Арестуван е на гръцката граница на прибиране за България на 6 декември 2022 г., обвинен е, че изнася военни чипове за Русия

Обвиненията срещу него са повдигнати през 2020 г. На 8 март 2021 г. Интерпол пуска заповедта за задържането му

Пластините, за които е подведен под отговорност, се намират в офиса му в София, но властите не искат да ги проверят

3 министерства си прехвърлят топката за случая, но не могат да защитят българина

Незаконен износ за Русия на полупроводникови пластини, измисляне на конспиративна схема, за да се заобиколят санкциите на САЩ срещу Русия, измама на американското правителство и пране на пари. Това са четирите обвинения срещу Милан Димитров – българин, който е задържан в края на миналата година на гръцката граница по заповед на Интерпол. Три от четирите обвинения са повдигнати и срещу баща му Димитър Димитров, но той не е задържан, нито търсен от полицията.

От 6 декември 2022 г. Милан е в затвор “Диавата” в Солун, където се гледа и делото му за екстрадиция, което на първа инстанция реши той да бъде прехвърлен в САЩ. Адвокатите му обжалват решението.

Чакат Върховния съд в Солун да се произнесе на втора инстанция

на 1 септември. Ако бъде съден в Америка и признат за виновен по всичките обвинения, го заплашват 4 по 20 години затвор.

Фирмата, чрез която е подведен под отговорност, е Multi Technology Integration Group (МТИГ). Тя функционира от 2014 г., а Димитров работи в нея на трудов договор от 26 юли 2018 г. Основана е от Марияна Гаргова, приятелката на Милан, с която живеят без брак. До ден днешен тя е едноличен собственик и управител на дружеството. Гаргова обаче не е обвинена в нищо. От официалния сайт на МТИГ ЕООД става ясно, че дейността й е свързана с микроелектронни модули и системи в корпус на базата на готови полупроводникови кристали.

Семейството на Милан Димитров смятало, че той веднага ще бъде пуснат на свобода, защото до този момент по делото не са представени абсолютно никакви доказателства от американското правителство за вината му. След одобряването на екстрадицията му в САЩ обаче, те почти изгубили надежда. Екипът ни се срещна с брата на Милан - Александър Димитров и с баща му Димитър.

“Всичко започна на 19 декември 2020 г.,

когато два български онлайн сайта публикуваха преведена новина от “Дойче Веле” – обяснява пред “24 часа – 168 истории” Александър Димитров. - В нея пишеше, че властите в САЩ са разкрили нарушение на технологичното ембарго срещу Русия. В схемата участвали две руски фирми и българската МТИГ ЕООД. Като преки участници в това нарушение бяха посочени българските граждани Милан Димитров и Димитър Димитров и руснакът Илияс Сибиров. В новината се съобщаваше, че българската фирма е основана от руски гражданин с цел да се заобикалят санкциите срещу Русия. Като обект на нарушението са посочени полупроводникови пластини, съдържащи кристали с памет с обем 16 MB, които сме внесли от САЩ и сме изнесли за Русия. Тогава се свързвахме с адвокати, но те ни обясниха, че след като няма досъдебно производство нищо не може да се направи. Спомням си, че преди това само един път брат ми беше извикан в следствието и беше разпитван за стоки, които е купил от българска фирма.

Нищо повече. Не беше обвинен в нищо

След това на 5 декември 2022 г. брат ми излезе от България за Гърция през ГКПП Кулата с негов приятел, който си бе купил къща там, и Милан трябваше да му оправи нещо в нея. Тръгнаха да се връщат още същата вечер и някъде около 23,30 часа той е задържан на гръцката граница, без никакво обяснение. Обади ми се около половин час след полунощ и ми каза, че е заключен и чак на сутринта в ареста ще разбере защо. Оказа се, че има заповед за арест от Интерпол и заповед за екстрадиция в САЩ.”

