Харпунджията Венцислав Пантов е единственият преживял такъв удар във водата и останал жив. Всички други жертви ги карат в затворен чувал, обясняват лекари

На 15 октомври около 12 часа на обяд 39-годишният Венцислав Пантов заедно с няколко свои приятели отишъл в местността Фичоза край Варна, за да се гмурка. От миналото лято се занимавал с харпунджийство в свободното си време. Приятелите му обаче отишли да обядват, а той влязъл във водата, на около 60 м от брега. Около него имало рибари с малки лодки. Районът, до 500 м навътре в морето, е специално предназначен за различни водни спортове – уиндсърф, гмуркане, ловене на риба с малки лодки, обучение на деца и др. Там нямат право да влизат яхти или по-големи лодки. Именно затова Венцислав не предполага, че само след час и половина ще се срещне със смъртта, но по чудо ще остане жив.

„Влязох във водата напълно обезопасен. Оказа се, че съм спазил всички изисквания по закон – споделя той пред „24 часа – 168 истории". - Наложи ми се и с него да се запозная. Влязох с оранжев буй с флагче – 80 на 30 см (надуваемо съоръжение, което показва, че там има човек, който се гмурка – бел. ред.). Нямаше никакво вълнение. Намирах се в зона, разрешена за гмуркане, влязох на 60 м от брега. Имах и въже, вързано за мен, скъсено на дистанцията, на която се гмуркам – на 3 м дълбочина. Бях влязъл в 12 часа на обяд, стана около 13,30 часа, но риба нямаше. Имаше рибари с малки, надуваеми лодки, които ловяха чернокоп. Проведох разговор с рибар наблизо, който обясни, че се прибира. Аз му казах, че влизам за последно и след това и аз си тръгвам."

Харпунджията се гмурнал за малко, но след като видял, че няма риба, излязъл при буя си.

„Показах главата си над водата и в този момент ме удари нос на лодка

– шокиран, разказва Пантов. - Тя не трябваше да е там и не беше около мен, когато се гмурнах. Тоест тя е дошла на скорост отнякъде. Това плавателно средство няма право да е при този риф. Забранено е за лодки на това място. Те имат отделен коридор, откъдето влизат и излизат. Може да има деца, които нямат изискване да имат буйове, чрез които ги забелязват отдалеч. Когато лодката удари главата ми, ми падна маската. Лицето ми не се нарани, но това беше сериозно, защото вече не можех да дишам. Бях в опасност. Повлече ме под нея, а аз се опитах да се измъкна настрани Тогава обаче ме закачи витлото на лодката. Представете си, че бъркате в метален вентилатор, който се движи. Хвана ми лявата ръка, рамото, ключицата, лопатката, ребрата. Последно удари крака ми и ме прати на дъното. Получих 7 удара от перката. Заболя ме силно. И моментално потънах много бързо надолу . Болката ме скова, а бях и с колани с тежести на кръста. В един момент се осъзнах, откачих колана с тежестите, направих два ритника с плавниците и излязох на повърхността, за да си поема въздух. Дясната ми ръка се оказа здрава. Започнах да махам на рибаря, с когото говорих, преди да се гмурна. Той беше на около 20 м от мен. Бе видял какво се случва и се развика по тях: „Не видяхте ли какво направихте?!

Убихте човек! Върнете се! Спрете!".

Лодката обаче не спря. Направи полукръг, обратен завой и тръгна към Варна. Беше се насочила към Бургас. Тогава осъзнах, че няма да спре и затова се опитах да запомня имената и номера. След това рибарят ме извика да се придвижа към него, но му обясних, че не мога да плувам. Този човек скочи във водата с дрехите, без екип или нещо подобно. Нямаше нищо за спасяване. Обърнах се по гръб и се опитах с краката да се придвижа. Със здравата ръка държах наранената, но усещах, че нещо не е наред. Не можех да дишам. Някак стигнах до него и му казах да ми отвори неопрена, за да започна да дишам, но той ми отговори: „Не е от неопрена".

Рибарят хванал Венцислав, но не могъл да го качи на лодката. Тя била доста малка, а той прекалено едър – 1,95 м висок, тежащ 130 кг.

„По някакъв начин ме притисна към лодката и ме изкара на брега – спомня си Венцислав. През цялото време ме питаше как съм. Това бяха около две минути. Междувременно хората на плажа бяха видели какво се случва и бяха извикали 112. Те обаче им бяха отговорили, че е по-добре някой да ме закара в спешното или поне да ме изкарат от Фичоза, защото ще загубят много време, докато ме открият в тази местност. Човекът, който ми свали неопрена, от който липсваха парчета, каза, че

всичко вътре е в кръв.

Никой обаче не можеше да прецени точно откъде тече кръвта. На брега случайно имаше трима доктори, които веднага се притекоха на помощ. Те ми тампонираха раната с хавлия и я превързаха. Оставих цялото си оборудване в един сак на хора, които не познавам. Едната жена беше медицинска сестра. Тя ме закара до болницата, защото каза, че трябва да ме зашият. Имах страшни болки. Лекарката, която ме прие, беше шокирана. Каза, че такова нещо вижда за първи път, защото всички останали жертви от подобни инциденти са пристигали в чували. Каза ми, че е помогнало, че съм по-едър."

