С поздрава “Мили мои” започва турнето “Ах, тази Тони” в НДК

Може би изглеждам старомодна, но вярвам в приятелството и имам песни, посветени на него, казва прекрасната Тони Димитрова часове преди концерта си в зала 1

Българската Бони Тейлър, любимка на публиката, една от най-обичаните певици. Това не са дежурните клишета за популярен изпълнител, а искрено казано за всеки концерт или песен на Тони Димитрова.

С непринуденост, чар и талант вече 30 години момичето от Бургас с характерния пясък в гласа завладява публиката с всяка песен. А

с времето приятелите й се множат, но не от конюнктурна суета, а от истинско желание
да общуват с нея

Самата тя е показала, че държи много на приятелството.

"Може би изглеждам старомодна, но аз вярвам в приятелството и имам песни, посветени на него", казва Тони. Много често употребява думата "приятели", но за разлика от други изпълнители - никога към публиката.

"Не мога да изляза и да кажа: "Здравейте, приятели". Да, дошли са специално заради мен на концерт, за което безкрайно им благодаря, но не мога да се обърна към тях с "приятели". Все пак голяма част са непознати. Няма да е истинско. Приятелството е нещо сакрално", обяснява Тони.

За нея тази дума е натоварена със съдържание и смисъл, издържали проверката на времето през години на спадове и възходи.

Тони винаги излиза на сцената с "Мили мои". Така ще направи и тази вечер на концерта си в зала 1 на НДК, който е първият от турнето под надслов "Ах, тази Тони". С него ще обиколи 14 града.

Името е заимствано от мюзикъла "Ах, тази Мери" и веднага прави препратки към една от най-популярните песни - "Ах, морето", с която Тони проби на голямата сцена.

"Кой както иска да го тълкува, да го чувства, на мен много ми допада", обяснява обичаната певица. И добавя, че първоначалният замисъл бил турнето да се казва "Време за обичане", но вече било използвано от Михаил Белчев за негов концерт. Освен старите хитове, които публиката с удоволствие припява, репертоарът на Тони Димитрова включва и нови изпълнения.

На сцената отново ще постави неизменната пишеща машина

(преди да покори сцената, е работила като машинописка в общината в Бургас - б.а.), с която се появи на концерта на рождения си ден на 10 януари тази година, но е подготвила и други изненади.

"Имат театрален оттенък", казва Тони, не не разкрива подробности. Самята тя в последните години успешно се изявява и като актриса в трупата на бургаския театър "Адриана Будевска".

За Тони приятелите не са само тези, които са на масата . Те са много - знайни и незнайни, от различни краища на страната, та чак в Америка, с които понякога само веднъж в годината се чуват, но знае, че я обичат дълбоко и винаги може да разчита на тях.

Има специално обяснение и за предателите.

"Обикновено те са от най-близкото обкръжение. Има и такива, но са наистина много малко, не се побират даже на пръстите на едната ми ръка. Защото

малките хора не заемат много място в живота",

казва певицата. Безпогрешно разпознава ласкателите и логично не слага знак за равенство между тях и приятелите.

"Веднага усещам кога един човек е искрен. Не съм от тези хора, които обичат гръмките хвалебствия", допълва тя.

Приятелите й са десетки, но за първи път поименно и много искрено в спонтанния си неподправен стил тя ги изброява пред "24 часа".

1995-а рязко промени живота ми: срещнах Диомов, Ева и Гого

През 1995 г. в живота ми настъпи рязка промяна - срещнах Ева и Гого, Стефан Диомов, Стефан Маринов и Иван Ненков.

Дали бях достойна, достатъчно талантлива - не знам, но докато дишам, ще благодаря, защото този шанс, който ми дадоха, рядко се случва, почти като сбъдната приказка.  

Край с ресторантите! Не беше за вярване! Колко такива случаи знаете?!

Е, не че не се намират и "малохапи", които да ми напомнят за кръчмите, но не стигат доникъде. Аз помня!  

И до днес с моите Ева и Диомов се чуваме и виждаме често и те знаят, че моето рамо е и тяхно! А приятелството е това!

Съучениците от Сливен са моето чисто детство

Първите най-добри мои приятели и до днес са съучениците ми от Сливен! Много ги обичам всички! От много години се събирахме всяка година в Сливен и си изкарвахме много весело и с нетърпение чакаме следващата среща.

Те всички са толкова чисти и свестни хора, че в моето шантаво понякога ежедневие ми липсват с нормалността и добротата си.

Пандемията ни пръсна и прекъснахме за известно време, но временно. Бяха обявили срещата за 7 юни, но нямаше как да отида, защото ми беше ден за репетиции преди концерта.

Но съм си дала дума, че като ми мине този вихър от концерти, ще се кротна за ден-два в Сливен, при тях - при Пламен 1, Пламен 2, Пламен 3, Венета, Петя, Корни, и още, и още, те са моето прекрасно, чисто детство!

Янка - от първата чашка коняк и първата цигара.
Обещах си да не я губя

Янка, моята Янка Тончева, от апартамента срещу нас, когато станахме бургазлии. И първа моя приятелка - добра, честна, човечна, духовна.

