86 км подземни тунели крият енигмите на Светия престол. И за отвличането на Емануела Орланди, и за атентата срещу Йоан Павел II

Какво съдържа Ватиканският таен архив за атентата срещу папа Йоан Павел II, от чието извършване на 13 май 1981 г. се навършиха 43 години?

Бункерът на Светия престол съхранява ли секретни документи

за случая със загадъчното изчезване през 1983 г. на 15-годишната ватиканска гражданка Емануела Орланди? Пазят ли се свидетелства за българска следа в тези два казуса, които и до ден днешен са неразрешени?

На тези и други въпроси отговаря в мистериозен стил, който може да се интерпретира по различни начини, най-информираният човек във Ватикана. Става дума за монсиньор Серджо Пагано, който от 1997 г. е префект на Ватиканския таен архив. През 2019 г. папа Франциск промени името му на Ватикански апостолически архив, но въпреки това в много документи той фигурира още със старото си название ASV (Archivum Secretum Vaticanum). Мнозина определят монсиньор Пагано не за префект на архивите, а за Архива на Ватикана. Това е така, защото през последните десетилетия единствено през неговите ръце и очи са минали всички документи на "централата на европейското разузнаване". Така наричат Ватиканския архив, в чиито помещения от 1611 г., когато е създаден от папа Павел V, се съхраняват милиони секретни и строго секретни документи. Те се намират в подземията на Ватикана и линейната дължина на архива достига цели 86 км. В книга интервю с журналиста от в. "Кориере дела сера" Масимо Франко за пръв път изключително резервираният 75-годишен епископ Серджо Пагано открехна вратата към някои от най-заплетените мистерии от миналото.

В творбата с латинското наименование Secretum той хвърля светлина върху процеса срещу Галилео Галилей, мълчанието на папа Пий XII за Холокоста, ограбването на Tайния архив от войските на Наполеон, ватиканската шпионска мрежа и др.

"24 часа" попита монсеньор Пагано дали един ден, когато бъде разсекретена онази част от ватиканските архиви, която е свързана с периода на папа Йоан Павел II, ще станем свидетели на нова версия и прочит за атентата на Мехмет Али Агджа, различни от тези от съдебните зали?

"Мисля, че да. Става въпрос за документи, които все още не са виждани, защото ще бъдат отворени след повече от 50 години след смъртта на папа Йоан Павел II. Никой не знае какво точно има в тях". Според монсиньор Пагано през изминалите години не е имало искане към архива от страна на изследователи от бившите комунистически страни за информация около атентата. На представянето в Рим на книгата Secretum префектът на Ватиканския архив говори и за предполагаемата "българска следа" в отвличането на Емануела Орланди.

"В архивите нямаме нищо, което да е свързано с т.нар. досие за Емануела Орланди

Това, което има, се отнася до отзивите в пресата по случая."

Монсиньор Пагано смята, че "това бедно момиче е станало жертва на римските престъпни среди. Аз гледам много предавания, свързани със случая. По онова време са изчезнали и други момичета, може би изнасилени. Това е моето лично и скромно мнение. Накарали са папа Йоан Павел II да повярва, че може би са били замесени българите, но това не проличава никъде. Италианската полиция беше поставила под контрол ватиканските телефони и тази следа не се появи никъде. Има куп обвинения и обиди срещу Ватикана, регистрирани по линията, открита за събиране на информация от папа Йоан Павел II тогава.

На телефoните са били монахините от Ватикана, които са обиждани по всевъзможен начин. Но отвъд това няма нищо, и това е много странно. Сега папа Франциск реши, че със случая ще се занимае Ватиканският трибунал и аз съм изпълнен с доверие, че ще бъде достигнато до истината", допълва епископът.

"Какво мисля аз самият ли? Ако искате моята лична интерпретация по случая с горкото момиче, за което се вдигна толкова много шум - за мен е валидно онова, което казва писателят Алесандро Мандзони за монахинята от Монца (в романа си "Годениците"- бел.авт.), чийто труп, заровен в манастира, никой не може да открие, защото веднага се пуска слухът, че "е избягала, в Холандия е". И тук (в случая Емануела Орланди –бел.авт.) се пусна веднага слухът – живее във Ватикана – значи е във Ватикана! Но Мандзони казва навремето, че ако се беше копало по-близо - може би..."

Така Пагано завършва мистериозно думите си със своята версия за случая Орланди.

