Лихвата, която ще плаща държавата, е поне 3 на сто

Нов дълг за 1,3 млрд. лева е взело служебното правителство от средата на април досега. Това става ясно от данни на БНБ, обявени на сайта на централната банка. Парите са дошли от ДЦК, продадени на вътрешния пазар.

Стъпката на досегашните аукциони е по 200 или 300 млн. лв., а основният ресурс е в преотваряне на емисии от вече емитирани 6- и 10-годишни книжа. Очакваната годишна доходност за инвеститорите е минимум 3%. 

Според емисионния календар на финансовото министерство до края на тази година ще има поне още три аукциона за съкровищни бонове, последният от които е планиран за ноември.  С тях ще се съберат още 600 млн. лв.

Лимитът за нов дълг, записан в Закона за бюджета за 2024 г., е до 11,08 млрд. лв. Ако емисионният календар бъде изпълнен, то има вероятност за излизане на международните пазари. Но в условията на продължаващата политическа нестабилност в Европа не е ясно при каква лихва ще е сделката.  

 За последно България емитира външен дълг през януари  2023 г., а с набраните пари покри плащания по стар и задържа бюджетния дефицит под 3%.

Тригодишната стратегия за управление на дълга на финансовото министерство предвижда за 2024, 2025 и 2026 г. лимитът за новите заеми да се движи между 7 и 9 млрд. лв. годишно. Целта на дълговите операции е рефинансиране на стари задължения  и  покриване на дефицити в хазната. 

Независимо от това заради очаквания ръст на икономиката съотношението дълг до 1 година спрямо приходите, което е измерител на ликвидния риск, ще намалее през 2024 г. от 7 на 5,2%.

В края на тази година държавният дълг  не трябва да  надхвърля  47 млрд. лв.  и  да бъде повече от 30% от БВП.  Този показател е важен за влизането ни в еврозоната и България го покрива. Дори с нови заеми остава далеч под прага, определен за страните от еврозоната на 60%.