Близките на Милан Димитров били в шок. Веднага се свързали с адвокати в Гърция, които впоследствие заменили с други. Успели да разговарят и с българския консул в южната ни съседка, но той им казал да си търсят юристи, защото ако им препоръча такива, ще го обвинят в корупция. В продължение на 73 дни, до 15 февруари, всички чакали заседанието в солунския съд, за да разберат

защо не пускат Милан от ареста

“Едва през февруари ние получихме обвинителния акт по делото, от който за първи път разбрахме, че обвиненията срещу брат ми и баща ми са издадени от съд в Тексас през юли 2020 г. – допълва Александър Димитров. - Заповедта за арест на Милан е издадена от Интерпол на 8 март 2021 г. Дотогава ние изобщо не знаехме за тези неща, защото не сме търсени или уведомявани от каквито и да е органи на реда. Най-странното обаче е, че няма никакви доказателства срещу Милан и досега. Обвиненията се основават на думите на таен американски агент, който според официалните документи казва: “Базирайки се на моя тренинг и опит, аз вярвам, че пластините са изнесени в Русия”. Явно е имало някакво разследване. Той е представил и клетвена декларация. Абсурдното обаче е, че пластините, за които ни обвиняват, че сме изнесли, са тук, в офиса ни, заедно с два специални шкафа за съхранение, два шкафа с вентилатори и филтър за обезпрашаване, както и една машина за заваряне на корпуси. Те твърдят, че сме ги закупили за 1 млн. долара и също сме изпратили в Русия. Както виждате, фирмата ги е купила за 53 хил. долара. Освен това, за да минат границата, тези стоки получават митнически код и ако са изнесени, ще се регистрират със същия код. Дори през 2016 г. той предприе пътуване до САЩ за обучение по машината за заварки, но в обвинителния акт пише, че тогава е избягал от правосъдието на САЩ. Много лесно може да се провери, че билетът му беше двупосочен - София – Варшава – Ню Йорк, Ню Йорк – Варшава – София. Той бе предприел това пътуване, за да разгледа тези специални шкафове и да разбере как работят. Милан има регистрирано законно оръжие и е живял на адреса си повече от 15 години.

Как тогава е беглец от правосъдието,

като го намериха от американското посолство през 2018 г.?”

Екипът на “24 часа - 168 истории” видя шкафовете, машините и най-важното - пластините, които според обвинението са изнесени в Русия под формата на чипове. Те пък щели да се използват от оръжейни компании за военни цели. Според документацията пластините са закупени в началото на 2015 г. от американската фирма SST. В платежните документи за доставката им ясно е посочено, че те са забранени за износ в Куба, Крим, Сирия и Северна Корея. Никъде не пише нищо за Русия.

“Ние закупихме пластините на добра воля, защото баща ми Димитър дълги години консултираше руска фирма, която работеше с тази американска фирма – обяснява Александър. – Мениджърът на продажбите ни помоли да купим пластините, но малко след това се смени собствеността на фирмата и той бе уволнен. Преименува се на Vorago Technologies. Новият мениджър по продажбите искаше да купим още пластини, но ние имахме достатъчно.

Оказа се обаче, че само половината от тях са годни за употреба и на следващата доставка ни приспаднаха парите, като платихме по-малко.

За всичко сме дали 475 хил. долара. Vorago бе

глобена за около 1 млн. долара,

защото е изнесла тези пластини без лиценз. Ние нямаме и договор с тях, а още по-лошото е, че не знаем как да работим с кристалите, защото липсва съответната документация. Това са погребани пари, защото стоят на баланса на фирмата, но не знаем кои можем да използваме и кои не - нямаме инструкции. Освен това специалният шкаф, в който се съхраняват, гълта по 600-700 лв. ток. Там се държат в азотна среда, иначе ще се окислят и трябва да ги изхвърлим. Как обаче после да обясним на държавата, че сме изхвърлили всичко това в кофата, като те могат да послужат за доказателства по делото.

Гръцкият съд поиска от нас да потвърдим, че пластините са при нас. Ние дори им предложихме да им ги отнесем на място в съда, но те пожелаха вещи лица да опишат всичко.

Наехме три вещи лица от Софийски градски съд, които дойдоха и описаха всичко, като към експертизата, която изготвиха, добавиха и снимков материал.

Платихме 9000 лв. за тази услуга

Пред солунския апелативен съд представихме всички документи, които се изискаха от нас. Дори и нотариален опис на пластините, че те се намират в София. Поканихме официално американските власти на 21 юни, от 10 до 12 часа, да дойдат и да ги проверят. Те обаче написаха, че от това няма нужда и шанс за подобно нещо са ни дали на 14 март, но ние не сме били на място в офиса.”

