И по-богат не съм. Но съм амбициран да използвам опита си в Сметната палата и да се случат много неща, казва председателят на одитното ведомство и бивш премиер в интервю пред РУМЯНА ДЕНЧЕВА за "24 часа"

Още акценти: 

• Резултатите от двата мандата са видими, политически говорения не са моя тема
• Щастлив съм от влизането в Шенген, освобождаването на моряците ни, реакцията ни при конфликта в Ливан
• Казус с моето връщане на предишния пост няма. Има конституционалисти, да се произнесат

- Върнахте се в Сметната палата, г-н Главчев. Опозицията твърди, че нямате право да заемете пак този пост. Има ли казус и той заради съвместяването и с поста външен министър ли е?

- На мястото си в Сметната палата съм, изцяло концентриран в задачите, които предстоят. Амбициран съм да се случат много неща, използвам опита си да се оптимизират процеси в административната и одитната дейност. Ние проверяваме как се харчат обществени пари, което ни задължава да сме изрядни. 

За мен казус по темата за връщането ми няма, има достатъчно конституционалисти, които да се произнесат компетентно по този въпрос. Някои политически сили търсят с какво да се отклонява вниманието от важните за хората теми. Бях служебен премиер съгласно измененията в конституцията, а точно на политическите партии, автори на тези промени, сега не им харесват. Искам да предупредя, че след множество публично изнесени неверни твърдения и внушения, които накърняват името и репутацията ми, ще предприема правни действия срещу изреклите ги, като заведа искове за претърпени неимуществени вреди.

По отношение на факта, че бях и външен министър през първия си мандат като служебен премиер, ще отбележа, че не съм получавал заплата. Поех политическа отговорност за този пост, за да оглавя екип, пред който предстоеше да свърши много задачи – приемане в Шенген, работата по освобождаването на моряците от “Галакси” и други. Резултатите са видими и безспорни, всички останали политически говорения не са моя тема.  

- Защо  се твърди, че сте зависим от Пеевски, а преди това и от Борисов? Заради назначенията в МВР,   на областни управители или какви са основанията  за това?

- Отново трябва да коментирам изказвания на политически сили, което няма да направя. Не и сега, като председател на Сметната палата. Имаше изслушване в парламента по този въпрос, тогава съм отговорил. Пълната отговорност за решенията носех аз като служебен министър-председател и Министерският съвет като колективен орган. Работихме, като стриктно спазвахме конституцията и законите. 

Когато съм предлагал министри и областни управители, съм се ръководел изцяло от техните професионални качества. За заместник областните управители получавах предложения от самите областни управители, което смятам, че е и най-правилно и логично.

- А имало ли е телефонни обаждания с искания, наставления и от кого?

- Като  министър-председател ми звъняха хора от всички политически партии с различни проблеми и въпроси. Не съм отказвал срещи или разговор с депутат. За 10 месеца почти нямам неотговорен въпрос и питане в НС, непроведено изслушване и участвах в почти всеки блицконтрол.

Например в 50-ото народно събрание нашето правителство е имало 33 редовни и 2 извънредни заседания с обща продължителност 172 часа и 45 мин. 50 на сто от пленарното време е било за парламентарни изслушвания - изключителна прозрачност и отчетност на нашата работа.

Вдигах телефона на хора от всякакви партии, като съм се ръководел от принципа, че всичко е важно и трябва да реагираме. Нямам намерение да се обяснявам повече по темата. Всичко, което е направило ръководеното от мен правителство и в двата мандата, е публично, прозрачно и съгласно конституцията и законите на страната. Атаките на тази тема са политически шум.  

- Разкажете за усилията  на служебното правителство за освобождаването на нашите моряци.

- Първо да кажа, че съм много щастлив от развръзката на този случай – много хора положиха огромни усилия, дискретно, но последователно да доведат нещата до успешен край. Още в първия мандат започнахме интензивно да работим. Заварихме разпокъсани усилия на отделни ведомства, затова първата задача беше да координираме усилията на всички институции.

Веднага бяха установени връзки с държавите, имащи посредническа роля в мирните преговори в Близкия изток.   На два пъти заместник-министри на външните работи бяха в Оман, където осъществиха ценен контакт с държавата, която изигра решаваща роля в освобождаването на българските моряци и на която сме изключително благодарни. Бяха добре дошли усилията на всеки, който успя да допринесе за успешния край на тази акция, тук е моментът да спомена и ролята на г-жа Елена Йончева, която също се включи. През цялото време лично поддържах контакт с роднини на моряците и доколкото бе възможно, ги информирах за действията и усилията на българската държава. 

По същия начин правителството подходи и при изключително успешната ни акция по евакуирането на нашите сънародници от Ливан. Бяха осъществени два полета на правителствения оператор и  стриктна координация между българските институции и с правителствата на партньорски държави.  Това бе един от най-емоционалните ми моменти – когато посрещнахме българските граждани на летището. 

- Защо отказахте да подпишете споразумение с Украйна, ако парламентът не се произнесе?

