Ивелин Михайлов, идеологът на партия "Величие", която изненада всички на последните избори, като премина бариерата за влизане в парламента, е бил вдъхновен за политическия си успех от роман за индиански вожд. Става дума за прочутата трилогия "Синовете на Великата мечка" от германската писателка Лизелоте Велскопф-Хенрих, която разказва за подвизите на Токай-Ихто – измислен индиански вожд от племето дакота, който, преди да стане воин, носи името Харка.

"Прочетох цялата му история, която беше

изключително

интересна и поучителна

за мен. – пише Михайлов в статия, озаглавена многозначително "Как една книга промени живота ми". - От нея научих за един друг свят. Нямах баща до себе си, от когото да се уча, но избрах да се науча от Харка. Всичко, което той беше изживял, ми хареса и реших да бъда достоен мъж, защото научих какво е да си истински мъж и боец. Първото нещо, което осъзнах, е да спра да се самосъжалявам, защото видях, че има много по-труден живот от моя. Научих, че не трябва да пия алкохол, че не трябва да показвам слабост пред другите хора. Разбрах, че за да си мъж, трябва да имаш оръжие, смелост, да си готов да умреш заради честта, хората и народа, който обичаш, да имаш кон (да имаш превозно средство, което дава по-голяма сила на мъжа). Научих за подлостта на западното общество, което унищожава всички в желанието си да им открадне благата, и благодарение на това имам правилния поглед, което е

животоспасяващо

в днешния ден,

защото заразата му се е разпространила в целия свят."

Признанието е повече от интересно и демонстрира силата на детско-юношеската литература за формирането на характера. А доколкото преди години в свои изказвания и Бойко Борисов, лидерът на водещата партия у нас – ГЕРБ, беше признал за влиянието, което му е оказал в детството Винету - подобен герой от книгите на Карл Май, то вече може да говорим сериозно за въздействието на индианската литература върху българския политически живот.

Оказва се, че тези книги, а и филмите, които са направени по тях, макар и възприемани като детски и повърхностни, формират не само парламентарното представяне у нас, но и допринасят за израстването на световноизвестни личности, заемали ключови държавни постове. В историята често романите за Дивия запад са използвани и от тоталитарните идеологии, стават жертва на цензура или попадат под различни видове забрани и преработки. 

Истината е, че не само български, а и много политици от световна величина не се притесняват

да говорят за своята

привързаност към жанра

Не друг, а първият канцлер на ФРГ Конрад Аденауер (1876 – 1967 г.) веднага след войната споделя само пред своята близка колежка Анелиз Попинга, че страстно обичал да чете книгите на Карл Май и се възхищава на героя Текумзе в популярните романи на Фриц Щойбен. Тази дискретност на големия политик от ХДС изобщо не е случайна, защото в онези години и двамата автори са минавали за "насърчители на нацизма".

Нещо повече – след него подобен вид признание прави и първият канцлер на обединена Германия Хелмут Кол: "Като ученик четях приключенските и пътеписни романи на Карл Май с нарастващ ентусиазъм към сюжетите под магията на оригиналните герои: вероятно си спомням Винету толкова ярко, защото бях впечатлен от приятелството му с белия ловец Олд Шетърхенд."

Водещият германски политик, който заемаше най-висшата длъжност в продължение на 16 години и успя да събори стената, разделяща страната му, цитира и откъс от един от тези романи: "Земята копнее за мир,

човечеството

копнее за мир

и историята вече не иска да записва актове на насилие и омраза, а по-скоро актове на любов". Това отговаряше на желанията, които имах, когато четях Карл Май по времето на Третия райх и Втората световна война."

Явно в немскоговорящите страни подобен род изказвания са се превърнали отдавна в традиция, защото и Алфред Гузенбауер, австрийски канцлер (2007 - 2008) в едно свое интервю казва: "Исках да бъда малко по-смел и за мен като момче героите на Карл Май предлагаха по-добри модели за идентификация".