За книгата Secretum журналистът Масимо Франко и монсиньор Пагано работят от октомври 2022 до януари 2024 г. чрез

32 "тайни" срещи

Целта на префекта е и да опровергае някои от митовете и лъжите за тайния архив. Като например тази, че съхранявал черепите на марсианци или пък, че в него се пазело и златото на нацистите – този мит се родил след 1963 г. "И тази легенда е била превърната в роман – в една от онези псевдоисторически книги се казва не само, че сме криели златото на нацистите, ами дори и еврейския седемсвещник менора. Него Тит Флавий Веспасиан отнесъл от Храма в Йерусалим, след като го разрушил през 70 г. сл.Хр., за да накаже евреите, разбунтували се срещу Рим".

За мълчанието на папа Пий XII по отношение на Холокоста префектът на архива казва, че първите действия, целящи да представят в негативна светлина главата на Католическата църква, дошли от Москва. "Мълчанието на Пий XII е факт и мълчанието след войната е още по-тежко от онова по време на самия военен конфликт", разсъждава Пагано.

Друг мит за тайния архив, който епископът развенчава, е, че съхранявал гвоздеите от Светия кръст. "Представям си как Исус Христос е току-що свален от кръста, Йерусалим е преобърнат с главата надолу, и римляните, които търсят трупа на един "възкръснал"... И как някой отива да свали надписа на кръста, за да го скрие и предаде на някого. Това е като приказка за марсианци. Озадачава ме обаче, че продължават от време на време да искат от нас това копие - да го видят или поне да им дадем снимка, защото са убедени, че съществува!

Нямаме нито гвоздеи, нито реликви

Ако такива има, те са в базиликите "Свети Петър", "Санта Мария Маджоре" и др. Но и с реликвите трябва много да се внимава, защото по време на Кръстоносните походи от Йерусалим са идвали не само истински реликви, а и измислени неща, продавани като истински".

Когато през 2019 г. папа Франциск реши да смени името на Тайния архив с Ватикански апостолически, той аргументира това с нуждата да се преодолеят недоразуменията, свързани с термина "таен". Archivum Secretum е обозначение на латински със смисъл на частен архив на папата, а не със значение на "скрит и отреден за малцина". „Църквата не се страхува от историята, дори я обича и би искала да я обича още повече и по-добре, както я обича Бог", аргументира се папата.

"Единствено определени части от Ватиканския архив няма да могат никога да бъдат отворени и това е посочено със закон от 2005 г., издаден от свети Йоан Павел II. Остават секретни документите от конклавите, документите на папата и кардиналите, на епископските процеси, за позициите за персонала на Светия престол, за процесите, свързани с браковете, както и онези документи, които са изрично означени като секретни от Държавния секретариат", казва в книгата монсиньор Пагано. Според него никога няма да могат да станат обществено достояние резултатите от гласуванията по време на конклавите, а освен това

бюлетините за вотовете се горят,

така че в архива остават само крайните резултати за вота на кандидатите. Ватиканският таен архив се финансира открай време чрез дарения. Според Пагано преименуването на архива от таен в апостолически даже може да послужи като стимул за даренията от различни страни по света.

За пръв път в историята Ватиканският таен архив се отваря за изследователи в края на XIX век по времето на папа Лъв XIII.Това става десетилетия след опустошаването и отмъкването на огромна част от архива от войските на Наполеон. Папата тогава се решава на тази стъпка заради настояванията на много страни, които искат достъп до ватиканския архив, за да възстановят цели периоди от историята си. По онова време италианската държава е много млада и

нейният новосъздаден архив не е особено богат

Църквата се опасявала папският архив да не бъде интегриран вътре в италианския и да не бъде изнесен от Ватикана. Затова през януари 1881 г. Лъв XIII отваря архива си за изследователи. Той се затваря отново през Втората световна война, или след 1942 г.

Днес под ръководството на Пагано в архива работят около 60-ина души. От 2020 г. в Съединените щати е регистрирана фондацията Treasures of History, която служи за събирането на фондове за Ватиканския апостолически архив. Тя е съставена от американски прелати и миряни и чрез нея на практика днес се финансира архивът. Годишният му бюджет е колкото този на половин американски университет. Има и донори, които даряват само от време на време средства на архива. Всяка година той приема близо 1200 изследователи от цял свят с научна цел. През 2019 г. папа Франциск обяви разсекретяването на архивите за периода на Пий XII, който умира през 1958 г.