Всъщност тези пластини будят интереса на САЩ още през декември 2018 г. Тогава от американското посолство в България потърсили МТИГ и поискали да проверяват наличността на определени стоки в офиса. В помещението, в което бяхме и ние в район Изгрев в София, пристигнали жена на име Станислава и отговорният служител на Държавния департамент в Америка Крейг Филдиъс (Craig Phildius).

“Тогава се срещнах с г-н Филдиъс в много добра атмосфера

– пише в показанията си Милан Димитров. - Всъщност на 17 декември 2018 г. той дори ми изпрати имейл, в който ми благодари за срещата и заяви, че с голямо удоволствие е посетил дружеството, в което работя. От електронните съобщения, разменени помежду ни, се вижда, че той ме помоли да му изпратя фактури за пластините, като аз незабавно го направих.

Комуникацията ни продължи и през януари 2019 г. и дори в електронното съобщение, което ми изпрати на 10.01.2019 г., ме попита: “Изнасяли ли сте някои от дисковете/пластините, които видях, в Русия?”. Това доказва по безспорен начин, че въпросните предмети са се намирали и се намират в помещенията на МТИГ и са били видени от г-н Филдиъс, а също така доказва, че съм бил напълно добросъвестен с него и не съм укривал нищо, тъй като не съм извършил никакво незаконно действие. Той ме попита и откъде са парите, а аз обясних, че са от заем, взет от чужда фирма.”

Според официалните документи по делото обаче, американецът казва, че не е видял пластините в офиса на фирмата, защото са изпратени в Русия, където да се използват за военни цели.

“За да направим интегрална схема, или както е известно - чип за военни цели, трябва да имаме оборудване за поне 100 млн. долара – обяснява пред вестника ни бащата Димитър Димитров. - Вие виждате, че тук няма такива машини. Те са огромни и имат специални софтуери и системи. Освен това, при създаването на чип се прави и специален сертификат, който обяснява какво е това и как е изработено.

Тоест ние изобщо не можем да направим такъв чип, а какво остава да го изнесем. Това го потвърдиха и вещите лица, които описаха пластините. За да сложиш нещо във военни изделия, то трябва да съответства на специален военен стандарт, който определя на какви изпитания трябва да бъде подложено и т.н.

Съответно, за да ни изпратят американците такива пластини или части, те трябва да имат лиценз за експорт, а ние оттук да подпишем сертификат, че няма да ги разпространяваме.

Както се вижда от документите, тези пластини нямат лиценз

Освен това има единен класификатор на всички електронни изделия, който определя дали може или не може да се дава на някой друг. Според документите на американската фирма, която ни изпрати пластините, те се отнасят в клас 3А, което го имаме черно на бяло. Но в обвинителния акт е написано, че те са 9А, което значи, че са за военни цели.”

В документите, с които са закупени полупроводниковите пластини, предоставени на изданието ни, се вижда, че кодът е 3А001, като на последния лист от товарителницата, описана на митницата пише: no license requirement – без ограничения и изисквания.

Преди всичко това да се случи, Милан и семейството му са правили датчици за ток, които са изнасяли за Русия и по-специално към фирмата на Илияс Сибиров, който също е един от обвиняемите. Съответно има фактура от него, че е платил за тези чипове.

“Ще ви обясня да ме разберете - посочва Димитър Димитров. - Например имате специфична нужда от устройство, което да служи за автоматизацията на дома ви – да ви следи електромера, да ви пуска климатиците, лампите, да гаси печки и др. Това се нарича интернет на нещата и може да се направи в една малка кутийка, която да го прави това нещо.

Паметта трябва да бъде във вид на кристалче

- пластините, които ви показахме. За датчиците за ток, които изнасяхме за Русия, имаме проформа фактура, че е извършено плащане от руската фирма. На база на нея е обвинението за пране на пари. Само че не знаем как това е пране на пари, при положение, че всичко е проследено. По този повод извикаха Марияна Гаргова в Следствието, за да даде разрешение да проверят банковата сметка на МТИГ. Провериха, но нищо не излезе. Изобщо не е разпитвана повече по случая, въпреки че е собственик. Изпратих запитване до Министерството на правосъдието и те ми върнаха отговор, че България не е уведомена, че срещу неин гражданин се води дело за екстрадиране и че никой не е искал сътрудничество.

