Кремъл конфискува книги на Платон, Цвайг, Бокачо, Пруст и други световни класици

 

Русия забрани на територията си 81 медии, базирани в Европейския съюз, съобщиха световните агенции на 25 юни. Руското външно министерство ги обвини, че "системно разпространяват неточна информация" за това, което Русия нарича своя специална военна операция в Украйна.

В забранителния списък са

флагмани

на свободното слово

като германските "Дер Шпигел", "Ди Цайт" и "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", френските "Монд" и "Либерасион" и Агенция "Франс прес" (АФП), испанските "Ел Паис" и "Ел Мундо", австрийската държавна телевизия, италианските "Политико", "Ла Стампа" и "Република"... Сред тях са и две български медии – в. "24 часа" и онлайн порталът "Медиапул".

Куриозното е, че рестрикциите на европейски медии бяха въведени под предлог, че са "огледална и пропорционална контрамярка" на спирането на достъпа до руските информационни канали в ЕС.

От своя страна,

блокирането на достъпа

до 81 европейски медии

на територията на Русия представлява "абсурдна ответна мярка" спрямо тези, предприети от Европейския съюз срещу медиите, обвинени в прокремълска пропаганда, заяви в тази връзка заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова, цитирана от "Франс прес".

"Не, пропагандните издания, финансирани от Русия за разпространяване на дезинформация като част от руската военна доктрина, не приличат на независими медии. Демокрациите знаят това", реагира чешката еврокомисарка в социалната мрежа "Екс", като разкритикува "непрекъснатото нарушаване на свободата на медиите от страна на Кремъл".

Всъщност цензурата, наложена в Русия, не е от сега. Още откакто Москва започна пълномащабната си инвазия срещу Киев, там са блокирани над един милион уебсайтове, включително социалните платформи "Фейсбук", "Инстаграм" и "Екс" (бившия "Туитър"). Спрян е и достъпът до редица независими медии, включително Радио „Свободна Европа" (RFE/RL).

Независимите руски медии спряха работа или се преместиха извън територията на Русия. Бяха задържани и много журналисти, работещи за западни информационни канали, включително Алсу Курмашева от RFE/RL и Еван Гершкович от "Уолстрийт Джърнъл". Да не говорим, че в някои от окупираните територии на Украйна дори се състояха

позабравените от миналото

публични изгаряния на книги

В интерес на истината дори много години преди агресивната война цензурата не беше чужда на властите в Москва. Разбира се, тя се засили особено в края на 2022 г., когато на институциите бе спуснат списък на забранени за продажба и разпространение книги, публикуван от журналиста Александър Плюшчев.

В него попадат произведения на автори като Платон, Джовани Бокачо, Марсел Пруст, Стефан Цвайг, Уилям Бъроуз, Франсоаз Саган, Маргьорит Юрсенар, Дени Дидро, Хулио Кортасар, Пауло Коелю, Патриша Хайсмит, Джеймс Болдуин, Стивън Фрай, Виктория Токарева и още близо 200 писатели от световна величина. Към тях се добавят още над 4000 заглавия по линия на закона "срещу ЛГБТ пропагандата" в Русия. Сред тях са "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, „Норвежката гора" на Харуки Мураками, "То", "Сън", "Четири сезона" на Стивън Кинг и много други.

И като капак, за да покажат абсурдността на ситуацията,

цензорите са поставили

извън закона

даже произведения на един от най-четените в цял свят руски класици – Фьодор Достоевски, които също се изземват от книжарници и библиотеки, както стана с неговата "Неточка Незванова".

Големият въпрос сега е защо световно признати медии и книги се оказват неудобни за режима на Путин?

Един възможен отговор е в историческите традиции на необятната страна, които в това отношение са наистина богати. Може би тази тенденция личи най-много именно с произведенията на Достоевски. Идеите на писателя

се основават на стремежа

към истинска свобода

и творчество в социалния живот и разбирането за нравствената природа на политиката и социалната функция на държавата.

Точно заради това архиепископът на Кентърбъри Роуън Уилямс в интервю за Би Би Си е цитиран да казва: "Достоевски е ужасно неудобен автор за всеки политик, независимо дали е ляв или десен: той неизменно премахва всяка арогантност. А това според мен е важно."

Куриозното е, че явно по същата причина знаменитият писател е бил поставян извън закона в родината си много пъти в миналото. Поради силната държавна цензура на имперското правителство, репресиращо руските мислители в областта на обществената и политическа философия, на 19 февруари 1861 г. излиза царски манифест. Той е от император Александър II, с който се обявява "Великата реформа". С него царското правителство цензурира "екстремистко съдържание", в което попадат и творби на осъдения писател.

По-късно в Съветска Русия Достоевски също не се вписва в рамките на официалната марксистка литературна критика, тъй като не приема насилствените методи на революционна борба, проповядва християнството и се противопоставя на атеизма. Ленин не искал да губи време в четене на романите на писателя и след

известното му изказване за

"архискверния Достоевски"

революционните литературоведи трябвало да следват предписанията на вожда си. Така през 20-те и 30-те години на няколко пъти се стига до пълно отричане на бележития класик.

Все пак в контекста на кампанията срещу контрареволюцията и антисемитизма в Съветския съюз "антисемитът" и "контрареволюционерът" Достоевски не е забранен писател. Тук обаче има един интересен нюанс. Романът "Бесове" и "Дневникът на един писател"

са публикувани само

в събрани съчинения

и никога като отделни издания, а тяхното значение в творчеството на писателя е премълчавано.

Малко по-късно произведенията му са изключени задълго от училищните и дори от университетските програми по литература. Стига се дотам, че името на Ф. М. Достоевски изчезва от списъка на авторите, изучавани в учебниците по литература през 1938 - 1940 г. Той не попада и в пантеона на официално признатите от съветското правителство писатели – сред барелефите на Пушкин, Толстой, Чехов,  Гогол, Горки, Маяковски неговият липсва. Ликът му не може да бъде видян дори на фасадите на съветските училища. Нещо повече, през царския режим творецът е изправян няколко пъти до стената за разстрел, но в последния момент екзекуцията е отменяна. По някакъв необясним начин това сякаш се повтаря и с произведенията му.

През 1956 г. писателят е реабилитиран от съветската литературна критика, защото "успехът на Достоевски на Запад

надхвърля идеологическите

му грехове срещу

съветския режим"

и етикетът "реакционер" изчезва от биографията му.

В момента сме свидетели на истинско дежа вю. Рестрикциите срещу наследството на Достоевски се повтарят.

Тези факти от историята, която би трябвало да бъде "учителка на народите", ни дават увереност, че някой ден и сегашните забрани, не само срещу него, а и срещу останалите низвергнати писатели и медии в Русия, ще бъдат премахнати.