- Най-правилното решение беше служебно правителство, което завършваше своя мандат, да иска парламентарна подкрепа за дългосрочни ангажименти в геополитически аспект. Споразумението ангажираше страната за доста дълго време. Геополитическата обстановка е динамична и най-логичното нещо беше вече заработилият парламент да даде мнението си по това споразумение. Служебните правителства имат ограничени правомощия и за мен не беше редно да обвържат държавата с изпълнение на дългосрочни ангажименти. През цялото време в работата си се ръководех от този принцип. 

- Темата за финансите на държавата набира скорост. Какво заварихте и какво оставяте? 

- Заварихме бюджет, съставен от неверни допускания и ускоряващ тенденция за нарушаване на фискалната дисциплина. Положихме усилия и успяхме да постигнем 3% дефицит на касова и начислена основа. Без нашите усилия  той щеше да бъде доста по-висок. Погледнах данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 декември 2024 г., вижда се, че съпоставено с предходната година, данъчните приходи нарастват с около 6 млрд. лв., подобрена е събираемостта,  смятам, че резултатите на правителството в тази посока са видими.   

- Защо внесохте нов бюджет въпреки сигналите, че няма да бъде приет? 

- Смятам, че най-редното и в изпълнение на закона решение беше да внесем бюджет. Изпълнихме законовия си ангажимент. 

- Решенията ви за финансиране  на някои общини родиха спекулации, защото били нечии. Как ще им отговорите? 

- Всички средства за общински и национални проекти през 2024 г. се разходват по реда на Закона за държавния бюджет. Ако се запази общият ред за инвестиционната програма за общините, то средствата и през 2025 г. ще се разходват по ред и условия, напълно равнопоставени за всички.

Решенията за одобряване на финансиране на проекти по инфструктурата на общини са планирани по реда на Закона за публичните финанси и Закона за държавния бюджет и ще се предоставят след приключили процедури за обществени поръчки и сключени договори с изпълнители. Ако трябва да го кажем по-простичко, това са заявления за намерения, а не изплатени пари. Разглеждали сме подадени искания от общини по съответния ред, а не на партиен принцип. 

- Влязохме в Шенген, но май се отдалечихме от еврозоната.  Защо?

- Влизането в Шенген е исторически момент за България. Нашият служебен кабинет работи целенасочено по темата, както и предходните правителства. Финансовият ефект за държавата се изчислява на около 1,6 млрд. лв. годишно. Координирахме усилията на всички институции, за да доведем до успех влизането в Шенген.

По време на служебния кабинет беше потвърден консенсусът в парламента за бързо присъединяване към еврозоната. Имахме готовност да подадем искане за извънреден доклад при изпълнение на критерия за инфлация, което при определени допускания стана валидно след средата на януари.  Внесеният от нас бюджет отговаряше и на критерия за дефицит и дълг за 2025 г., при условие че беше приет без промени в парламента, както и без отричане на предложените от нас фискални мерки. Няма как да проверим на практика дали нашият проект е реалистичен, тъй като няма да го изпълняваме ние като екип.

- Един важен проект, този за детска болница, остана да буксува.  Частни интереси ли го спъват?

- Категорично искам да опровергая подобни твърдения. Здравето на българските деца трябва да бъде върховен приоритет на всички, затова лично се ангажирах да следя как върви изграждането. Нашият екип преодоля огромен застой - теренът бе разчистен, положихме усилия да ускорим всички процедури по изграждането на болницата. Строителството на национална детска болница бе един от приоритетите на служебните ни правителства, работата по който не спря до последния момент на нашия мандат, когато МРРБ издаде визата за проектиране.

- Кои решения бяха взети най-трудно и защо се оказа така?

- Мандатът беше тежък. Трябваше да нося отговорност персонално за много решения. В трудната обстановка без политически гръб съм удовлетворен, смятам и моите колеги, че свършихме много работа, от която пряката полза се вижда – приемането в Шенген, ускоряването на изграждането на детската болница, светкавичната ни реакция да върнем живи и здрави българите от Ливан и др. Сигурно някои решения не са били дотам правилни, други е можело да се реализират по-бързо или по-ефективно. Сега има редовен кабинет, с голяма парламентарна подкрепа и има всички предпоставки държавното управление да тръгне на още по-високи обороти. Подхождал съм добронамерено към всички, проявявал съм твърдост, където трябва, и диалогичност в други случаи. Важното е, че работихме прозрачно и всичко свършено е видимо. 

- Как си отивате от поста служебен премиер – по-богат, по-мъдър,  уморен?

- Тръгвам си с усещането за добре свършена работа. По-мъдър, уморен, разочарован - твърде мелодраматично звучи за прагматичен човек като мен. По-богат не съм - нито в прекия, нито в преносния смисъл.  Наистина направих съвестно каквото можах в отредената ми от промените в конституцията роля. 

- Когато поехте поста,  ви попитах – как шефът на Сметната палата Главчев ще провери служебния премиер Главчев, когато дойде време за одит на МС. Тогава обещахте отговор, дайте го сега.

- Този отговор е много лесен. И преди промените в конституцията има предвидени случаи, в които член на колективния орган на Сметна палата не участва в гласуванията. И в момента член например от Добрич не участва в гласуване на одитни доклади от региона. Самите одити не се извършват от членовете на палатата, а от одитни екипи, които спазват професионалните стандарти за обективност и независимост. По закон одитните дирекции са във функциите на заместник-председателите. Категорично Димитър Главчев няма как да проверява себе си.