Политическата криза и предизвиканите от нея предсрочни избори ще струват на българската икономика около 1 млрд. лева. Освен това влизането в еврозоната вече изглежда по-вероятно да стане след близо две години - през 2026 г.

Това се казва в новата икономическа прогноза за Централна и Източна Европа на италианската финансова група "Уникредит". Документът е публичен и е насочен преди всичко към бизнеса, инвеститори и икономически анализатори в Европа и по света. Частта за България е на Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк".

Според него изборите на 9 юни ще доведат до същия разпокъсан парламент, "в който ще доминират проевропейски партии с по-добри шансове да съставят правителство". Павлов обаче прави уговорката, че ситуацията е много динамична и може да се промени значително в навечерието на гласуването. "Особено, ако се вземат предвид скандалите, съпроводили провалените преговори за правителство, което може да предизвика увеличение на протестния вот", анализира икономистът.

Заради политическата парализа "Уникредит" коригира прогнозата си за ръст на икономиката от ръст 3% на БВП, изчислен през януари, на 2, 5% в края на март. Прогнозата е, че България ще изгуби инвестиции заради нестабилността. Промяната в оценката за 2025 г. също е намалена от ръст от 3,3% в предишната тримесечна прогноза на 3, 25 от БВП сега.

"В допълнение, смятаме, че приемането на България в еврозоната ще бъде отложено за 2026 г., тъй като изисква стабилно правителство, работещо активно за стратегическите външни приоритети", допълва докладът.

В "Уникредит Булбанк" уточняват, че не се е засилил скептицизмът за покриването на Маастрихтските критерии за въвеждане на единната валута, а напротив - забавеният заради предсрочните избори растеж означава и по-ниска инфлация. Но изпълнението на стратегически приоритет за България не е работа за служебно правителство с мандат, ограничен до провеждането на изборите.

В прогнозата за 2024 г. изчислението на очаквания БВП е за 100.5 млрд. евро. Корекцията надолу от половин процент от БВП се равнява на малко над половин милиард евро (€0.5025 млрд.), или 1 милиард в левово измерение.

Според "Уникредит" политическата криза ще доведе до ново отлагане на важни инфраструктурни проекти и прилагането на реформи. В резултат България ще получи тази година само един транш по Плана за възстановяване.

Вероятно временно ще се забави и усвояването на евросредствата, защото кампанията за предсрочните избори оставя малко време за други приоритети, включително въвеждането на мерките, нужни за "отключване" на достъпа до фондовете на ЕС. Недовършеното преди изборите сливане на НАП и Национална агенция "Митници", както и отсъствието на стабилно правителство засилва вероятността от избягване плащането на данъци. И естествено това поставя под въпрос събирането на достатъчно приходи за бюджета.

Пролетната прогноза на банката за инфлацията при потребителските цени е понижена спрямо януари - до 3,1% тази година и 2,9% догодина. Роля за това играе поевтиняването на храните и енергията в световен план, както и забавянето в ръста на заплатите, особено в сектора на услугите. Въпреки прекъсването на вноса на руски нефт и вноса на по-скъп алтернативен петрол не се очаква значително поскъпване на горивата.

Очакванията за емитиране на държавен дълг са за €4.75 млрд. на външни пазари на еврооблигаци и само 500 млн. лв на вътрешния пазар. Това е най-вероятно да се случи в края на 2024 г., когато би трябвало цената на такъв дълг да е по-ниска поради работещо редовно правителство, т.е. намаляване след юнските избори на риска от политическата нестабилност.