Обясниха, че не е техен проблем и нищо не знаят

Казаха, че МВР се занимава с Интерпол, но в случая щом нещата се развиват в Гърция, значи е работа на гръцкия съд и власти. Адвокатите ни там заявиха, че ако се наложи, ще дойдат в България, за да разкажат публично пред медиите за случая. Главният юрист там ни обясни, че за първи път в живота му му се случва да защитава невинен човек.”

Пред „24 часа – 168 истории“ от Министерството на вътрешните работи заявиха, че винаги, когато български гражданин е съден в друга държава, се получава информация за това. С такива случаи обаче се занимавали от Министерството на външните работи.

Пред вестника МВнР заяви следното: „Министерството на външните работи (МВнР) не събира, поддържа или съхранява информация за лица, обявени за международно издирване с цел арест и екстрадиция. Тези дейности са изцяло в правомощията на Министерството на вътрешните работи. В случай на задържане на издирвано лице, получаване на молба за предварително задържане или молба за екстрадиция Министерството на вътрешните работи обменя информация с Министерството на правосъдието.

Преценката за обявяване на лице за международно издирване, както и за наличието на данни за извършено престъпление, обосноваващо международното издирване на лицето, са изцяло от компетентност на органите на съответната държава, в случая на САЩ. Съдът в Гърция към момента е единствено компетентен да се произнесе по същество по молбата за екстрадиция на Милан Димитров. По отношение на правните аспекти за съдействие в този казус следва да се обърнете по компетентност към Министерството на правосъдието.“

В момента МТИГ не работи, защото е вкарана в черния списък на САЩ и ако някоя друга компания работи с нея, може да попадне под санкции. На Милан Димитров дори са спрени профилите в „Гугъл“ и „Амазон“.

Задържаният е роден през 1974 г., завършва икономическото си образование в Русия. Има и руско гражданство, защото майка му е рускиня, а баща му също е учил там. В България имал фирма за авточасти. Досега не е имал проблеми със закона.

На 15 февруари е пуснат под гаранция за 4 месеца, но е върнат в затвора на 29 юни, поради решението на Солунския апелативен съд за екстрадиция.

„През това време стоеше при мой приятел в Солун – коментира Александър. – Подписваше се два пъти в месеца в районното. Изпълняваше гаранцията стриктно. Той можеше да мине през ливадите и да се прибере у нас, но вярваше, че законът ще му помогне, защото е невинен. За какво да се превръща в беглец? Дори при кмета на селото бяха ходили някакви хора, за да му обясняват, че брат ми е най-големият агент и шпионин на СССР. Дори преди да бъде пуснат под гаранция при него са влезли двама мъже идеално говорещи български, а

при него няма право да влиза никой, освен адвокатите и роднините му

Те му казали, че е добро момче, но е вербуван от СССР, като му нарисували схема на България, Гърция и Русия. Брат ми се развикал и те си тръгнали. Веднага уведомихме адвоката, който провери книгата за посещенията. Никой не бе записан в този ден, че е бил при него.”

Милан Димитров е със сънна апнея и въпреки молбите на семейството му, едва преди 3 седмици му е предоставена кислородната маска. Дотогава съкилийниците му го будели, когато усетели, че спира да диша.

“Вече се притеснявам за него – признава Александър. - Изобщо не съм оптимист. Смятах, че гръцкият съд ще спазва правните рамки и всичко ще се разкрие. Ако одобрят екстрадицията, вероятно ще го изпратят в САЩ, където ще го пресират.

Ще го смачкат. Как ще го защитаваме оттук?

Освен това в гръцкия закон за екстрадиция в чл. 11 ясно е описано, че трябва да има достатъчен обем от доказателства и само клетвената декларация не е достатъчна.

Затова смятах, че няма как да го екстрадират без доказателства, предвид, че имат само увереността на американския агент на базата на неговия опит.

Една от основните точки в закона е, че трябва да има двойственост на престъплението, тоест това да са престъпления и тук и в САЩ. А те дори не се водят престъпления в Европа.”

По-скандалното е, че официалната кореспонденция между гръцкия и американския прокурор по делото, която е предоставена на екипа ни, показва, че гръцкият пита този от САЩ защо няма никакви доказателства по случая и че е редно да изпратят такива. Американския обаче отговаря: “Това, че нашите агенти вярват в това престъпление, е достатъчно. И има клетвена декларация.”