Изграденият художествен образ на коренното население на Северна Америка като благородни диваци, с достойно поведение, които с малко думи, но с красноречиви действия излизат морални победители в борбата за запазване на своята идентичност, продължава да вдъхновява елита и на европейската политика. В тази връзка Жан-Клод Юнкер, министър-председател на Люксембург и предходен председател на Европейската комисия (2014 - 2019), който също е техен почитател, разказва, че е наследил от баща си пълната колекция от книгите на Карл Май и че също, както "индианците не познават болката, така и люксембургците имат усет за всяка измислица".

За някои може и да е изненадващо, но дори сегашната председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен не прави изключение и на въпроса: "Като малка мечтаехте ли да приличате на големи герои?", отговаря без колебание: "Винету. Той беше страхотен. Като дете мечтаех да бъда сестрата на Винету - Ншо-чи."

Ншо-чи (на езика на апачите: "Красива зора") е героиня на Карл Май. Тя е индианка от племето апачи и дъщеря на Инчу-Чуна. Описана е като много добра, ловка и смела, но за съжаление заедно с баща си е убита от бял бандит. Злодеят е преследван от брат Винету и неговия кръвен брат Олд Шетърхенд, но в крайна сметка загива от ръката на съдбата.

Макар да е

един от най-четените

писатели в света

вече повече от 100 години и книгите му са преведени на 46 езика в тираж от повече от 200 милиона екземпляра, Карл Май е почти непознат във Франция, Великобритания и САЩ. Тъй като, оказва се, никога не е бил на територията на Дивия запад (едва през 1908 г. писателят посещава само някои източни щати), описаните живот, култура и обичаи на коренните жители на Америка донякъде се различават от действителните. На това се дължи създадената в Европа сред многобройните читатели на тези увлекателни книги не напълно вярна представа за американските индианци, а и фактът, че в САЩ той не е особено популярен.

Това обаче изобщо не пречи и отвъд океана лидери да са повлияни от величието на индианската култура. Така например през 2009 г. Барак Обама отнесе доста критики, тъй като беше посочил индианския вожд Татанка Йотанка (Седящия бик), като

един от 13-те

най-велики американци

Тогавашният американски президент направи този жест в детската си книга "За теб пея: Писмо до дъщерите ми" ("Of Thee I Sing: A Letter to My Daughters"), завършена след като е избран, но излязла на пазара преди встъпването му в длъжност.

За някои американци отдаването на почит към индианския вожд наред с имената на такива признати икони като Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн, Алберт Айнщайн, д-р Мартин Лутър Кинг-младши и Нийл Армстронг беше пресилено. Но без да се смущава от критиците, Обама описа индианския герой като "сиукски знахар, който лекува разбити сърца и неспазени обещания". Вероятно с този акт президентът е подразнил и някои "патриоти", защото, както е известно, знаменитият предводител на сиуксите е убит в индиански резерват, докато организира протестен "танц на духовете". "Въпреки че беше хвърлен в затвора, духът му се рееше свободно в равнините и мъдростта му докосна поколенията", пише по този повод Обама.

Тогава уебсайтът на Fox News се сдобива с една история на USA Today за новата книга на Обама, фокусирана върху единствения потенциално противоречив ъгъл, и излиза със заглавие: "Обама възхвалява индианския вожд, който уби американски генерал". На всичкото отгоре, макар вождът наистина да е участвал в известната битка при Литъл Бигхорн, няма никакви доказателства, че Седящия бик наистина е убил ген. Джордж Армстронг Къстър.

Вероятно по тази причина от известния новинарски канал по-късно смениха заглавието на публикацията си на: "Обама хвали индианския вожд, който победи американски генерал". Разбира се, този скандал е поредната буря в чаша вода, свързана с коренното население на Америка.

По-интересното в случая е друго - засега

никой не е изследвал

този феномен подробно,

но изглежда наистина има някаква връзка между успешната кариера на множество лидери от ХХ и ХХI век и индианските романи. И може би трябва да се настроим за тази промяна - така както в миналото идеалът за политик е търсен в античната или ренесансовата литература, между героите на гении като Омир и Шекспир, сега е възможно да идва редът на Карл Май и Майн Рид да заемат техните места. Но дори и да не стане така, то трябва да признаем безспорните заслуги на тези автори, чиито романи са събудили желанието за четене у безброй млади хора.