Толкова неща сме си споделяли, смели сме се, крадяхме рози от алеята тогава пред химическия техникум в Бургас заедно с цялата тайфа от блока.

Първите цигари, първият коняк като по-големи, първите гаджета. Някак си стана така, че се разделихме - като напуснах блока преди 23 г., тя имаше деца, семейство, аз с дете, пътувания, песни, концерти.

Но тя, не аз (аз просто нямах време за нищо), тя продължи да ме обича, да не ме забравя и се чувствам виновна затова, че хем я обичам, хем няма кога да я видя.

Миналата година на концерта ми в Бургас в Летния театър между всички букети, кошници и какво ли не се появи една торбичка с коняк "Слънчев бряг".

Шашнах се - та аз не понасям коняк! Какво е това? И когато вкъщи отворих торбата, имаше картичка - "Помниш ли първия коняк и колко ни беше лошо след това", пишеше Янка.

Моята Янка! Обещала съм си да не я губя!

На Албена, Драго и Калев мога да звънна и сред нощ, те на мен - също

В живота много са ми важни, безценни, до болка важни моите Виктор Калев, Драго Драганов, Албена Михова, те нямат нужда от представяне.

Мога да им звънна по всяко време, те на мен - също, да си кажем всичко и да е само наше. В този сбъркан свят съм благословена с тях.

Гордея се с таланта им всеки път и съм щастлива, че съм избрана от тях!

Моята консерватория - тези от дните, когато пеех в ресторанти

В годините, когато пеех в ресторантите, имах приятелства и хора, към които до ден-днешен изпитвам огромна обич: Мария Чернаева, Владо Спасов - дует "Бургас", Наско Бончев, Руси Русев, Въката, Коцето Сариков, Ники Драгов, Емо Гръков, Христо Кожухаров, Соня и Стоян Вълеви.

Някои от тях ги няма вече, но другите знаят колко са ми специални. Всички тях наричам "моята консерватория".

Всяка година се събираме в определен от тях ден и те всеки път се изненадват, че аз отивам и не се надувам.

Господ прибра батко, но ми даде други братя - Аргирови

Не мога да се спра - че как без Братя Аргирови?! Те се появиха в много тежък за мен период! Дали оня горе реши да ме възмезди, не знам, но те са само 7 дни по-големи от батко. И са двама. Може би Господ разбра, че е бил жесток към мен, не знам, но нещо се случи между нас, и то е истинско и чисто. 

Веско Маринов - знам, че е верен приятел, Евгени Боянов - едно момче, което прави чудеса, Светльо Лобошки, Мими и Развигор, Силвия Кацарова, Милица Божинова, и още, и още! Дали е случайно, че в живота ми се появи Благо Солов? Не мисля! Господ е събирач!

Близките в Бургас ме търпят и намусена, и шумна, ту ме има, ту ме няма. Обичам ги

В Бургас не знам откъде да започна. От моя екип - Жоро Колибаров, Светльо Михайлов, Нивелин Мирков, Дидо Данаилов, Жоро Динев! Благодарна съм и ги обичам и знам, че те мен - също! Освен отбор и екип ние сме приятели.

В Бургас, в живота ми извън сцената имам моите Криси и Мишо Златеви - на празници сме заедно, ако не работя, в радости и тъга, дъщерите ни са също най-добри приятелки. Обичам ги!

Д-р Стайков и Тошко, Иван и Мила Крумови, Роси Чепова, Митко и Съни, Мими и Чочо, Тони Димчева, моята Марче - Мария Йовчева, Блага и Херберт, уникалната актриса Димитрина Тенева (с нея сме заедно и на сцената).

Като се замисля, че той - животът ми извън сцената, се върти около тези хора! И те ме търпят - ту ме има, ту ме няма! Весела, намусена, мълчалива, шумна - те ме знаят.

В Бургас няма начин да пропусна всички актьори и целия екип на любимия и единствен мой бургаски театър "Адриана Будевска"! Толкова ги обичам, толкова са ми скъпи, толкова съм им благодарна и знам, че те знаят и е взаимно!

Борето Чакринов винаги ще ми липсва, но съм му благодарна за крилете, които ми даде, и затова, че ме направи част от този толкова талантлив екип от фантастични хора и артисти! И приятели!

В живота ми има уникални хора - без да са известни

В моя живот има уникални хора, без да са известни -  от Асеновград семейство Ангел и Нина Ангелови - няма такива! В Чикаго - Татарови, колко искам да са тук,  до мен.

В Плевен - д-р Иво Духленски и семейство, толкова мъдър човек и приятел, в София - моите Петър Кирчев и Оги - те са ми чудо, семейство Вальо и Тони Колеви от Стара Загора - толкова добри хора, във Варна - Ники Бинев, когото много обичам! И още, и още!

И какво щеше да е, ако ги нямаше Жоро, Еми, Марина и Мути Вълканови!? Имах много скъпа дружчица в Силистра - Роси Никова, отиде си и живея със спомена за чист и искрен приятел, каквито рядко се раждат!