Пожарникарят във властта е Денков, не Борисов
- Да, това е правителството, което опозицията реши да бутне с вот на недоверие най-бързо
- Това е първото ротационно правителство на нещо все още необяснимо, наречено (не)коалиция
- Това е и правителството, което наследи горещи проблеми и конфликти - миньори, зърнари, пътни проекти, Шенген
Освен че е първото ротационно правителство в историята, правителството на Николай Денков и Мария Габриел влиза в историята и с най-бързия вот на недоверие. Един ден след като кабинетът направи 4 месеца във властта, парламентът се събира извънредно, за да обсъжда първия вот на недоверие срещу него.
Половин месец повече преди първо обсъждане на вот на недоверие издържа дори правителството на Пламен Орешарски. Единственият, който е изкарвал над година, преди опозицията да скочи да му сваля правителството, пък е човекът, на когото Денков разчита, за да му излезе математиката - Бойко Борисов.
С какво обаче правителството на Николай Денков си заслужи толкова скоростен вот на недоверие?
Официалният мотив на вносителите от “Възраждане”, БСП и ИТН е енергийната политика, като фокусът е върху протестите на миньори и енергетици, които втора седмица блокират магистрала “Тракия”.
Според самия Денков обаче вотът е с чисто предизборни цели. А неговото правителство непрекъснато трябва да гаси пожари, изникнали заради тежкото наследство, което кабинетът му получи от служебните министри на президента Румен Радев начело с Гълъб Донев.
“От първия ден се налага да гасим пожари в повечето от министерствата. В някои от случаите става въпрос за очевидни управленски грешки”, коментира Денков наследството, което завари от служебното правителство, назначено от Румен Радев.
Териториалните планове за справедлив преход,
които регламентират какво ще се случва във въглищните райони, са един от тези пожари, оставени на Денков/Габриел от правителството на Гълъб Донев.
И от кабинетите преди него, включително последния на Бойко Борисов и този на Кирил Петков. Правителството на Донев обаче не само не направи нищо по внасянето на плановете в Брюксел, а дори
предпочете да изгуби 100 млн. лв. от възможното европейско финансиране, но да не се занимава с темата
Денков бе принуден да изпрати плановете в последния възможен момент - 30 септември, а само ден по-рано свика извънредно заседание на правителството, за да бъдат одобрени. Ден след това миньорите излязоха на магистралите, последваха преговори с активното участие на Делян Пеевски от ДПС, а накрая миньорите пак не харесаха договореното между техните синдикати и правителството споразумение от 6 точки.
Миньори и енергетици бяха лъгани години, че всичко може да продължи както досега, но не може. Неслучайно Китай е най-големият производител на фотоволтаици, промените се случват оттам. Затова е важно и ясно да се разбере - промените ще се случат, тези териториални планове всъщност помагат на тях да се адаптират по-добре към тези промени, подчерта смисъла на иначе непопулярния ход Денков.
Истинският проблем е, че тези решения не са обяснявани на хората,
на тях им е обещавано нещо, което не може да се случи,
и те сега са искрено изненадани. Това е все едно да държите един телефон, който е все още с шайба, а от другата страна да са мобилните телефони и да кажете - сега недейте да ползвате мобилните, защото още имаме старите. Ясно е, че ще има преход и този преход трябва да стане с грижа за хората, това е, което се опитваме да направим, настоя премиерът.
Неслучайно Денков видя в продължаващите протести политическа кампания за местните избори, особено в Старозагорска област.
Което донякъде обяснява и защо миньорите отказаха дори обезщетенията от 36 работни заплати, както и възможността за преквалифициране. Не харесаха и създаването на специална държавна фирма, която да ги назначи на работа, за да рекултивират унищожените от мините и тецовете терени. Въпреки че това предприятие се създава именно по предложение на синдикатите, за да се гарантира възможно най-бърза заетост на миньорите. Дори уверенията, че тецове няма да се закриват административно, но в един момент те няма да могат да продават прекалено скъпия си ток, не бяха чути.
Докато се търсят политически дивиденти от ситуацията, както е с вота на недоверие, както е с кметската кампания за Старозагорския регион и някои други региони, всеки ще гледа да вдигне напрежението, когато няма какво друго да предложи на хората. Като нямате позитивни идеи, опитвате това - да плашите хората, обърна се Денков към противниците на кабинета си.
Нереформираният земеделски сектор
и популистката забрана за внос на украинско зърно, наложена от служебното правителство на Гълъб Донев, пък в момента звучат като репетиция за миньорските протести.
Именно след като правителството и парламентът решиха България повече да не поддържа забраната, защото заводите за олио остават без суровина, зърнопроизводителите изкараха комбайните си на магистралите.
Проблемът със зърнопроизводителите обаче реално е наследен от повече години. И неведнъж други аграрни сектори сигнализират за системен проблем и толериране на зърнопроизводството с огромни субсидии и протекционизъм. Силното лоби на т.нар. зърнена мафия според мнозина е причината за бавното, но безвъзвратно унищожение на традиционни за България подсектори като овощарството, зеленчукопроизводството, животновъдството, пчеларството и пр.
