди началото им, през май, президентът Рейгън посещава американската олимпийска тренировъчна база в Колорадо Спрингс.

Докато е там, той уверява спортистите, че бойкотът на Съветския съюз на игрите няма да провали състезанието. Американският президент категорично осъжда бойкота на Съветския съюз и обявява, че олимпийското движение е „живо и здраво".

През същата година в САЩ има избори и имидж-мейкърите на Белия дом се грижат Рейгън да бъде видян на много събития, свързани с олимпийските игри, за да се бори с "възрастовия фактор" – проблем, тъй като по това време той е

най-възрастният мъж,

заемал Овалния кабинет

В началото на игрите Рейгън изнася реч пред 614-те американски олимпийски спортисти и подчертава американските патриотични чувства. Той не споменава бойкота, но намеква за него, като

говори за "нов

патриотизъм,

разпространяващ се в цялата страна", и "привързаност към нашия начин на живот, изразена от хора, които представляват широкия дух на едно културно разнообразно общество". Рейгън също се грижи да подчертае партньорството на игрите с частни корпорации.

В отсъствието на голяма конкуренция логично американците печелят най-много от състезанията. За първи път от 1968 г. САЩ оглавяват класацията по броя на медалите - 174, включително 83 златни, което е повече от общия брой медали на Западна Германия. Само атлетът Карл Люис, който записва първото от четирите си олимпийски участия, взема четири златни медала, докато Мери Лу Ретън става първата американка, спечелила златен медал в гимнастическия многобой за жени.

По принцип 80-те години са голям успех и за румънските олимпийци. В Москва през 1980 г. те печелят 25 медала, включително шест златни. Само четири години по-късно в Лос Анджелис

отборът от 124

румънски спортисти

се класира на второ място по медали, след американските домакини, с общо 53 медала, включително 20 златни.

Освен това, въпреки опасенията от провал и прекъсване на олимпийската традиция, от многобройните подобрени рекорди и върхови постижения на участниците става пределно ясно, че игрите са

много живи и са далеч

от предричания им край

Нещо повече – Лос Анджелис показва също, че когато се провежда ефективно, олимпиадата може да съчетае спорта с медиите, технологиите и търговията и даже да реализира печалба.

Затова ако някои игри се дават за пример заради изключителни подвизи и спортисти, тези от 1984 г. могат да бъдат запомнени най-вече като организационен успех с успешното навлизане на високите технологии и частния бизнес в най-голямото спортно събитие в света.