Лекарите промиват раните му и го зашиват и той се прибира вкъщи за долекуване. Всички, които го преглеждат, му признават, че случаят му е истинско чудо. Пантов извадил повече от истински късмет. Смята, че вероятно някаква Божия сила го е спасила, защото обикновено перката на лодката нарязва човека на парчета и го праща на дъното завинаги.

„От 30 г. се занимавам с бойно самбо и джудо. Бой съм ял по всякакви състезания,

ритали са ме, удряли са ме, но такова нещо никога не съм усещал

– категоричен е харпунджията. - Все едно те е блъснал влак. Прасецът беше последната част, през която мина перката. Той не посиня, но изключително много ме болеше. Имах крампи и схващания. Но основната роля за спасяването ми изиграха медицинските лица на плажа, които ми оказаха първа помощ. Много искам да им благодаря, но не ги познавам и все още не мога да ги намеря. В болницата ме зашиха, но не останах заради ковид. Пълно беше с болни от вируса, с хора с пневмонии и предвид как ме боляха дробовете и далакът, само това ми липсваше да лепна и ковид."

Ден след инцидента Пантов си вади медицинско, с което да подаде жалба и да потърси справедливост за случилото се.

„Болките бяха нечовешки – посочва 39-годишният мъж. - Имам 4 наранени ребра и меки тъкани. Открита фрактура, зашита на предмишницата - там е минала перката. От всички травми не съм могъл да дишам. Първите дни не можех да спя, да се завъртя, да легна, да седна, а не дай си боже да кихна. По-добре да ми оперират нещо. След случилото се с мен се свързаха страшно много хора във фейсбук, които ми снимаха лодката и ми пишеха: „Ако я търсиш, намира се еди-къде си". Според хора, били около мястото, на което е паркирана лодката, на 17-ата минута тя е изкарана на брега и са отстранени имената по борда и е била пребоядисана. Имам снимка от този момент, която ви предоставих.

Вероятно са смятали, че са ме убили.

Тя имаше регистрационен номер Vn 92 00 и пишеше отстрани „Магдалена" с печатни букви, а отзад същото име, но с ръкописни букви. Когато ме извадиха на брега, казах всичко това на медицинската сестра, за да го запише и да не го забравя. С всичко това отидох в Дирекция „Морска администрация" Варна, която е като КАТ, но за морето. Там подадох жалба. Върнаха ми отговор, че извършителят е намерен, веднага е извикан за разпит. Нямат право да ми кажат какво е казал, но само ми подхвърлиха, че не ме е видял, а след това е оказал помощ и ме е спасил. Бил е на една каса бира и е решил, че трябва да мине през буя ми, защото му е било интересно. Съответно ми казаха, че са длъжни да докладват случая на прокуратурата, като моите и неговите показания са дадени на наблюдаващ прокурор и вече той ще реши какво ще се случи. Отделно аз подадох жалба директно в сайта на Районната прокуратура във Варна. Към описанието на случилото се прикачих снимки на медицинското, входящия номер от „Морска администрация" и снимка на лодката."

Екипът ни отправи въпроси към Дирекция „Морска администрация" и Районната прокуратура във Варна. От първата институция ни увериха, че ще ни се обадят, за да дадат информация по случая, но това не се случи до редакционното затваряне на броя. От прокуратурата ни изпратиха официално писмо, в което обясниха, че на 18.10.2023 г. при тях е постъпила жалба от Венцислав Пантов, в която се описва този инцидент.

„На 23.10.2023 г. прокурор при РП – Варна, е разпоредил проверка по случая, със срок 1 месец", пише още в писмото.

„Институциите не знаят как да процедират – категоричен е Пантов. - Патологът, който ми извади медицинско, ми каза: „Слушай ме, момче. Каквото и да правиш, курбан трябва да направиш.

Ти си единственият човек, при който лодка минава през него с мотора, с перката, и ми идва на крака.

Всички ми ги носят размазани и то след два дни търсене." Каза ми за случая в Бяла от миналата година. 2 дни са търсили трупа. Човекът е имал над 100 разреза. Проблемът е, че тези хора ги пишат удавени, а не смазани от лодка. Известно време водят разследване, но се прекратява заради неизвестен извършител. Според статистиката, миналата година трима са починали, прегазени от лодка, но официално се водят удавени. Затова си мисля, че случаят ми ще се потули. Когато ми приеха жалбата в „Морска администрация", ме питаха: „Ти знаеш ли срещу кого скачаш?" Обясних, че нямам искания срещу този човек. Не искам да му спират лодката от движение или да му взема 20 хил. лв. или къщата. Нищо не съм предявил. Никакъв финансов или материален интерес нямам към него. Искам да знам защо го направи. Защо реши да ми мине през буя. Да го прегази. Който и да е, трябва да си понесе отговорността. Опитах се да им обясня следното нещо: ако те чукнат или блъснат и паднеш от колелото на улицата и получиш същите травми, ставаш, отупваш се и отиваш в болницата. А във водата те блъскат, потъваш и мачът приключва. Не съумееш ли по някакъв начин да запазиш самообладание и някой да ти помогне... край. Искам да намеря този рибар, който ме спаси, и да му благодаря, защото лодката мина през мен, премаза ме и дори не се върна да види дали съм жив. На негово място щях да се върна, да помогна, да се извиня. Все пак щеше да е нещо."

Венцислав Пантов се надява, че институциите ще си свършат работата и ще накажат виновника за случилото се. Въпреки това дълбоко в себе си се съмнява, че ще получи така желаната справедливост, защото „не знае срещу кого скача"...