“След 30 години смазване на сектор “Плодове и зеленчуци” вече може би имаме светлина в тунела.” Това каза пред медиите веднага след срещата с кабинета член на преговарящия екип на протестиращите земеделци.
Кабинетът “Денков” успя да обърне “кризата на зърнарите”
в повод да договори с целия сектор напредък по два от основните си приоритети - справяне с инфлацията и изграждане на устойчиво земеделие за качествена българска храна.
Обществени поръчки за пътни ремонти, зациклили 3 години,
са следващият пожар от служебния кабинет, който на Денков му се наложи да гаси. Този проблем бе завещан още от разправиите на Кирил Петков като премиер с тогавашния регионален министър Гроздан Караджов. А в първия си ден на власт сегашното правителство завари обществени поръчки за милиарди за ремонт на пътища, дадени в последния момент от кабинета на Гълъб Донев. Как точно това се случи светкавично, Румен Радев запази мълчание и не се чу да критикува своя служебен премиер за порочни практики.
Самият Денков преди дни похвали регионалния си министър Андрей Цеков, че е намерил решение за инхаус договорите, които от три години блокират строителството на “Хемус”, тези за свлачищата и за текущите ремонти. Като общата им стойност е почти 8 милиарда лева.
За ремонтите още с встъпването си в длъжност министърът поръча одит, който доказа незаконните механизми на възлагане и неефективното разходване на публичните средства.
Малко след това по негово нареждане АПИ прекрати обявени през февруари опорочени обществени поръчки за текущ ремонт и поддръжка и пусна нови. Те бяха обявени с прозрачен и ясен критерий, който не позволява разпределяне на парите между “наши” и “ваши” фирми с нагаждане на условията по тях.
Новите търгове са за 18 месеца, за 860 млн. лв. без ДДС, с основен критерий най-ниска цена. В процедурата фирмите ще се състезават в реална конкурентна среда и ще трябва да предложат най-доброто съотношение цена - качество.
Преговорите с Австрия и Нидерландия за Шенген
също бяха оставени недовършени от министрите на Румен Радев. Въпреки похвалите от страна на президента как се е разбрал за решение през октомври и последвалите настойчиви призиви Денков да отиде да се моли във Виена. Въпреки че вероятно е знаел за отдавна готвената премиерска визита там.
Случайно или не, именно при този кабинет ЕК най-сетне официално обяви, че прекратява мониторинга върху правосъдната система на България. И че страната ни е изпълнила всички изисквания за борба с корупцията и организираната престъпност. Така бе отнет мотивът на Нидерландия за вето, въпреки че предизборно от Хага настояват за още една проверка. Оттук нататък всякакво блокиране лесно може да бъде обяснено с вътрешнополитически мотиви. А преди ден Денков предупреди, че и на Австрия ще е трудно да наложи вето, без да даде подробни обяснения защо го прави. Особено след като от началото на годината българските гранични полицаи са предотвратили над 131 000 опита на незаконни имигранти да влязат нелегално на територията на България, което е с 49% повече в сравнение със същия период на миналата година.
Либерализацията на енергийния пазар
е друг от пожарите, който на Денков му се налага да гаси.
Парламентът прие на първо четене промените в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. Темата вече се експлоатира от опозицията. БСП, “Възраждане” и “Има такъв народ” използват повода да плашат популистки хората със скокове в цените на тока.
Има механизми, които няма да позволят поскъпване на тока. Цената е фиксирана до средата на 2024 г., а след това
механизмите няма да позволят поскъпване с повече от 1 до 2%
След това, като изтече срокът от 2026 г., отново имаме механизми, които позволяват да се компенсират потребителите, подобно на това, което ползваме за бизнеса в момента. В същото време трябва да създадем конкуренция между производителите и разпространителите на ток. Системата ще е много подобна на това, което има с мобилните оператори - ако ви устройва, си оставате при вашия, ако намирате някой, който ви предлага по-евтина услуга, може да се прехвърлите, обясни обаче Денков. С измененията в Закона за енергетиката се прекратява ролята на обществения доставчик НЕК и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. Дори когато цената на тока за домакинствата започне да се определя на пазарен принцип, тя ще продължи да бъде регулирана от държавата, така че хората да бъдат защитени от резки скокове, инфлационни сътресения и други явления, които могат да повлияят негативно на цената на тока. Битовите потребители няма да бъдат длъжни да сменят доставчика си, но вече няма да бъдат заложници на монопол по географски причини, а ще могат да избират на базата на оферти, изготвени и поддържани от КЕВР.
Не на последно място, на кабинета “Денков” след местните избори
ще му се наложи да влезе в разправия и с ресторантьорите
Причината - предстоящото връщане на 20% ДДС, или изсветляване на сектора до такава степен, че да стане по-изгодно на държавната хазна да остави ДДС 9%. Тази битка обаче предстои за след местните избори, когато правителството вкара бюджет 2024 в парламента.